Решение № 181 от 09.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Велико Търново, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110101016 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател /"Кредисимо" АД/ и ответникът е сключен договор за потребителски паричен кредит ***, съгласно който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 2500 лв., със срок на кредита 24 месеца, като първата погасителна вноска е с падеж 20.03.2022г. и размер 132,12лв., включваща главница и договорна лихва. Уговореният лихвен процент за целия срок на договора е в размер на 29,71% и ГПР в размер на 34,11%.

Сочи се, че между „Ай Тръст“ ЕООД и ответникът е сключен договор за предоставяне на поръчителство, а между „Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит от 31.01.2022г. Сочи се, че на 11.10.2023г. е подписано Приложение №1 към договора за цесия от 01.02.2022г., сключен между „Ай Тръст“ и „АСВ“ЕАД, по силата на който вземането на „Ай Тръст“, произтичащо от договор за поръчителство е прехвърлено на АСВ. Излагат се твърдения ,че заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.

Ищецът сочи,че за вземанията си се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** по 1 описа на ВТРС, срещу която длъжникът подал възражение, поради което съдът е дал указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на иск. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по процесния договор за кредит главница в размер на 1691,75 лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 293,35 лв. за периода 20.12.2022г.-20.02.2024г., сумата 371лв.- обезщетение за забава за периода 21.12.2022г. по подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в която ответникът заявява ,че счита договорът за кредит за недействителен на основание чл.22 от ЗПК, като излага съображенията си за това. Ответникът заявява,че е погасил сумата за главница по договора за кредит. Отправя искане за отхвърляне на иска.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.01.2022г. между „КРЕДИСИМО” ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №***.

Кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 2500 лв., която следвало да се върне заедно с начислената възнаградителна лихва в срок до 20.02.2024г. на 24 месечни погасителни вноски, размерите и падежите на които са посочени в приложение към договора. Договорът за кредит е сключен при ГЛП 29,71 % и ГПР 34,11%.

Съгласно договорът за кредит ответникът следвало да предостави обезпечение чрез одобрено от „КРЕДИСИМО” ЕАД дружество - поръчител, в изпълнение на което на 31.01.2022г. той сключил с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство.

Търговското дружество в качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение по сметка на кредитора от 2319,29 лв., да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя към „КРЕДИСИМО” ЕАД. Страните уговорили възнаграждението да се плаща в полза на кредитора на 24 месечни вноски в размер и посочени в приложение към договора, съвпадащи с падежите на погасителните вноски по договора за кредит.

В изпълнение на задълженията си към ответника, на 31.01.2022г. „АЙ ТРЪСТ” ЕООД сключило с „КРЕДИСИМО” ЕАД Договор за поръчителство.

На 01.02.2022г. между „АЙ ТРЪСТ” ЕООД в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания. „АЙ ТРЪСТ” ЕООД прехвърлил на цесионера ликвидните си и изискуеми вземания произтичащи от встъпването в правата по договори за кредит сключени от „КРЕДИСИМО” ЕАД и от договори за предоставяне на поръчителство, подробно описани в Приложение №1.

На 11.10.2023г. е подписано Приложение 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022г., сключен между Ай Тръст и АСВ ЕАД като с него са прехвърлени 2 вземанията по процесния договор за кредит.

В изпълнение на пар. 5 от договора, „АЙ ТРЪСТ” ЕООД предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания както и пълномощно, даващо право да уведоми длъжниците за цесията.

На 28.11.2024г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно горепосочените вземания, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №***., по описа на Великотърновския районен съд, като съдът уважил искането на заявителя и на 04.12.2024г. издал заповед за изпълнение за сума в общ размер на 2 356.10 лева (две хиляди триста петдесет и шест лева и десет стотинки), представляваща задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и Кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, от които главница в размер на 1 691.75 лв.; възнаградителна лихва в размер на 293.35 лева за периода от 20.12.2022 год. до 20.02.2024 год. във връзка с договор за потребителски кредит № *** и обезщетение за забава в размер на 371.00 лв. за периода от 21.12.2022 год. до датата на подаване на заявлението в съда - 28.11.2024 год., ведно със законната лихва върху главниците от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 97.12 лева (деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки), от която 47.12 лева разноски за държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната 1 помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение по чл.414 от ГПК. В едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 11.10.2023г. от „Ай Тръст“ е извършено плащане с получател „Кредисимо“ на сума в размер на 2030,64лв., представляваща дължима сума по договор за кредит от 31.01.2022г., като към посочената дата размера на задължението по договора за кредит е 2030,64лв. Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК размера на задължението е 2356,10лв. В заключението е посочено, че по процесния договор за кредит от ответника са направени погасителни вноски на обща стойност 2980лв. за периода 09.05.2022г.-05.05.2023г., като след датата на цесията не са направени плащания от ответника.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение.

3

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

От приложените по делото писмени доказателства се установи, че между ответника и трето за делото лице- "Кредисимо" EАД е сключен договор за потребителски кредит, подчинен на разпоредбите на ЗПФУР.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП. Съгласно ал. 3 на същия текст преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В приложените към договора Общи условия в раздел III са уредени начините на кандидатстване за кредит - чрез подаване на заявление лично, или чрез Партньор, на сайта, или по телефон. Предвидено е, че след получаване на заявлението дружеството изпраща Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата преддоговорна информация, след което кредитополучателят потвърждава получаването на посочения от него e-mail, а при одобрение получава уведомление за това на същия електронен адрес. По делото е приобщен Стандартен европейски формуляр за условията при отпускане на кредит от 1700 лева, договор за потребителски кредит от 12.12.2017г. В документите е разписано, че същите се сключват чрез електронни волеизявления при използван от страните електронен подпис съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Установи се още, че ответникът е сключил договор за поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД според изискванията на чл.4.1 от договора за потребителски кредит за предоставяне на обезпечение в указаните варианти, един от които е чрез сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице. От своя страна кредиторът и поръчителят също са сключили договор за поръчителство.

4

В отговора на исковата молба са наведени възражения за нищожност на договорите поради противоречията им с императивни разпоредби на ЗЗП, които съдът намира за основателни. Безспорно е, че по договора за паричен кредит сключен от ответника следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на Закон за защита на потребителите, който в Глава Шеста предвижда и служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит № 2513626 е посочен ГПР от 34,11% и формално същият не надвишава изискванията, поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но в тях би следвало да се включат и разходите по сключения от ответника договор за предоставяне на поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД и така да се формира общия разход по двата кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси. Както бе посочено по-горе в чл.4,ал.1 от договора за потребителски кредит е предвидено, че заемателят следва да представи в 10-дневен срок банкова гаранция или в 48 -часов срок от подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице , като в този случай кредиторът има срок от 24 часа за одобряване на заявлението. При неизпълнение на това задължение се счита, че кредиторът не е одобрил заявлението. Очевидно е, че банкова гаранция не би могла да се предостави в посочения срок, поради което по естествен път се стига до сключването на договор за поръчителство с дружество, което е одобрено от кредитора. Видно от стравка в ТР двете търговски дружества „Кредисимо“ и „Ай Тръст“ са свързани лица, а в договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че кредиторът е овластен да приема плащания в полза на поръчителя и че при недостиг на платените суми приоритетно се погасяват задължения към поръчителя /чл.8,ал.5/. Възнаграждението по договора за поръчителство се плаща на същите падежни дати съгласно погасителния план по договора за паричен кредит.

Разпечатката съдържа 32 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/894cf36a-ddb0-4ad2-981c-0c2693f01549