Определение № 293 от 27.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Пловдив, 27.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20225000500363 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 1466/04.03.2022 г. от Л.. П. П. ЕГН ********** и от М.Г. К. – П.а ЕГН ********** против определение № 435/31.12.2021 г., постановено по г. д. № 642/2021 г. по описа на ОС – С., с което е прекратено производството по делото.

Молят съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 435/31.12.2021 г., постановено по г. д. № 642/2021г. по описа на ОС – С., с което е прекратено производството по делото.

За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим.

Този извод е законосъобразен.

Пред С** е депозирана искова молба вх. № 26064/22.02.2022 г. Л.. П. П. ЕГН ********** и от М.Г. К. – П.а ЕГН ********** против С**, А* – С. и В**. По нея първоначално е образувано г. д. № 2495/2018 г. по описа на С**.

Поради отстраняване на всички съдии от С**, с определение № 2678/03.12.2020 г., постановено по в. г. д. № 3959/2020 г. по описа на А* – С., делото е изпратено на ОС – С., където е образувано г. д. № 642/2021 г.

С разпореждане № 303/05.10.2021 г., постановено по г. д. № 642/2021г., производството по исковата молба е оставено без движение и за дадени указания на ищците, 1 както следва:

1. да посочат коя конкретна норма (или норми) от правото на ЕС считат за нарушена с действията, респективно бездействията на ответниците;

2. да посочат кои конкретни действия или бездействия на всеки отделен ответник са довели до нарушаване на тази норма (или норми);

3. да формулират надлежен петитум на иска (или исковете), от който да става ясно колко и какви искове предявяват, на какво конкретно фактическо основание, срещу кой конкретен ответник и с каква цена;

4. да заявят изрично дали претендират солидарно или разделно осъждане на ответниците по исковете и за какви суми, както и претендираната сума от всеки ищец поотделно;

5. да уточнят в какво се изразяват твърдяните имуществени и неимуществени вреди за всеки ищец поотделно и да обосноват причинната връзка между конкретното неправомерно действие/бездействие на съответния орган и претърпените вреди;

6. да конкретизират причинените имуществени вреди по основание, размер и по пера, като посочат какво представлява всяка сума, визирана като щета в петитума на исковата молба;

7. да представят три броя преписа от исковата молба с приложенията и от уточняващата.

Този акт на съда е съобщен на ищците на 15.11.2021 г.

Постъпила е молба вх. 3085/01.12.2021 г. от ищците, с която представят друга молба, в изпълнение на разпореждане № 303/05.10.2021 г.

Съгласно чл. 2в от ЗОДОВ, Д. носи отговорност по реда на този закон и когато на физически лица са причинени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Следователно, за да може съдът да даде защита и съдействие на твърдяни граждански права е необходимо да бъдат посочени конкретни норми от правото на ЕС, които са нарушени и в какво се състои нарушението, как конкретно е осъществено.

В цитираната молба ищците твърдят, че отговорността на Д. произтича от нарушения на конкретни норми от Европейската конвенция за защита правата на човека.

ЕКЗПЧ не е част от Европейското право. Тя е международен акт на странитечленки на Съвета на Европа, която организация е различна от Европейския съюз.

Съществуват други способи за защита на правата на физическите лица, при твърдения за нарушения на ЕКЗПЧ.

В молбата са посочени и няколко норми от правото на ЕС, които, според ищците, са нарушени при постановяване на процесните съдебни актове. Това са чл. 3 от Регламент 805/2004 на ЕП и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС за право на ефективни 2 правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и чл. 87 от Договора за създаване на ЕО относно нерегламентирана държавна помощ. Цитирани са и две решение на Съда на ЕС и две съобщения на Европейската комисия.

На практика формално е изпълнено изискването на първоинстанционния съд за посочване на конкретни от правото на ЕС считат за нарушена с действията, респективно бездействията на ответниците. Дали действително е налице нарушение е въпрос по същество.

Изброяването на норми от правото на ЕС не означава автоматично, че е налице право да се търси обезщетение. Тези норми следва да са свързани с материалния спор, разрешен с процесните решения на българските съдилища.

В уточняващата молба на ищците не е аргументирано по какъв начин процесните решения на българските съдилища са нарушили цитираните конкретни правни норми от общностното право.

Останалите доводи са свързани с твърдения за нарушаване на норми от вътрешния правен ред и не попадат в предметния обхват на чл. 2в от ЗОДОВ.

Недопустимо е по повод иск за обезщетение за вреди от правораздавателна дейност - влязъл в сила съдебен акт на национална юрисдикция, да се установява порок на съдебния акт, включително неправилност или недопустимост, както и инициирането на производство по иск за заплащане на обезщетение за такива вреди. Зачитането на придадената от националния правов ред сила на пресъдено нещо на съдебните актове и тяхната неотменяемост е признато и от СЕС, който приема, че общностното право не налага на националните юрисдикции да ги нарушават, дори ако това би позволило да се избегне нарушение на съюзното право, допуснато с национално съдебно решение (решение на СЕС от 16.03.2006 г. по дело Rosmarie Kapferer v Schlank & Schick GmbH, дело C-234/04).

Налага се общият извод, че с молба, представена с молба вх. 3085/01.12.2021 г. не са отстранени всички нередовности на исковата молба, констатирани с разпореждане № 303/05.10.2021 г. - не са посочени кои конкретни действия или бездействия на всеки отделен ответник са довели до нарушаване на норма или норми от правото на ЕС и в какво се състои това нарушение.

Ето защо производството по така предявената искова молба следва да бъде прекратено.

До тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 435/31.12.2021 г., постановено по г. д. № 642/2021 г. по описа на ОС – С., с което е прекратено производството по г. д. № 642/2021 г. по описа на ОС – С..

Препис от определението да бъде връчен на частните жалбоподатели.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4