Решение № 15555 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15555 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110169028 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Изпълнителна агенция „********, който е предявил срещу ответника В. А. П. осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2089,00 евро (след допуснато увеличение на първоначалния размер на иска от 464,37 евро по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 23.04.2026 г.) за периода от 01.08.2023 г. до 24.05.2024 г., представляваща обезщетение, равняващо се на средния пазарен месечен наем за ползването без правно основание на следния недвижим имот: ап. 15, находящ се в **********, ведно със законната лихва върху главница от датата на подаване на исквоата молба до окончателното погасяване на вземането.

Ищецът твърди, че на 23.05.1979 г., между гарнизонна жилищна част - София, към ******* /******/ и А.С. П. е сключен Договор за наем на държавен жилищен имот от ведомствения жилищен фонд на ******, находящ се в **********, ап.15. Наемателят декларирал, че семейството му се състои от 6 членове - наемателят, съпругата му, син – В.

А. П., снаха и двама внуци. На 17.12.2007 г. между наемателя А.С. П. и Изпълнителна агенция *******", е сключено Допълнително споразумение № РД-12-2237 към договора за наем, като в чл.1 и чл.2 е била договорена месечна наемна цена в размер на 23.23 лв., както и че размерът на обезщетението за задържането на имота след прекратяване на наемното правоотношение се променя на четирикратния размер на определената месечна наемна цена.

Ищецът твърди, че с едномесечно писмено предизвестие с изх. № 12093/14.09.2017 г., изпратено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ******, наемното правоотношение е прекратено. На гърба на това предизвестие на 16.10.2017г. собственоръчно е било удостоверено, както и подписано, получаването на уведомлението от страна на наемателя А.С. П.. Въпреки прекратяване на наемното правоотношение, имотът не е бил предаден доброволно и продължавал да се задържа на отпаднало правно основание, поради което се начислява обезщетение равняващо се на четирикратния размер на договорената месечна наемна цена, възлизащо на 92.92 лв. месечно. Сочи, че наемателят А.С. П. е починал на 09.04.2020г. и негов наследник по закон е ответникът В. А. П., който след смъртта на баща си и през целия процесен период е живял в имота до неговото 1 доброволно освобождане на 24.05.2024г. Ищецът сочи, че ответникът по делото В. П. не е обитавал през този период имота на годно правно основание, тъй като жилището не му е било предоставено за ползване въз основа на договор за наем, доколкото ответникът не отговаря на изискванията за настаняване във ведомствено жилище. При тези твърдения ищецът счита, че за периода от 01.08.2023 г. до 24.05.2024 г. ответникът му дължи заплащането на обезщетение за задържане на имота след прекратяване на Договор за наем от 23.05.1979 г., равняващо се на четирикратния размер на договорената наемна цена за недвижимия имот, съгласно Допълнително споразумение № РД-12-2237/17.12.2007 г. В условията на евентуалност, ищецът претендира от ответника сумата от 908,22 лева за периода от 01.08.2023г. до 24.05.2024г., представляваща обезщетение, равняващо се на средния пазарен месечен наем за ползването без правно основание и въпреки противопоставянето от страна на наемодателя на процесния имот. Сочи разпоредбата на § 6, ал. 1 ПМС от 15.05.2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС относно обосноваване на процесуалната си легитимация по спора.

С молба с вх. № 353409/29.10.2025г. ищецът заявява, че процесната сума се претендира на основание неоснователно обогатяване. Сочи, че за процесния период ответникът е ползвал жилището без основание (без договор за наем), като по този начин се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, незаплащайки дължимата наемна цена, която ищецът е следвало да получи, ако имотът беше отдаван под наем. Обезщетението следвало да се съизмери със средната пазарна месечна наема цена.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. А. П., действащ чрез назначения му особен представител – адвокат К. К. от САК, е подал писмен отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес, като намира и исковата молба за нередовна, тъй като липсва конкретен петитум. По същество ответникът счита, че предявените искове са неоснователни. Изложени са съображения, че ответникът няма право да претендира заплащането на месечен наем по договор за наем, сключен с бащата на ответника. Сочи, че наемното правоотношение с бащата на ответника е прекратено през 2017г. Изложени са съображения, че процесното жилище е предвидено за ползване от наемателя, съпругата му и невстъпилите в брак деца, както е било посочено в декларация на А. П. от 1997г., но към този момент ответникът В. А. П. е бил пълнолетен, а през 1998г. е сключил и граждански брак. Освен това, ответникът е имал постоянен адрес, различен от адреса, на който се намира жилището, а именно: *********, като е живеел именно на този адрес. Ответникът не бил в добри отношения с родителите си и не е живял при тях след сключването на брака. Едва след смъртта на родителите му ответникът е разбрал, че процесното жилище не е тяхна собственост и оттогава не е посещавал имота. Живял е и е работил дълги години в чужбина. В този смисъл оспорва да е ползвал имота през процесния период след смъртта на баща му, като това се установявало от представения от ищеца Констативен протокол от 28.07.2022г., в който било отразено, че в жилището няма никого.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С молба от 15.12.2025г. ответникът отново сочи, че исковете са недопустими. Отново оспорва ползването на имота през процесния период след смъртта на баща му А. П.. Сочи, че договорът за наем е прекратен със смъртта на А. П., тъй като ответникът не отговаря на изискванията на чл.8 ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на ******** в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на ******** и на чл. 26. ал. 2 от НАРЕДБА № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на ******** и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

2

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползване на недвижим имот без правно основание. В тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване следния фактически състав: 1) увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца; 2) обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти, 3) стойностно съотношение между обогатяването и обедняването и 4) липса на правно основание за имущественото разместване, като конкретно по настоящия спор ищецът следва да се докаже, че е собственик на посочения недвижим имот – ап. 15, находящ се в **********; че ответникът без основание е ползвал имота за спорния период от 01.08.2023г. до 24.05.2024г., както и размера на сумата, с която е обеднял поради невъзможност да реализира наемна цена от имота и размера на обогатяването, която се съизмерява със средния пазарен наем за процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, собственост на ******, че на 23.05.1979 г. между Гарнизонна жилищна част - София, към ******* /******/ и А.С. П. е сключен договор за наем за процесния апартамент – **********, ап.15 със срок до загубване качеството военнослужещ от страна на наемателя.

Приета е декларация от наемателя А.С. П. от 13.01.1997 г., в която е посочено, че в процесното жилище живеят 6 човека – той, съпругата му, едно дете, снаха и двама внуци, като на 14.05.1998 г. наемателят е потвърдил, че няма промяна по отношение на лицата, живеещи там.

Установява се от представеното Допълнително споразумение № РД-12-2237, че от 30.06.2007 г. наемът на процесния имот е актуализиран на 23,23 лева, а размерът на обезщетението по чл. 3 и чл. 11 на допълнителното споразумение се промяна от двукратен на четирикратен размер на определена месечна наемна цена.

С писмо изх. № 12093/14.09.2017 г. А.С. П. е уведомен, че договорът за наем е прекратен поради загубено качество на военнослужещ, като му е предоставен едномесечен срок да освободи процесното жилище. Предупреден е, че при неизпълнение ще се начислява обезщетение в размер на 92.92 лева месечно за ползване на жилището, на основание чл. 24 , ал. 3 от Наредба Н-22 от 16.07.2010 г. Със същото писмо наемателят е поканен да заплати и сумата от 185.84 лева, представляваща дължима наемна цена за периода от 01.03.2017 г. до 01.10.2017 г. Писмото е получено от А.С. П. на дата 16.10.2017 г.

Установява се от приетото удостоверение за наследници, че А.С. П. е починал на 09.04.2020 г., като е оставил като наследник по закон своя син и ответник по делото В. А. П., както и своята съпруга П.В. П.а.

При тези данни съдът намира, че по делото не се установява през процесния период от 01.08.2023 г. до 24.05.2024 г. да е съществувало наемно правоотношение между спорещите страни. Такова правоотношение е съществувало между Изпълнителна агенция „******** и починалият наследодател на ответника А.С. П.. Договорът за наем от 23.05.1979 г. е бил сключен между наемателя и Гарнизонна жилищна част - София, към *******, но ищецът е заместил в това наемно правоотношение наемодателя, посочен в договора за наем.

Разпоредбата на § 6 от ПМС № 123/15.05.2015 г. на МС за изменение и допълнение на нормативни актове изрично сочи, че дейността, архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността по настаняването под наем, управлението и експлоатацията на жилищния фонд на ******** и на движимите вещи в него преминават от реорганизираните административни звена на ******** в Изпълнителна агенция ******.

Установено е по делото, че за така настъпилото правоприемство наемателят е бил уведомен с писмо изх. № 13093/14.09.2017 г. Не е спорно по делото, че договорът за наем на ведомственото жилище, сключен с А.С. П., е прекратен. Видно е, че наемателят е починал на 3

09.04.2020 г. Съгласно чл. 11 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на ******** (отм.), при смърт на лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, наемните отношения не се прекратяват, ако другите настанени лица отговарят на условията за настаняване по чл. 8, ал. 1, а съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г. за настаняване в имоти от жилищния фонд на ******** и в имоти, наети за отдаване под наем (отм.), както и чл. 26, ал. 2 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на ********, при смърт на лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, договорът за наем/ползване се прекратява с преживелия съпруг/съпруга и/или със законния представител на ненавършилите пълнолетие деца след изтичане на две години от смъртта. Преживяла съпруга на А.С. П. е П.В. П.а, поради което договорът за наем не е бил прекратен автоматично със смъртта на предишния наемател на ведомственото жилище, като действието му се е запазило до две години след смъртта. Преживялата съпруга обаче от своя страна е починала преди това на 26.01.2022 г. Наемно правоотношение между ищеца и ответника В. А. П. за периода след смъртта на баща му не е имало, тъй като към момента на смъртта на А. П. неговият син и ответник по делото е бил пълнолетен, като няма доказателства, а и не се твърди от ищеца той да е отговарял на изискванията за настаняване във ведомствено жилище от фонда на ********, респ. не се твърди и съществуване на наемно правоотношение с ответника. Поради това съдът приема, че ответникът не е наемател на процесния апартамент.