Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8610 от 17.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9210/2025
Вид
Определение № 8610
Подписан
17.04.2026
В сила
30.09.2026
Състав
Гергана Иванова Кратункова

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • § 42 · Закон за общинската собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8610 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20251100109210 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Ю. Б. и Ж. П. Б. срещу Държавата чрез МРРБ за признаване за установено в отношенията между страните, че Държавата не е собственик на Самостоятелен обект с идентификатор № 68134,207.56.5.263, със застроена площ от 64.16 (шестдесет и четири цяло и шестнадесет стотни) кв.м, представляващ Апартамент № 56 (петдесет и шест), находящ се в град София, район ..Красно село", ж.к. ..******** (сто осемдесет и девет). в.ч. Г, ет. 12 (дванадесет). състояш се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, прилежащ таван №24 (двадесет и четири) с площ от 5.55 (пет цяло и петдесет и пет стотни) кв.м, заедно с 1,270 % (едно цяло двеста и седемдесет хилядни процента) от общите части на сградата и от правото при граници на самостоятелния обект. Твърденията на ищците, че ответникът не е собственик на недвижимия имот, тъй като собственик на този имот е Столична община, която го с придобила на основание § 10. ал. 1 и § 42 от ПЗР на Закона за общинската собственост.

В срока за отговор Държавата чрез МРРБ е посочила, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес.

С разпореждане от 25.03.2026г. съдът е оставил исковата молба без движение, с указание ищецът да обоснове правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.

В изпълнение на дадените указания ищците е посочил, че за него е налице правен интерес като е изложил подробни съображения в подкрепа на тезата си, позовавайки се основно на фактическото положение, че ще бъдат лишени от жилище, тъй като обитават имота от 37 години.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск (Решение № 504/12.07.2011 г. по гр.д. № 603/2010 г. на ВКС, II г.о.;

Решение № 329/24.11.2011 г. по гр.д. № 1439/2010 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 25/13.04.2010 г. по гр.д. № 3987/2008 г. на ВКС, II г.о.). Съгласно Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г.

1 по тълк.д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника (Решение № 52/19.06.2018 г. по гр.д. № 2154/2017 г. на ВКС, II г.о.;

Определение № 1004/06.03.2024 г. по гр.д. № 2458/2023 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 64/27.05.2021 г. по гр.д. № 3317/2020 г. на ВКС, I г.о.).

Съдът счита, че наемателят не е носител на вещно право върху имота, а има облигационно право на ползване. В практиката на ВКС се приема, че правният интерес от отрицателен установителен иск за собственост се поражда, когато ищецът твърди, че притежава самостоятелно право върху вещта, което се оспорва или е застрашено от претенциите на ответника (Определение № 2843/04.06.2025 г. по гр.д. № 3521/2024 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 504/12.07.2011 г. по гр.д. № 603/2010 г. на ВКС, II г.о.).

Облигационното право на наемателя не е вещно право и не е от категорията права, които могат да бъдат защитени чрез отрицателен установителен иск за собственост. Наемателят, който не твърди, че е собственик или че има възможност да придобие собствеността, не може да използва отрицателния установителен иск за собственост като средство за защита на своето облигационно право. Ако наемателят не твърди, че има или ще придобие вещно право върху имота, а само оспорва държавната собственост в полза на общината, без да е носител на самостоятелно право, липсва конкуренция на права, която да обоснове правен интерес.

Съгласно постоянната съдебна практика правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, която е необходима за всяка форма на съдебна защита. Липсата на правен интерес, начална или настъпила в хода на делото, обуславя недопустимост на предявения иск и води до прекратяване на делото.

Поради това и производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца от търсената съдебна защита.

Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №9210/2025г. по описа на Софийски градски съд, I-4 състав, като ВРЪЩА искова молба с вх.№97143/15.08.2025г. на СГС, подадена от В. Ю. Б. и Ж. П. Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3