Решение № 12541 от 14.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12541 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20211110173943 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на П. И. С. против С. К. Д., С. Д. К., К. Д.

Д. и Т. З. Д..

Ищцата твърди, че съгласно нотариален акт №**, том *, рег. № ****, дело №***/(дата)г., вх.№*****/(дата)г. на АВ на Нотариус А.М., вписана под №*** в регистъра на НК, с район на действие СРС, била призната за собственик на основание давностно владение и наследство на 1/2 идеална част от УПИ (номер) - (номер), от кв. **, с площ от **** кв.м.

Съгласно нотариален акт №**, том *, рег. № ****, дело №***/(дата)г., вх.№*****/(дата)г. на АВ на Нотариус А.М., вписана под №*** в регистъра на НК, с район на действие СРС, ищцата дарила на единия от синовете си Ив. Ст. притежаваната от нея 1/2 идеална част от УПИ (номер)-(номер), от квартал **. Съгласно т. II от акта за дарение, П. С., запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дарявания от нея имот. На база запазеното пожизнено право на ползване от 2008 г. до днес ищцата явно и необезпокоявано ползвала имота. Реална част от имот УПИ (номер)-(номер), от квартал **, предмет на гореописаните актове с площ от *** кв.м., както и реална част от имот УПИ (номер)(номер), от квартал **, с площ от *** кв.м., попадат в границите на ПИ (номер) с площ от *** кв.м. с площ от *** кв.м, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД **-*/(дата) г., която част представлявала средната реална част от имота, с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план ****, квартал **, който имот е образуван от реални части от УПИ (номер)(номер) (собственост на Ив. Ст. Ст.) и УПИ (номер)-(номер), кв. ** (собственост на Ив. Ст.

Ст.).

Съгласно съдебно решение от 13.10.2017 г., постановено по гр.дело №26709/2014 г. по описа на CPC, III Г.О., 88-ми състав, потвърдено и допълнено с Решение от 20.11.2019 1 година, по описа на СГС, по въз.гр.дело №14138 по описа за 2018 г., било прието за установено, че четиримата ответници по настоящата искова молба, по предявен от тях ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, са собственици на имот с площ от около *** кв.м.. при съседи: север - улица, изток - останалата част от УПИ (номер)-(номер), запад УПИ (номер)-(номер) по контура Б-В-Г-Д на указателната скица, юг - средната реална част от имота на ищците, представляващ северната реална част от поземлен имот с идентификатор на имота (номер) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № ****-*/(дата)г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота – (град), (адрес), с площ от *** кв.м., с трайно предназначение на територията на имота — урбанизирана, с номер по предходен план ****, квартал **, парцели (номер), (номер) - (номер), както и на имот с площ от около *** кв.м., при съседи: изток - останалата част от юг - южната реална част от имота на ищците, запад УПИ от поземлен имот с идентификатор на имота (номер) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-**-*/(дата)г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - (град), (адрес), с площ от *** кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план ****, квартал **.

Със същото решение ответниците по предявения ревандикационен иск - Г. Ст. Ст. и Ив.

Ст. Ст., са осъдени да предадат владението върху двете реални части от двете УПИ-та, в границите на който имот са включени и процесинте реални части от *** кв.м, върху които ищцата притежава право на ползване. На основание постановеното съдебно решение, било образувано изпълнително дело № (номер) по описа на ЧСИ Р. М., с район на действие СГС с цел принудително изпълнение на съдебното решение. По изпълнителното дело бил насрочен въвод във владение на имота съгласно приложената покана за доброволно изпълнение, но същият, поради нередовна процедура по призоваване не бил реализиран. На 08.01.2021 г. ищцата на основание чл. 304 от ГПК депозирала молба чрез Софийски районен съд до ВКС за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 26709/ 2014 г във връзка с което е издаден изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното дело. Съгласно Определение на ВКС № (номер) от 15.12.2021 г молбата е оставена без разглеждане, тъй като съдът е приел, че ищцата не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по предявения ревандикационен иск и разполага с друг път за защита на своите права върху имота. П. И. С., като носител на вещното право на ползване върху имота, се явявала трето лице, което не е било конституирано и не е било привлечено като страна по делото и спрямо която постановеното съдебно решение по предявения ревандикационен иск, не формирало сила на пресъдено нещо.

Твърди, че с оглед учреденото й право на ползване ищцата има право на ползване върху процесните части и се явява засегната от влязлото в сила решение на СРС предвид възможността да бъде реализиран въвод във владение от частния съдебен изпълнител.

Същата не е била конституирана в съдебното производство по предявения ревандикационен иск, като ползвател на имота, съответно е била лишена от възможността там да защити правото си на ползване.

От момента на дарението на имота със запазване правото на ползване - от 03.11.2008 г. и за 2 период от още 20 години преди това, ищцата ползвала процесната реална част от имота спокойно и необезпокоявано, упражнявайки добросъвестно давностно владение, поради което било реализирано и това придобивно основание по отношение правото на ползване на част от процесния имот по смисъла на чл.79, ал. 2 от ЗС, а именно - придобиване на право на ползване въз основа на придобивна давност. През целия период - от 2008 г. от момента на учредяване правото на ползване и досега, ищцата заплащала и дължимия данък върху имота.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответниците, че ищцата е носител на пожизнено учредено в нейна полза вещно право на ползване върху следния недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от реална част от УПИ (номер)-(номер), от квартал **, с площ от *** кв.м, представляващ средната реална част на поземлен имот с идентификатор (номер) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № **-**-*/(дата)г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - (град), (адрес),, с площ от *** кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план ****, квартал **, в който имот попадат реални части от УПИ (номер)(номер) и УПИ (номер)-(номер), кв. **. В условията на евентуалност моли да бъде уважен искът на основание изтекла придобивна давност в полза на ищцата, тъй като същата ползвала имота ясно, несмущавано и необезпокоявано от 2008 г. и до момента на подаване на исковата молба.

С уточнителна молба от 01.03.2022 . ищцата сочи, че е налице възможност за отнемане на владението й върху частта от имота, върху която има действащо право на ползване, тъй като било образувано изпълнително дело № (номер) по описа на ЧСИ Р. М., с район на действие СГС с цел принудително изпълнение на съдебно решение от 13.10.2017 г., постановено по гр.дело №26709/2014 г. по описа на CPC, III Г.О., 88-ми състав, потвърдено и допълнено с Решение от 20.11.2019 година, по описа на СГС, по въз.гр.дело №14138 по описа за 2018 г. и бил насрочен въвод във владение на имота, но същият не бил реализиран, поради нередовна процедура.

С уточнителна молба от 15.07.2022 г. уточнява границите на процесната реална част, като сочи, че същите са били описани на стр. 3 от обстоятелствената част на исковата молба, като твърди, че е придобила право на ползване на база документи , а в условията на евентуалност на основание изтекла придобивна давност.

Ответниците С. К. Д., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д., в срока по чл. 131 ГПК, са подали отговор на исковата молба. Считат, че искът е недопустим поради факта, че ищцата нямала правен интерес от предявяването му. По отношение на образуваното изпълнително дело № (номер) по описа на ЧСИ Р. М., с район на действие СГС, то не било образувано срещу П. С. и същата няма качеството на длъжник по него. Двете реални части на ответниците продължавали да се владеят от синовете на ищцата - Г. Ст. Ст. и Ив. Ст. Ст., което не се оспорвало и от самата нея. Ответниците имали издаден изпълнителен лист за предаване на владението единствено срещу синовете на ищцата, а не срещу нея. Принудителното изпълнение по изпълнителното дело щяло да бъде за отстраняване на синовете й от двете 3 реални части на имота на ответниците, които били завладели незаконно. Това не засягало по никакъв начин евентуално претендираното от ищцата право на ползване, нито можело да се приеме за опасност, несигурност или смущаване на евентуално право на ползване на ищцата. Затруднено осъществяване на правата на П. С. не би могло да е налице, тъй като независимо от изхода на делото ответниците са собственици на целия имот с идентификатор (номер) и като такива имали право да бъдат въведени във владение в него на основание изпълнителния лист. Въводът във владение на ответниците не означавало използване на целия имот, а единствено установяване на фактическа власт върху него, каквото правомощие като собственици те притежавали. Липсата на правен интерес за ищцата се доказвал и от това, че дори и при постановяване на решение в нейна полза, то за нея нямало да е налице по-голяма защита. Извършването на въвод не би засегнало правата на ищцата, а единствено на нейните синове, които се опитвали чрез нея да удължат незаконното пребиваване на имота и да избегнат изпълнение на съдебно решение. В поземлен имот с идентификатор (номер) нямало сграда, а същият граничил с имот с идентификатор (номер), който бил собственост на синовете на ищцата и правата й били върху съседния имот, а не върху този на ответниците. Ищцата нямало как да е придобила право на ползване върху 1/2 идеална част от реална част от имота на ответниците, независимо дали чрез правна сделка или по давност, тъй като била налице законовата забрана за придобиване на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания по чл.200 от ЗУТ. В случая ставало въпрос за реална част с площ от *** кв.м., която дори нямала лице и излаз към улица, а се намира в средата на имот с идентификатор (номер). Освен това реалната част се намирала във вилна зона. Въпросната реална част от около 250 кв.м. не би могла да бъдат придобита по давност поради съществуващите законови забрани за това. Ищцата нямало как да е осъществявала правомощията на правото на ползване в реалната част от имота на ответниците, тъй като тази част се владеела и ползвала от синовете й, което било доказано с влязло в сила съдебно решение. В случай, че ищцата е осъществявала някаква фактическа власт върху имота, то това нямало как да е била фактическата власт на ползвател, а евентуално друг вид ползване. С оглед на изложеното молят исковете да бъдат отхвърлени.

Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт № (номер)/(година)г. П. И. С. е призната за собственик на основание давностно владение и наследство на ½ ид. ч. от УПИ (номер)-(номер), от кв. **, по плана на в.з. „вилна зона” с площ от **** кв. м.

Като доказателство по делото е приет нотариален акт № **/****г. на нотариус Микова, видно от който П. И. С. е дарила на Ив. Ст. Ст. собствената си ½ ид. ч., придобита по наследство и давностно владение, а Г. Ст. Ст. е дарил на Ив. Ст. Ст. собствената си ¼ ид. ч. от УПИ (номер)-(номер), от кв. **, по плана на в.з. „вилна зона” с площ от **** кв. м. П. С. си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарявания имот.