Решение № 983 от 28.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Варна, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110201214 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на А.

Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Столетов” 15, вх.В, ет.1, ап.

15 против Наказателно постановление №22-0819-005064/20.10.2022г. издадено от Началник група в ОД на МВР -Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, в частта, в която му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет / лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. В останалата му част относно наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП НП не се оспорва от възз. и е влязло в сила.

С жалбата на адв.А. се иска отмяната на НП в частта, с която на основание чл. 183, ал.4 от ЗДвП е наложена санкция „глоба” в размер на 50 лева. Сочи се, че твърдението на актосъставителя, че към момента на проверката възз. е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан е невярно. Твърди се, че органите на реда са му добавили още едно нарушение, че е шофирал без поставен колан, което не е извършил.

1

В съдебно заседание възз. редовно призован, се явява лично и ангажира гласни доказателства. В пренията по съществото на делото , моли за отмяна на НП в обжалваната част, на основанията посочени в жалбата.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът А. Д. А. е правоспособен водач от 1975г., като притежава СУМПС за категории „А“, „В“, „С“, „ М“, „АМ“ и „ТКТ“. През периода 2000г. – април 2023г. срещу него били издадени и влезли в сила общо 5 наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП. В периода 2009г.- 2021г. срещу него били съставени и общо 6 фиша за различни нарушения на ЗДвП.

На 06.09.2022г., около 13:25ч., възз.А. и св.М.И. пътували в лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с рег.№В 0500 РМ, собственост на въззивника, като се движели в гр.Варна, по ул.“Прилеп“ посока бул.“Цар Освободител“. Двамата се връщали от с.Доброглед, обл.Варна, където св.И. извършвал ремонтни дейности в имота на възз.

Автомобилът се управлявал от възз. А..

Междувременно полицейски екип на Сектор ПП-Варна , в състав свидетелите А. П. и К. К., изпълнявали служебните си задължения, като били позиционирани пред сградата на ВиК-Варна. Служебният им автомобил бил спрян пред сградата на ВиК посока на движението към бул.“Цар Освободител“. Св.П. бил до автомобила, а св.К. бил на около 10-15м разстояние от него, като разговарял по телефона.

Св. П. забелязал, че лекият автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с рег.№В 0500 РМ, управляван от възз. се движи без включени къси светлини, поради което решил да му извърши проверка. Затова подал сигнал на възз. със стоп палка. Възз.А. видял, че му се подава сигнал по образец от орган на реда, за да спре, поради което спрял в дясно на пътното платно пред полицейския автомобил.Слязъл от автомобила и отишъл при подалия сигнал. Св.П. извършил проверка на възз. и му съставил АУАН, за това, че в град Варна, по ул. „Прилеп“ до ВиК, в посока към бул. Цар Освободител, управлява лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с рег.№В 0500 РМ лична собственост, като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Не използва (не е включил) къси светлини на МПС или светлини за движение през деня. Преценил, че възз. е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.70, ал.3 от ЗДвП 2

Св.П. запознал въззивника със съдържанието на АУАН , като последният го подписал с отбелязване, че има възражения, като посочил за свидетел спътника му М.И..

Възражения не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. В него наказващия орган приел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя. Затова и наложил две отделни наказания на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.185 от ЗДвП.

НП било връчено на жалбоподателя лично на 09.03.2023г.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосътавителят А. П., свидетелят по акта К. К., както и спътника на възз.- св.М.И..

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/ водач и др..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 15.03.2023г. видно от входящия номер поставен на същата/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника Група, към ОД на МВР-Варна, Сктор„ПП“-Варна, съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, 3 ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

По пункт първи от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет / лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл137а, ал.1 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства, не се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателя А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Чл.149, ал.1, т.2, б.”а”от ЗДвП указва, че към категория М1 спадат моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8, какъвто безспорно е бил автомобила управляван от жалбоподателя. От обикновена справка в интернет пространството е видно, че техническите характеристики на лек автомобил марка „Тойота Ланд Крузер“ включват 5 места за сядане. Така, че автомобилът безспорно се числи към една от категориите в 4 чл.137а от ЗДвП, а именно категория М1.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От разпита на актосъставителя П. е видно, че същият не си спомня подробности за конкретния случай. Не помни подробности около извършената проверка.Не може да отговори на въпросите относно цвета на управлявания от възз. автомобил, относно обстоятелството дали в автомобила е имало друго лице. Сочи, че не е забелязал всичко, а само нарушението. Твърди, че е забелязал автомобила от около 200 м., тъй като нямал включени светлини. А, че водачът бил без обезопасителен колан видял, когато автомобилът минавал покрай него.

Свидетелят К. от своя страна сочи, че е видял два силуета в автомобила, но забелязал, че водачът е без колан едва когато той спрял пред патрулния автомобил. От друга страна св.М.И. - пътуващ в процесния автомобил и вписан във възражението по АУАН от възз. твърди пред съдебния състав, че по време на движение и преди да бъде спрян от органите на полицията възз. е бил с обзопасителен колан. Той дава показания и за мястото, на което е извършена проверката, както и за положението на проверяващитесв.П.- подпрян на полицейския автомобил, а св.К. на 10-15 м. от задницата на полицейския автомобил, говорещ по телефона и пушещ цигара.Сочи, че никой от полицейските служители не е отишъл до проверявания автомобил, а възз.А. е отишъл при проверяващия П.. Съдът няма основание да се съмнява в показанията на този свидетел, тъй като в хода на съдебното следствие не бе установено същият да има конкретен интерес от изхода на делото. При тези показания на св.И., че св.К. се е намирал зад полицейския автомобил, говорещ по телефона и пушещ цигара, вземайки предвид и показанията на самия К., че видял силуети в автомобила, няма как да се приеме за житейски правдоподобно, че същият бидейки зад полицейския автомобил е видял водача на проверявания автомобил, че е без колан в момента, в който той е спрял пред патрулния автомобил. Показанията на актосъставителя също не са категорични нито за момента, в който се твърди, че е установил нарушението, нито относно подробности около проверката. Св.П. твърди, че е възприел възз. без колан , в момента в който автомобилът е преминавал покрай него, а не помни дали в МПС е имало друго лице. От друга страна от доказателствата по делото е видно, че на предната дясна седалка, т.е. от към страната на проверяващия е седял пасажера в автомобила- св.М.И., а не възз. При тези противоречия в показанията на двамата полицейски органи, при изтъкнатата липса на спомени за конкретни значими факти и обстоятелства, съдът няма как да приеме, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин.

Нещо повече, житейски и правно нелогично е възз. да признава едно от нарушенията, за които е санкциониран, а вмененото му по чл.137Аот ЗДвП да оспорва ревностно.

Ето защо , настоящият съдебен състав намира, че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от водача нарушения на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установи 5 фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта и НП. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства. Последният е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е извършено от санкционираното лице.