Решение № 49 от 04.10.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Свищов, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно наказателно дело № 20234150200161 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по постъпила жалба от Р. Г. Х. с ЕГН ********** чрез адв. П К. срещу Наказателно постановление № BG16012023/4000/P8-36/ 23.05.2023 г. на Директора на Национално тол управление към АПИ.

Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800лв. за извършено нарушение на чл. 179, ал.3а от Закона за движението по пътищата.

Заявява, че при издаване на наказателното постановление са допуснати множество нарушения и същото не е съобразено с материалния закон, поради което моли да бъде отменено. На първо място излага, че от НП не ставало ясно за коя точно от изброените в чл.179, ал.3а от ЗДвП хипотези му е вменено конкретното нарушение. Освен това не бил запознат със събраните доказателства. Не ставало ясно дали са спазени изискванитя на разпоредбата на чл.187а от същия закон в процедурата по налагане на административното наказание. Сочи, че в АУАН не е отразено нито като факт, нито като правна квалификация качеството на санкционираното физическо лице – дали е собственик на управлявания автомобил или управлява автомобила. Същото било от значение, тъй като била налице различна правна уредба. Налице била 1 неяснота по отношение на това кой е собственик на автомобила.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. В хода по същество заява, че казаното от свидетеля е така и не го оспорва. Освен това не е знаел къде да плати компесаторната такса.

Ответникът по жалбата – Директор на Национално тол управление към АПИ, редовно призован, изпраща представител юрк. П, която оспорва жалбата. Счита, че Н П е издадено при спазване на материалния и процесуалния закон и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в разпоредбите на ЗАНН. От събраните доказателства по делото по безспорен начин се доказвало извършеното нарушение, а именно, че на процесната дата ППС-то е било управлявано в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Процесното ППС попадало в обхвата на ППС-та, за които се дължи заплащане на тол такса съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 3, при която заплащането й дава право на ППС-то да измине съответното разстояние.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа да закупи маршрутна карта за участъците от пътната мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения не са изпълнени от трето лице. Заплащането става по два начина – чрез предварително закупуване на маршрутна карта, или чрез подаване на данни за изминато разстояние – така наречените тол декларации. Установено било, че към момента на нарушението не са подавани тол декларации и не е била заплатена съответната пътна такса за участъка от републиканската пътна мрежа. Водачът трябва ло да поддържа бордовото устройство включено по време на пътуването и да следи за индикаторите. Задължение на водача било да се убеди, че устройството е включено, заредено и подава коректно тол декларация. Нарушението е установено от електронната система за събиране на пътни такси, изготвен е доклад от системата, което представлява доказателство за отразените в тях обстоятелства, а именно: регистрационен номер, датата, часът, мястото на движение и местонахождението на техническото средство. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП гласи, че водач, който управлява ППС от категорията 2 по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата за участък от пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да използва или няма закупена маршрутна такса за същата съобразно категорията на ППС, се наказва в глоба в размер за 1800 лева. По делото е приложена кореспонденция между директора на Национално тол управление и едноличния търговец СИ, от която е видно, че е изискана информация да се уточни самоличността на лицето, което е управлявало ППС-то на датата на извършване на нарушението. От собственика ЕТ „СИ“ е върнат отговор и са приложените съответно документи – пътен лист, шайба от тахографа и карта на водача, от ко ито е видно, че именно процесното ППС на дата 06.01.2023 г. е било управлявано от жалбоподателя Р. Х.. При връчване на АУАН не е направено възражение от страна на водача, както и впоследствие в закоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН. В този смисъл пледира за постановяване на потвърдително решение и претендира разноски.

В случай, че съдът отмени НП, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

На 16.01.2023г. в 19,59 часа, при направление излизане от територията на Р България на ГКПП „ О“ е пристигнало МПС с рег№*, влекач, марка „МАН“, модел „**“, с обща технически допустима маса над 12 тона, и управлявано от жалбоподателя. Контролният орган -свидетеля И. Ю. И., инспектор в ГКПП „О“ в Агенция „Митници“, извършил проверка на пътното превозно средство. В хода на проверката при справка в електронната система за събиране на пътни такси било констатирано, че на 06.01.2023г. в 14,39ч., посоченото ППС е било управлявано по път I-3, км 25+271, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, сьгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Движението му е било заснето посредством контролно устройство с идентификатор № 40202, за което бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП с №F 26436A7144E5BADE053011F60A275E. Посочено е, че съобразно категорията на самото ППС дължимата такса се определя по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тя се определя въз основа на реално получени 3 декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.

10, ал 7 от ЗП, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние оо определен маршрут В наредбата по чл 10, ал 7 от ЗП се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. За констатираното свидетеля И. издала АУАН № BG16012023/4000/P8-36 от 16.01.2023г., в който са отразени изброените констатации. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.179, ал.3а от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя на датата на издаването му. В АУАН водачът не отбелязал, че има някакви възражения, писмени такИ. не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. При връчване на АУАН жалбоподателя бил уведомен за компесаторната такса, която може да заплати, за което се подписал под така оформената разписка. В уведомелението се съдържали указания за начина на заплащане на компесаторната такса, включително и номера на банковата сметка, по която следва да я заплати.

В хода на административно наказателното производство наказващият орган извършил служебна проверка и установил, че процесното ППС с peг. № ** е собственост на ЕТ „СИ“. Във връзка с това от собственико била изискана информация относно лицето, което е управлявало на процената дата – 06.01.2023г. товарния автомобил и доказателства във връзка с това. В тази връзка по административната преписка били получени и приобщени като писмени доказателства представените от едноличния търговец с писмо с вх.

№ 94-00- 8808/13.04.2023 г. документи: пътен лист от 06.01.2023г., тахошайба на ППС с peг. № **, копие на лична карта на водача. Въз основа на констатациите в АУАН и събраните по административната преписка доказателства, на 23.05.2023 г. Директора на Национално тол управление към АПИ издал процесното наказателно постановление BG16012023/4000/P8-36.

Видно от съдържанието на НП наказващия орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, като посочил, че към момента на извършеното административно нарушение, за процесното ППС не е била заплатена дължимата тол такса, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.. На нарушението била дадена същата правна квалификация, възприета от актосъставителя - чл.179, ал.3а от ЗДвП и на жалбоподателя на основание същата разпоредба на закона била наложена глоба в размер на 1800лв.

4

Видно от отбелязаното в обжалваното НП жалбоподателят е получил наказателното постановление на 21.06.2023г., а жалбата е входирана в деловодството на административнонаказващия орган на 04.07.2023г.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства и от гласните доказателства посредством разпита на свидетеля И. И.. Показанията на този свидетел съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи:

При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В процедурата по съставяне на АУАН обаче е допуснато нарушение на процесуалните правила, което нарушение е пренесено и при издаване на наказателното постановление. В акта за установяване вмененото нарушение не е описано точно, което е задължителен реквизит съгласно чл. 42, ал. 1 т. 4 от ЗАНН. В конкретния случай при описание на нарушението и обстоятелствата във връзка с него не е посочено дали ППС е било снабдено с бордово устройство на процесната дата, както и по какъв начин при движението му по платената републиканска пътна мрежа собственика заплаща пътна такса. Посочването на начина на заплащане на пътната такса е от значение, доколкото двата вида заплащане предвиждат различни изпълнителни деяния при неизпълнение. В акта са цитирани законовите норми, без обаче да бъдат подведени към конкретно установените обстоятелства.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т.5 от ЗАНН в акта за установяване на административното нарушение следва да се посочат и законовите разпоредби, които са нарушени. В случая актосъставителя е преценил, че е нарушена нормата на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, която е санкционна, а не материалноправна норма. Съгласно нея водач, който 5 управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. В случая би могла да бъде нарушена императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП., с която е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Това процесуално нарушение в АУАН е пренесено и в обжалваното наказателно постановление, поради което е нарушено изискването в чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно в наказателното постановление да се посочат законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя, а също така възпрепятства възможността за извършване от съда на контрол за законосъобразност.