Решение № 3701 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3701 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100111265 по описа за 2022 година прецени:

Делото е образувано след изпращане по подсъдност от Софийския районен съд на гр. дело № 73344/2021 г. след увеличаване на първоначално предявения иск за неимуществени вреди. Предмет на делото са осъдителни искове с правно основание чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД, предявени от М. А. С. срещу „М.“ ЕАД гр. София, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1770 лева и неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, от телесни увреждания вследствие падане на ищцата на 01.05.2019 г. в гр.

София на метростанция „Академик А.Т.-Б., причинено от удар с плъзгаща се врата на метростанцията.

В исковата молба представителят на ищцата излага, че на 01.05.2019 г. при влизане в метростанция „Академик А.Т.-Б.“ ищцата била ударена от плъзгаща се врата на метростанцията при нейното затваряне. От удара ищцата паднала, при което получила счупване в горния край на лява бедрена кост. Ищцата била приета по спешност в УМБАЛ „София мед“. На 02.05.2019 г. на ищцата било проведено оперативно лечение – открита репозиция и фиксация с интрамедуларен пирон. За интрамедуларния пирон и травматологичния сет ищцата заплатила 1770 лева. Счупването на бедрената кост било съпроводено с остри болки както по време на злополуката, така и в часовете след това до операцията. Следоперативният период също Бил съпроводен със силни болки и дискомфорт, за които ищцата приемала обезболяващи. На 07.05.2019 г. ищцата била изписана от лечебното заведение с указание за движение с помощни средства, прием на медикаменти и препоръка за рехабилитация. Движението на ищцата било силно ограничено през първите 30 дни, а следващите три месеца се е придвижвала с 1 проходилка. Наложило се да използва помощта на дъщеря си за елементарното си битово обслужване. На ищцата била проведена рехабилитация в Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево“, но без подобрение. До предявяването на исковата молба ищцата продължавала да изпитва болки в областта на лявото бедро, придвижвала се с помощно средство – бастун, а походката 5и била бавна, несигурна и нестабилна.

На основание изложените твърдения, в исковата молба е направено искане до съда да осъди ответника „М.“ ЕАД гр. София да заплати на ищцата М. А. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на събитието 01.05.2019 г., и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1770 лева, ведно със законната лихва от датата на плащането 07.05.2019 г.

Ответникът „М.“ ЕАД прави следните възражения срещу предявените искове:

- възражение за настъпването на инцидента поради виновното поведение на ищцата, която е направила опит да влезе през изходните врати на метростанцията;

- възражение за поддържане на автоматичната плъзгаща се врата в техническа изправност;

- възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните доказателства, съобрази следното:

По делото не се спори между страните и се установява от доказателствата, че на 01.05.2019 г. в гр. София при опит за влизане през една от вратите на метростанция „Академик А.Т.-Б.“ ищцата С. е била ударена от плъзгащо се крило на вратата при нейното затваряне. При удара ищцата изгубила равновесие и паднала на пода пред вратата на метростанцията.

При разглеждане на делото от първоначално сезирания съд е назначена съдебно-медицинска експертиза за установяване характера и тежестта на травматичното увреждане и последиците за здравословното състояние.

Според заключението на експертизата, основано на приложената медицинска документация, при процесния инцидент ищцата е получила счупване на лява бедрена кост в горния и край (пертрохантерна фрактура). Възстановителният период на ищцата е продължил 8-10 месеца. При прегледа на ищцата за нуждите на експертизата вещото лице установило накуцваща походка вдясно и ограничено движение в дясна тазобедрена става – 30% функционален дефицит. Според вещото лице установения ограничен обем на движенията е с траен характер.

По делото пред СРС е разпитана като свидетел Е.И.С. – началник на метростанцията. Според показанията на тази свидетелка, вратата на вестибюла, през която е направила опит да премина ищцата, е била 2 обозначена с надпис „Не е вход“, а входната врата е била обозначена с надпис „вход“. Според показанията на свидетелката, освен с надписи, предназначението на вратите е било обозначено и със знаци. Това се установява и от приложените към гр. дело № 73344/2021 г. на СРС (л. 59-60) снимки, представени с отговора на исковата молба. От съпоставката на тези снимки с приложения към делото видеозапис е видно, че крилата на изходната врата, обозначена с „не е вход“ при отваряне се движат от външната страна на стъклената преграда. От това следва, че при отварянето на вратите на изходната врата, предупреждението „не е изход“ е било видимо за ищцата, която се е намирала извън вестибюл 2. От показанията на свидетелката се установява, че ищцата е направила опит да влезе във вестибюл 2 на метростанция „Акад. Александър Теодоров-Балан“ през изходната врата.

За установяване на движението на ищцата непосредствено преди произшествието и механизма на настъпване на самото произшествие, в съдебно заседание на 16.02.2023 г. (протокол от 20.02.2023 г. л. 19-22) е извършен оглед на видеозаписа на камерата към вестибюл 2 на метростанция „Академик Александър Теодоров-Балан“, който видеозапис е приложен към първоначално образуваното пред СРС гр. дело № 73344/2021 г. (л. 38). При огледа се установи, че преди произшествието ищцата е преминала покрай затворената входна врата на метростанцията, която врата при преминаването на ищцата се е отворила (4-5 секунда от записа). Без да премине през входната врата към ескалатора, ищцата е продължила движението си косо към изходната врата на метростанцията, която през това време е била отворена. Когато ищцата е застанала с лице към лявата страна на вратата (началото на осмата секунда от записа) вратата е започнала да се затваря.

Ищцата е продължила движението си към вратата, докато вратата е продължила да се затваря. В края на осмата секунда от записа се установи, че лявото стъпало на ищцата е видимо на линията на двете крила на вратата (констатация в протокол стр. 2 л. 20). Тук следва да се отбележи като неправилна първоначалната констатация на съда при огледа на записа, че в края на осмата секунда се констатира контакт на лявото стъпало на ищцата с лявото крило на вратата (стр. 2 л. 20). Тази констатация е поправена при повторен преглед на записа и в протокола е отразено, че през осмата секунда, в края на която е започнало залитането на тялото, все още няма контакт между лявото крило на вратата и лявото стъпало на ищцата (стр. 3, л. 21). В края на осмата секунда от записа се установява начало на наклон на тялото на ищцата към лявата му страна (залитане), като в същото време вратата продължава да се затваря. На деветата секунда от записа се установява наклон на тялото на ищцата с лявата си страна към пода, като в края на деветата секунда се установява падане на тялото на ищцата с лявата си страна към пода.

От съдържанието на записа, възпроизведен в съдебно заседание, се установява, че след преминаването си покрай отварящата се входна врата, 3 ищцата е направила опит да влезе в метростанцията през изходната врата, която в този момент е била отворена. При приближаването на ищцата непосредствено до отвора на изходната врата (началото на 8 секунда) крилата на изходната врата са започнали да се затварят. Ищцата е била обърната с лице към изходната врата, поради което началото на затварянето на крилата (началото на 8 секунда) е могло да бъде възприето от ищцата. Без да преустанови движението си, ищцата е поставила дясното си стъпало на линията между двете крила в опит да премине през вратата. При огледа на видеозаписа е констатирано завъртане на торса на ищцата надясно (началото на 8 секунда – стр. 2 л. 20) и непосредствено след това (края на 8 секунда) ищцата е поставила лявото си стъпало на линията между двете крила. Съдът приема, че с това ищцата е пренесла тежестта на тялото си върху левия крак, в който момент част от торса й е била на линията на крилата на вратата (края на 8 секунда от записа; снимка 3 от компютърно-техническата експертиза гр. дело № 73344/2021 г. л. 97). Крилата на вратата са продължили да се затварят и е настъпил контакт между лявото крило на вратата и торса на ищцата, който причинил залитане и падане на ищцата (9 секунда; снимки 4-5 от компютърно-техническата експертиза гр. дело № 73344/2021 г. л. 97).

За установяване режима на работа и техническата състояние на изходната врата на вестибюл 2 на метростанция „Академик Александър Теодоров-Балан“, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани с определение № 592 от 17.01.2023 г. (л. 11). Според заключението на вещото лице, изходната врата на вестибюл 2 е била оборудвана със сензори и от двете страни, които обхващат заложеното им пространство пред тях, с изключение на т.нар. „мъртви зони“ по периферията на вратите. При изготвяне на експертизата вещото лице е констатирало, че при остър ъгъл на заход към вратите по подобие на ищцата, вратите не могат да регистрират движението и присъствието на човек (стр. 3, л. 40). Според вещото лице, тези настройки се задават при монтажа на вратите и не се променят, освен в специални случаи и единствено от фирмата изпълнител.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че исковата претенция е обоснована с имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие падане на ищцата на територията на метростанция „Акад.

Александър Теодоров-Балан“. В писмената защита, след изложение на обстоятелствата по делото, се релевира твърдение за липса на условия за безопасно преминаване на хора през вратите на вестибюла, от което се извежда тезата за отговорността на ответника за претърпените от ищцата вреди. От изложеното съдът е приел, че предявеният осъдителен иск е за вреди, причинени от вещ – автоматична плъзгаща се врата, собственост на ответника „М.“ АД, което е дало основание за правна квалификация на иска по чл. 50 изр. 1 вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД.

4

Съгласно чл. 50 изр. 1 ЗЗД, за вреди, причинени от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира. Не е спорно, че ответникът „М.“ ЕАД упражнява надзор върху съоръженията на метростанциите, включително и върху входните и изходните врати. Отговорността на дружеството, упражняващо надзор върху вещите, е обективна и се обуславя от причинната връзка между състоянието или функционирането на съответното съоръжение и настъпилите вреди.

Безспорно, при необезопасяване на вещта, в случая при неизправност и/или неправилно или небезопасно функциониране на съоръжението, от които обстоятелства са произлезли вредите, отговорността е на собственика и лицето, което упражнява надзор върху съоръжението. Тя произтича от задължението на собственика или стопанисващия съоръжението да осигури неговото правилно функциониране и безопасно използване.

Последиците са различни, когато съоръжението е технически изправно и начинът на неговото конструиране и функциониране позволяват безопасната му експлоатация, но вредите са настъпили от неговото неправилно използване от самото увредено лице. Собственикът на вещта не носи отговорност, когато същата е обезопасена в необходимата степен, но увреденото лице е използвало вещта при неспазване правилата за нейната правилна експлоатация и при неполагане на необходимата грижа за своята собствена безопасност.

Конкретният случай е точно такъв. От външната страна на вратите на вестибюл 2 ясно е обозначено коя врата следва да се използва като входна и правилната експлоатация на съоръжението е изисквала за влизане във вестибюла да бъде използвана именно тази врата. От външната страна на изходната врата ясно е било изписано „Не е вход“, със забранителен знак (гр. дело № 73344/21 СРС л. 59). Тези знаци са били забележими и при отворена изходна врата, защото крилата на вратата се плъзгат от външната страна на прозрачните прегради на вестибюла, видно от цитираната снимка и приложения видеозапис. Входната врата на вестибюла е регистрирала движението на ищцата при нейното преминаване и се е отворила, когато ищцата е била пред нея. Вместо да премине през входната врата, която е била точно пред ищцата, тя е продължила косо към изходната врата, обозначена с ясно видим надпис „Не е вход“. В тази връзка, съдът не споделя становището на представителя на ищеца в писмената защита, че при наличие на сензори и от двете страни на изходната врата, било без значение, че ищцата е преминала през изходната врата. Сензорът от външната страна на изходната врата е бил предназначен да осигури безопасност, но това обстоятелство не отменя задължението на ищцата да използва съоръжението според неговото предназначение – на изходна, а не на входна врата, и ясно видимите правила за неговата експлоатация.