Определение № 18576 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18576 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505848 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.1 ГПК във вр. с чл.274-279 ГПК.

Подадена е молба вх.№346156/30.10.2024г. /която е уточнено, че има характер на частна жалба, в който смисъл е депозирана молба вх.№102101/21.03.2025г./ от „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ” Црт. – клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, чрез пълномощник адв.К. И., с приложно пълномощно, срещу заповед №32518 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 16.10.2024г. по ч.гр.дело №59114/2024г. на СРС, І Г.О., 45-ти състав, в частта на разноските за присъдено в полза на адв.В. В. Ч.М., пълномощник на заявителите – Н.Н.С., с ЕГН **********, В.М.Т., с ЕГН ********** и И.Б.С., с ЕГН **********, по реда на чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата над 720.00 лв. /за всеки от заявителите от по 240.00 лв. с ДДС/ до общия присъден за тримата заявители размер от 1440.00 лв..

В подадената частна жалба се прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на присъдения в полза на адв.В. В. Ч.-М., пълномощник на заявителите, адвокатски хонорар. Жалбоподателят излага доводи, че присъдените в полза на адв.В.

В. Ч.-М., пълномощник на заявителите, разноски за адвокатско възнаграждение общо за тримата в размер на сумата от 1440.00 лв. са прекомерни, несъобразени с чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл.7, ал.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага се още, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован, като в случая не е съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на спора, при който процесуалните действия на упълномощения адвокат се изчерпват с подаване на заявление по чл.410 от ГПК.

Моли съда да уважи подадената частна жалба и присъденото в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК адвокатско възнаграждение в полза на адв.В. В. Ч.-М., пълномощник на заявителите, да бъде намалено на сумата на сумата от 720.00 лв. /за всеки от заявителите от по 240.00 лв. с ДДС/.

Ответниците по частната жалба и заявители в заповедното производство – 1

Н.Н.С., с ЕГН **********, В.М.Т., с ЕГН ********** и И.Б.С., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В. В. Ч.-М., е депозирала становище, с което оспорва подадената частна жалба като излага твърдения, че присъдените с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение са в минимален размер и съобразени с чл.7, ал.7 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Със заявление вх.№313078/04.10.2024г. Н.Н.С., с ЕГН **********, В.М.Т., с ЕГН ********** и И.Б.С., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В. В. Ч.-М., са поискали от СРС на основание чл.410 от ГПК да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника - „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ” Црт. – клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, за сумите, посочени в заявлението, както и за направени разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение, което да се присъди в полза на адв.В. В. Ч.-М. по реда на чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата.

Издадена е на 16.10.2024г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника - „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ” Црт. – клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, да заплати на всеки от заявителите - Н.Н.С., с ЕГН **********, В.М.Т., с ЕГН ********** и И.Б.С., с ЕГН **********, сумата от по 488.96 лв., която е посочена в заявлението, както и сумата от 25.00 лв., заплатена държавна такса. Със заповедта за изпълнение е осъден длъжника - „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ” Црт. – клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, да заплати на адв.В. В. Ч.М., пълномощник на заявителите – Н.Н.С., с ЕГН **********, В.М.Т., с ЕГН ********** и И.Б.С., с ЕГН **********, по реда на чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата от 1440.00 лв. за тримата заявители.

Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е подадено от длъжника - „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ” Црт. – клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, възражение по реда на чл.414а от ГПК за изпълнение в срока за доброволно изпълнение, като се прави искане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Прилагат се доказателства за плащане на сумите, посочени в заповедта за изпълнение. Видно от данните по делото така подаденото от длъжника възражение по реда на чл.414а ГПК е изплатено на заявителите, които са го получили, съгласно приложена по делото призовка, но в дадения законоустановен 3-дневен срок не са депозирали становище по искането на длъжника.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящият въззивен състав счита, че подадената частна жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските е преждевременно администрирана от заповедния съд и е изпратена на горната инстанция, поради което производството по делото следва да се прекрати. Това е така, доколкото се установява, че освен частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, по делото е подадено и възражение по чл.414а ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение от длъжника - „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ” Црт. – клон България КЧТ, чрез пълномощника адв.К. И., в което са изложени твърдения, че е изпълнил задължението си, за което е издадена заповедта за изпълнение. Към възражението са приложени и доказателства за изпълнение на това задължение. С оглед направените от длъжника твърдения 2 подаденото възражение трябва да се квалифицира по чл.414а ГПК. В чл.414а, ал.3 ГПК е предвидено, че така направеното възражение заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище. Съгласно чл.414а, ал.4 ГПК ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, а ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. С оглед данните по делото, съдът намира, че първоинстанционният съд е предприел дължимите процесуални действия в изпълнение на процедурата по чл.414а, ал.3 ГПК - той е разпоредил подаденото възражение да бъде връчено на заявителите, като е дал на последните и възможност да подадат становище по изложените в него твърдения за погасяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

СРС, 45 състав обаче все още не се е произнесъл по подаденото възражение в изпълнение на задължението си да стори това, предвидено в чл.414а, ал.4, изр.2 ГПК. Ето защо следва да се приеме за установено обстоятелството, че към настоящия момент от СРС не е завършена процедурата по чл.414а ГПК и не е ясно какви са последиците от подаване на възражение от длъжника - дали заповедта за изпълнение следва да се обезсили изцяло или частично или следва да се изпълни процедурата по чл.415 ГПК.

С т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за това кога заповедният съд администрира и изпраща за разглеждане на въззивния съд частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. В него е прието, че с подаване на възражение от длъжника, което включва и това по чл.414а ГПК, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й за разноските отпада, поради което съдът в заповедното производство не администрира частната жалба, с която този съдебен акт се оспорва в частта му за разноските по реда на чл.413 ГПК, докато заповедта за изпълнение не влезе в сила в хипотезата на връщане на възражението по чл.414, ал.1 ГПК, като нередовно, или на оттеглянето му, или докато производството по предявения установителен иск не приключи. Ако заявителят предяви иск за установяване на вземането си единствено в правомощията на съда, който го разглежда, е да се произнесе и да разпредели отговорността за разноски, включително тези, направени от заявителите в заповедното производство съобразно с крайния изход на делото. С оглед на това и с тълкувателното решение е изрично указано, че при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба остава без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение, частната жалба по чл.413 ГПК също следва да върне. Тя се връща и когато заявителите не са предявили иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение се обезсилва. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, единствено ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на исковото производство в хипотезите, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила поради липса на подадено в срок 3 възражение и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, и при оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 ГПК или в случай, че първоинстанционният съд го върне поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности на така извършеното от длъжника действие.

Следователно това дали подадената частната жалба, с която заповедта за изпълнение се обжалва в частта за разноските, ще подлежи на разглеждане от въззивния съд, е обусловено от произнасянето на заповедния съд по допустимостта на направеното възражение, както и по това какви са правните последици от него - дали неговото подаване препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение и дали са налице предпоставките за нейното обезсилване, включително в хипотезата на чл.414а, ал.4, изр.1 ГПК, или са налице предпоставките за даване на указания на заявителя по чл.415 ГПК и съответно дали те са изпълнени, или подаването на възражението не поражда правни последици и не представлява пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. При подадено възражение по чл.414а ГПК това произнасяне на първоинстанционния съд следва да бъде изрично направено по реда на чл.414а, ал.4 ГПК, при което той трябва да даде отговор както на въпроса дали възражението е подадено в срок, така и на въпроса дали от представените от длъжника и заявителя доказателства се установява вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, да е изпълнено в срока по чл.412, т.8 ГПК и оттам какви са последиците по отношение на заповедта за изпълнение - 1/ ако от представените доказателства, не се установява вземането да е изпълнено в посочения срок, първоинстанционният съд ще следва да даде указания по чл.415 ГПК и частната жалба по чл.413, ал.1 ГПК ще се разгледа само при образуване на исково производство по установителния иск и ако то приключи с определение за прекратяването му в хипотезите, при които заповедта за изпълнение влиза в сила; 2/ ако от представените доказателства се установява вземането да е изпълнено в посочения срок, то тогава заповедта за изпълнение ще подлежи на обезсилване в частта, с която е разпоредено изпълнението на това вземане и ще остане единствено спорен въпроса за дължимостта на разноските и подадената по реда на чл.413, ал.1 ГПК частна жалба ще подлежи на разглеждане. С оглед на изложеното и предвид извода на настоящия въззивен състав, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника по реда на чл.414а ГПК както и че все още от СРС не е налице произнасяне по това възражение по реда на чл.414а, ал.4 ГПК, то следва да се приеме, че на този етап както действията на първоинстанциония съд по администриране на подадената частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските, така и изпращането й на въззивния съд за произнасяне, са преждевременно предприети.