Решение № 260009 от 31.03.2025, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 26009 31.03.2025 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА при участието на секретаря

Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4696 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ********* против „Пимк“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 410, ал.1, т.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че съгласно договор за международен автомобилен превоз на стоки - товарителница ЧМР № 16435 от 05.10.2018 г., ответникът следвало да превози пет броя палети с алуминиева лента, с изпращач - продавач „Алкомет“ АД - България и получател - купувач в Испания. Стоката била натоварена на договорено превозно средство на 05.10.2018 г. от товарния пункт на изпращача в град Шумен. Още по време на превоза на територията на страната, водачът на товарния автомобил установил, че товарът се е разместил и рулоните се притискат и удрят помежду си.

При пристигане на камиона в базата на ответника, превозът за М. бил преустановен, а на товара - извършен оглед за щети. На 10.10.2018 г. превозваната стока била върната на изпращача в град Шумен, където била назначена комисия, която да извърши оглед и оценка на щетите по товара. Било установено, че същият не е бил достатъчно укрепен, вследствие на което лентите се притискали и удряли една в друга по време на превоза. В резултат на това опаковката на товара била нарушена, а по всички ленти имало видими и механични повреди. От констатираните щети комисията заключила, че алуминиевите ленти били негодни за ползване по предназначение и следвало да бъдат претопени. Констатациите на продавача били потвърдени и от авариен комисар от „Булгарконтрола“ АД. Съгласно издаден сертификат за инспекция № 05.1/0224, опаковките на рулоните били нарушени, а самата стока – наранена, с надрани повърхности, двустранно нагънати ръбове и изкривявания.

Експертът потвърдил становището на продавача, че превозваният товар бил негоден 100% за ползване по предназначение, като същият имал остатъчна стойност като метален скрап. Съгласно изготвената от „Алкомет“ АД калкулация, себестойността на увредените 5 бр. рулони алуминиева лента към месец октомври 2018 г., възлизала на 98 184,24 лева.

При настъпване на описаните увреждания, превозваните от ответника алуминиеви ленти били застраховани в ищцовото дружество със застрахователна полица №1101180700405/1498, към сключения между ищеца и „Алкомет“ АД абонаментен застрахователен договор № …. 01.02.2017 г. На 15.01.2019 г. постъпила претенция от застрахованото лице за изплащане на обезщетение.

След извършване на проверки, с доклад по щета, било определено такова от застрахователя, при което на 08.10.2019 г. било изплатено такова в размер на общо 19 527,79 лева – представляващо сбор от застр. обезщетение от 19 277,79 лева за увредените рулони и 250 лева – разходи за изготвяне на авариен протокол /дължими, съгл. чл. 397, ал. 1 КЗ/.

Твърди, че вина за увредата има ответното дружество – превозвач, поради което на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащане на обезщетението встъпил в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата, до размера на обезщетението и обичайните разноски. На основание член 17, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/, отговорността за настъпилите вреди била на превозвача.

На 06.01.2020 г. изпратил регресна покана, но в срока за доброволно плащане – такова не постъпило.

С оглед изложеното се моли за осъждане на ответника да плати сумите от: общо 19527,79 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за щети по превозвания от отв. дружество товар и разходи, както и 509,89 лева

- обезщетение за забава за периода 21.01.2020 г. – 27.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл.

131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че видно от кореспонденцията между изпращача на товара и превозвача, последният не е имал задължение да натовари, подреди, укрепи и обезопаси товара на товарния адрес преди да започне реалното изпълнение на възложения му превоз.

Задължението било единствено да превози стоката. Нямало специални изисквания за укрепването на товара, каквато била обичайната практика, ако задължението било вменено на превозвача. Изискването за оборудване на камиона със съответен брой колани и пластмасови ъгли било изпълнено.

На 05.10.2018 г. превозвачът приел пет палета с алуминиеви ленти, предварително опаковани, подредени на дървени скари, натоварени и подредени в камиона от изпращача. В товарителницата превозвачът изрично посочил, че не носи отговорност за щети, причинени в резултат на опаковката и метода на обработване на стоките, които представлявали отговорност на продавача, в съответствие с чл. 17, ал.4, б. „б“ от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки. Шофьорът не поставил предпазни колани на предварително опакованата стока, поради съществуващ риск да се наранят алуминиевите ленти, опаковани по начин, преценен като достатъчен от страна на изпращача. Последният не дал инструкции относно въпросните колани, нито правил възражения за неизползването им, поради риска от нараняване на стоката.

Признава, че по време на превоза в рамките на Република България, водачът на товарния автомобил установил, че товарът се разместил, поради което, при пристигане на камиона в базата на ответника, изпращачът бил уведомен, че е необходимо да бъде извършен оглед за евентуални щети, тъй като били налице разкъсвания на част от опаковката на стоката. Било установено леко увреждане на опаковката.

Признава, че на 08.10.2018 г. получил протестно писмо от изпращача, с което бил уведомен за констатирани щети, но без отправена рекламация, претенция или друго искане. Не бил запознат с евентуално направени снимки при огледа на стоката, извършен от „Булгарконтрола“ АД. По искане на изпращача стоката била върната до товарния адрес, където, след назначена вътрешна комисия за оглед и оценка, алуминиевите ленти били оценени за негодни за ползване по предназначение и следвало да бъдат претопени в леярен цех.

Не оспорва, че на 15.10.2018 г. изпращачът издал кредитно известие към фактура от 05.10.2018 г. за продажбата на стоката към получателя.

На 05.11.2018 г. „Булгарконтрола“ АД изготвил сертификат за инспекция, в който било посочено, че опаковката на лентите била нарушена, счупени дървени скари, а самата стока била наранена – с надрани повърхности, огънати ръбове двустранно и изкривявания. Експертът счел увредените алуминиеви ленти за напълно негодни за ползване по предназначение, но с остатъчна стойност като метален скрап. В доклада не била посочена каквато и да е причина за увреждането на опаковката и твърдяното такова на стоката, поради което оспорва констатациите на продавача да са били потвърдени от този сертификат. Била издадена фактура към изпращача за сумата от 250 лв. без ДДС, но ищецът не представял доказателства, че същата била платена от застрахования, поради което оспорва това обстоятелство. Не били представени и доказателства какво се е случило с алуминиевите ленти след установяване негодността им за използване по предназначение - дали са били претопени и реализирани на пазара и по какъв начин, при което не можело да бъде направена преценка дали стоката е била увредена до степен на пълно погиване, при което да се претендира въпросното обезщетение от превозвача.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, но същевременно оспорва плащането на премиите по договора, при което да е възникнало задължение за плащане на обезщетение. Признава получаването на регресна покана.

Допълва, че на

10.01.2020 г. застрахователният му брокер назначил авариен комисар, който да направи инспекция и оценка на щетите по процесния товар. Инспекторът констатирал, че на снимките са видими разкъсвания на опаковката на фолиото, но повредите на рулоните или алуминиевата лента, не се виждали от снимките и получените документи. Не било възможно да се направи извод дали са били оценени или изпълнени мерки за намаляване на загубите. Като вероятна причина за увреждането било посочено неадекватно нареждане и обезопасяване на рулоните в камиона за превоз. Те не били достатъчно добре наредени в товарната зона на превозното средство.

Относно причината за увредата - ищецът не доказвал, че именно недостатъчното укрепване било причина за твърдяното увреждане на стоката, нито в кой момент настъпили щетите и дали това е станало в периода между приемането на стоката за транспорт и доставката и или е станало преди приемането на стоката или след доставката при разтоварването й. Допълва, че изпращачът бил длъжен да осигури такава опаковка на стоката, която да позволи ефективното обезопасяване и укрепване на товара. В случая не били поставени ъгли, предпазващи стоката при укрепване с колани, поради което шофьорът преценил, че поставянето на такива по-скоро би увредило стоката отколкото да я предпази от увреждане. Изпращачът нито възразил, нито настоял все пак да бъдат поставени обезопасителни колани.

Тежките алуминиеви ленти било препоръчително да се транспортират с превозно средство, специално конструирано за такова приложение, т.нар. камион за превоз на бобини, а не с обикновен бордови камион, какъвто бил поръчан от изпращача.

Бездействието му не можело да доведе до вменяване на вина у превозвача и ангажиране на отговорността му за твърдяното увреждане на стоката. Той нямал задължение да контролира начина на натоварване, подреждане и укрепване на товара. Налице бил особен риск по смисъла на чл.17, § 4, б. „В“ от Конвенцията, даващ основание превозвачът да бъде освободен от отговорност за настъпилите вреди.

Отделно - ищецът не доказал наличие на причинени вреди на товара, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с начина на извършване на превоза от превозвача, както и вина за увреждане на стоката. Не било установено и твърдяното извършване на разходи за реализиране на стоката.

Нямало доказателства относно вторичната реализация на увредената стока, както и такива за платена цена за извършената от аварийния комисар инспекция, поради което разходът от 250 лева не следвало да бъде възстановяван. Съгласно Конвенцията, при настъпила щета превозвачът не дължал обезщетение за цената на извършената инспекция от авариен комисар. Съгласно ОУ на застрахователя, тази допълнителна разноска не била такава по превоза на стоката, а била свързана с твърдяното увреждане и установяване на размера на щетите, поради което дори превозвачът да носел отговорност за вредите, тези разходи не следвало да бъдат обезщетявани.

Също така - обезщетението не било съобразено с реалното количество на увредената стока. Обезщетение за забава не било дължимо като акцесорно и според чл. 27, §1 от Конвенцията. Предвид горното - моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

С Определение

№ 262969/09.06.2021 г. /л.195/, на страната на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, като трето лице – помагач е конституирано „Алкомет“ АД, ЕИК *********. В предоставения срок не е постъпило становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главния иск:

В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът и неизпълнение на договорно задължение за извършване на превоз, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на получаване на вредите по товара, в причинна връзка с който да са нанесени именно твърдените такива като вид и стойност, като стоките да са били напълно негодни за ползване по предназначение, размера на обезщетението и наличието на предпоставки за дължимост на разходи за изготвяне на авариен протокол.