Решение № 428 от 16.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20251001000228 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗЕАД „БУЛСТАРД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“ ЕИК:000694286 срещу Решение №1749 от 19.12.2024г., постановено по т.д. №1288/2024г., по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК 121130788- обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за сумата над 11 200 лева до пълния размер от 26 000 лева, представляващ предявена част от регресно вземане с общ размер от 62 357,14 лв., по щета № 470417171737827 за заплатено застрахователно обезщетение от увреждане на автобус „Ирибус Кросуей Лоу ентри“ с рег.№ ********, собственост на ВСУ „Черноризец Храбър“ в следствие на пожар, възникнал на 26.07.2017г. предизвикан от самовъзпламеняване на намиращ се в непосредствена близост на МПС марка „БОВА“ С Рег. № ********, по отношение на което е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с въззиваемото дружество ЗК „Лев Инс“ АД.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, поради необоснованост, изразяваща се в погрешно възприемане от страна на съда на верността на заключението, дадено от вещото лице, по допуснатата и приета САТЕ, в следствие на което съдът е формирал погрешен правен извод относно действителния размер на вземането по регресната претенция, предявена от ЗЕАД „БУЛСТАРД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“ срещу ЗК „Лев Инс“ АД. Доводите, наведени 1 във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на приетото от СГС заключение, се подкрепят от съображения за липса на яснота по отношение на използваните методи за анализ при определяне на действителната стойност на увредения автобус към датата на застрахователното събитие, въпрос, който е обуславящ крайния извод на съда досежно размера на дължимото и заплатено от страна на въззивния жалбоподател застрахователното обезщетение, а от там и на регресното вземане на същия срещу ответното ЗК „ Лев Инс“ АД, носител на отговорността за репариране на имуществените вреди, причинени от застрахованото при същия МПС, марка „Бова“. По изложените в жалбата съображения, жалбоподателят- въззивник моли за постановяване на съдебен акт, въз основа на събраните по делото доказателства, с който да бъде отменено решението на първоинстанзионния съд в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което искове да бъдат уважени в пълния предявен размер. С оглед изхода на спора се иска присъждане на разноски за производството пред двете съдебни инстанции, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263 от ГПК от въззиваемото дружество ЗК „Лев Инс“ АД е депозиран отговор на въззивната жалба, с който се оспорват изложените в жалбата аргументи за неправилност, в частност за необоснованост на постановеният първоинстанционен съдебен акт. Поддържа се твърдението, посочено в отговора на исковата молба за наличие на надзастраховане, което води до неоснователно завишаване размера застрахователа сума, дължима от ЗЕАД „БУЛСТАРД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“ на собственика на увредената вещ, а от там и на размера на регресната претенция към дружеството, предоставило застрахователно покритие на риска от случайното деяние по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на самозапалилия се бус, марка „Бова“. Излага съображения за правилност и обоснованост на заключението на вещото лице по допуснатата и приета САТЕ. Счита приетото от първопинстанционния съд заключение за правилно и компетентно изготвено. Оспорва твърденията на жалбоподателя за необоснованост на съдебното решение поради нарушаване на правилата на оценъчната дейност на съда, свързана с анализа и преценката на доказателствата и достигане до погрешни фактически и правни изводи досежно размера на дължимото по регресната претенция обезщетение. Счита постановения първоинстанционен съдебен акт за правилен и законосъобразен и като такъв моли за негото потвърждаване. Претендира присъждане на разноски, сторени в производството пред настоящата инстанция, включително и за юристконсултско възнаграждение.

Съобрзно предметните предели на въззивната проверка, очертани в разпоредбата на чл.269 от ГПК, настоящия въззивен състав на САС приема, че така постановеното решение е валидно и допустимо, а по неговата правилност и обоснованост, излага следните съображения:

Ищецът ЗЕАД „БУЛСТАРД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“ ЕИК:000694286 е предявил срещу ответника ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК 121130788 частичен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 26000, представляваща част от регресна претенция в общ 2 размер от 62 357,14 лева., обективно, кумулативно съединен с иск с пр. осн.чл.86,ал.1 ЗЗД.

Претендираните права произтичат от регресно вземане на ищеца срещу ответното застрахователно дружество, възникнало от изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, в общ размер на 152 382,14 лева, причинении от застрахователно събитие от 26.07.2017г., възникнал пожар, в резултат на късо къединение, причинило самозапалване на намиращ се в непосредствена блозост МПС, марка „Бова“ и обхванал процесния автобус марка „Ирибус“, модел „Кросуей Лоу ентри“ с рег.№ ********, собственост на ВСУ „Черноризец Храбър“, по отношение на който е налице валидно сключена застраховка „Каско Стандарт“ в ищцовото дружество, обективирана в полица № 47041716801000082. Имуществените вреди са причинени от МПС, марка „Бова“, по отношение на което към момента на процесното случайно деяние е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с дружество ЗК „Лев Инс“ АД. В исковата молба се твърди че, по образувана пред ЗЕАД „БУЛСТАРД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“ преписка по щета № 470417171737827 е определено застрахователно обезщетение при условия на „тотална щета“ в размер на 152357,14 лева, с включени 25лв. ликвидационно разноски за обработка на щетата, и след приспадане на размер на запазени части, което е изплатено на собственика на автобуса с преводно нареждане от 22.08.2019г.

Твърди се, че по изпратена регресна покана ответното дружество е заплатило сумата от 90025,00лв., като остатъкът от дължимата сума по регресната претенция е предмет на предявения иск по чл. 411 от КЗ.

Производството първоначално е образувано пред СРС с оглед цената на първоначално предявения размер на исковата претенция-10000лв.., като с молба с вх. № 331216 от 20.11.2023г. ищцовата страна, чрез процесуалния представител адв. Б. е направила искане за изменение на иска на осн. чл.214, ал.1 от ГПК, чрез увеличаване на неговия размер с 16000 лв. С Определение № 18 405 от 29.04 2024г. СРС е допуснал увеличението на иска като на осн. 104, т.4, във вр. с чл.118, вр. с чл.105 от ГПК е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на СГС.

След допуснатото увеличение, същият се счита предявен за сумата от 26000лв. от общо претендирания за дължим остатък по регресното вземане от 62 357,14 лв.

С депозирания пред СРС в срока по чл.131 от ГПК отговор ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от юрк. Л., е оспорило само размера на иска, при твърдения за наличие на надзастраховане, поради завишаване размера на застрахователната сума по сключената застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в полица №47041716801000082 спрямо действителната стойност на застрахования процесен автобус.

Излагат се съображения, че към датата на застрахователното събитие, средната пазарна цена за автобус от същия вид, марка, модел и технически показатели, възлиза на 120000 лева.

Същата сума била посочена и в становището, обективирано Постановление от 11.05.2022 на РП- Варна, с което образуваното наказателно производство е било прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Съобразявайки исканията и оспорванията, направени от страните с депозираните 3 пред СГС допълнителна искова молба и отговор на същата, с доклада по делото, обективиран в Определение №3732 от 01.10.2024г. и обявен за окончателен с протоколно определение №2406 от 19.11.2024г., съдът на осн. чл.374, ал.1, във вр . чл.146, ал.1, т.4 от ГПК е очертал предмета на спора като е приел за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, свързани с въпросите, касаещи: наличието на валидно застрахователното правоотношение към датата на застрахователното събитие по имуществена застраховка „Каско стандарт“ на процесния автобус, настъпване на застрахователното събитие, причинено от друго МПС, марка „Бова“, по отношение на което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, възникване на гражданска отговорност за собствените на увреждащото МПС, както и факта на плащане на застрахователното обезщетение от ЗЕАД „БУЛСТАРД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“ ЕИК:000694286 по сключената имуществена застраховка Каско. Няма спор между страните относно наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и по отношение на доброволното плащане, направено от ответното дружество по регресното притезание в размер на 90025лв.

Съдът е приел за спорни между страните само въпросите относно характера на нанесените на увредения автобус щети и размера на обезщетението, което ищцовото дружество дължи да заплати за нанесените щети, съответно дължимото от ответното дружество обезщетение по регресното притезание на суброгиралия се в правата на застрахования собственик за повредената по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, като за установяване на тези обстоятелства е допуснал изслушването на САТЕ, която да даде отговор на поставените от страните въпроси, касаещи изхода на правния спор.

Настоящия състав на САС, като съд по същество, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от страна, притежаваща активна процесуална легитимация, чрез пълномощник с надлежно учредена представителна власт/ видно от пълномощно, находящо се на л.7 от делото пред СРС/, в законоустановеноя срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима и редовна и като такава обосновава допустимост на производството.

За да отхвърли предявения иск за размера над 11 210 лв. до пълния предявен размер от 26 000лева, първоинстанционния съд е възприел представеното от вещото лице заключение за компетентно изготвено, правилно и обосновано.

Настоящият съдебен състав кредитира като компетентно дадено с особена степен на достоверност приетото заключение на тройната експертиза пред САС. От поставените на вещото лице въпроси в проведеното о.с.з. относно проведения сравнителен анализ между процесния автобус и друг със същите характеристики, се установява достатъчно висока степен на сходство между двете МПС-та / идентичност по отношение на година на производство, марка, модел, обем и мощност на двигателя/, за да се направи обоснован извод за средната пазарна цена на увредения автобус към момента на застрахователното събитие.

4

Съгласно приетото заключение на тройната САТЕ, действителната стойност, определена чрез прилагане на корекционен коефициент към застрахователната сума на увреденото имущество към 26.07.2017г. е 173963,00 лева. Разходите, които биха били реализирани за възстановяване на автобуса възлизат на обща стойност 128924 лв., надхвърля 70 % от неговата действителна стойност/средна пазарна цена/, определена чрез метода на изследванена пазарни аналози към датата на изготвяне на заключението е 174425лв. поради което може да се направи обоснован извод за наличие на тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Стойността на запазените части на автобуса е 34 885 лева., които са в размер на 20% от действителната стойност. Раликата между действителната стойност на автобуса към датата на изготвяне на заключението/средна пазарна цена/, и стойността на запазените части е 139540 лева/сто тридесет и девет хиляди петстотин и четиридесет/, сумата представляваща размера на дължимото обезщетение при условие на тотална щета, съответно и на дължимото такова от въззиваемото дружество по регресната претенция. От тази сума следва да се приспадне доброволно заплатената от ЗК „Лев Инс“ АД на въззивния жалбоподател сума в размер на 90025 лева., от което следва обоснован извод, че размера на дължимото и неплатено регресно обезщетение възлиза на 49515 лева. От тази общо дължима сума, 26000 са предмет на предявения частичен иск по чл.411 от КЗ и този размер определя обема на дължимата защита и съответно до същия съдът дължи произнасяне. Горните фактически и правни изводи водят до отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което отхвърленият частичен осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ за разликата над 11200 лева до пълния предявен размер от 26000лв. за регресно вземане в общ размер от 49515 лева следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора следва да бъде уважен и предявения при условие на обективно кумулативно съединяване акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 за дължимата лихва върху пълния предявен размер на вземането от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.