Решение № 5535 от 11.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5535 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241100510068 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ и следващите от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба от длъжника Е. Д. Д. срещу отказа на ЧСИ М.П., вписан под рег. № 851 и с район на действие СГС, да прекрати изпълнително дело №20238510403429 по отношение на последната, обективиран в съобщение с изх. № 42219/15.07.2024 г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, като длъжникът моли за тяхната отмяна.

Жалбата е изпратена до взискателя „К. БГ“ АД, същият не е депозирал писмени възражения в законоустановения срок.

Частен съдебен изпълнител М.П. е изложил мотиви по обжалваните действия, в които твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Приложено е копие на изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 19.05.2010 г. при ЧСИ О.М., 1 вписан под № 846 и с район на действие СГС, по молба на взискателя „Ю.И Е.Д.Б. АД срещу длъжниците П.К.А., в качеството й на ЕТ „П.К.А. – К.“, „К.-Г.“ ООД, и двете като солидарни длъжници, както и срещу третото лице – ипотекарен длъжник Е. Д. Д. въз основа на изпълнителен лист, издадена на 15.09.2009 г. по гр. д. № 43209/2009 г. по описа на СРС, 34 състав, изпълнителен лист, издаден на 28.09.2009 г. по гр. д. № 43211/2009 г. по описа на СРС, 51 състав, изпълнителен лист, издаден на 28.09.2009 г. по гр. д. № 43212/2009 г. по описа на СРС, 31 състав и изпълнителен лист, издаден на 08.11.2011 г. по търг. Д. № 2365/2010 г. по описа на СГС, т. о., VI-5 състав, приложени по делото.

С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – гр. София под вх. рег. № 36018/18.05.2005 г. за обезпечаване задълженията по отпуснати от „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД кредити на П.К.А., в качеството й на ЕТ „П.К.А. – К.“, Е. Д. Д. е учредила ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелно обособено жилище /втори жилищен етаж/, находящ се в гр. София, район „Сердика“, кв.

„Орландовци“, ул. ******* с площ от 132,87 кв. м. Върху имота е учредена и друга договорна ипотека за обезпечаване на задълженията по договор за кредит с кредитополучател П.К.А., в качеството й на ЕТ „П.К.А. – К.“, и кредитор „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр. София с вх. рег. № 4063 от 03.02.2006 г.

Въз основа на сключен между взискателя и дружеството „К. БГ“ АД договор за цесия на 29.09.2020 г. на мястото на първоначалния взискател бил конституиран последният, който с молба по чл. 527, ал. 5 от ГПК поискал продължаване на изпълнителните действия при частен съдебен изпълнител М.П..

С Решение № 227 от 20.02.2023 г. по т. д. № 1992/2021 г. на СГС, ТО VI-8, влязло в сила на 28.02.2023 г., на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ съдът прекратил производството по несъстоятелност спрямо длъжника „К.-Г.“ ООД – в несъстоятелност, като постановил заличаването му от търговския регистър. По отношение на ЕТ „П.К.А. – К.“ – в несъстоятелност било постановено Решение № 815 от 25.06.2023 г. по т. д. № 1991/2021 г. на СГС, ТО VI-7, влязло в сила на 04.07.2023 г., с което производството по несъстоятелност било прекратено на основание чл. 632, ал.

4 от ГПК и търговецът бил заличен. Решенията се намират в кориците на делото и са обявени в ТРРЮЛНЦ.

Въз основа на горепосочените решения и вземайки предвид Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС частният съдебен изпълнител прекратил производството по отношение на П.К.А., в качеството й на ЕТ „П.К.А. – К.“ – заличен търговец, и „К.-Г.“ ООД – заличен търговец, като изпратил призовка за 2 принудително изпълнение до ипотекарния длъжник Е. Д. Дермеджиева, уведомявайки я, че пристъпва към принудително изпълнение спрямо ипотекирания недвижим имот.

Същата подала жалба до съдебния изпълнител, в която посочила, че продължаването на принудителното изпълнение срещу нея е незаконосъобразно, доколкото имала качеството на трето лице и следвало да се образува нов изпълнителен процес спрямо нея. При тази обстановка взискателят не можел да реализира обезпечените права.

Със съобщение с изх. № 42219/15.07.2024 г. съдебният изпълнител се произнесъл по жалбата, като постановил отказ от прекратяване, позовавайки се на чл.

739, ал. 2 от ГПК.

В жалбата си длъжникът посочил, че принудителното изпълнение не може да се насочи спрямо него, тъй като изпълнителното производство не било надлежно учредено по отношение на Е. Д.. Приложение не намирала и разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК. С оглед на това моли съда да отмени незаконосъобразния отказ.

В мотивите си съдебният изпълнител е посочил, че приключването на производството по несъстоятелност по отношение на основните длъжници по изпълнителното дело не се явява абсолютна отрицателна предпоставка за продължаване на изпълнителното производство. Отговорността на длъжника не е погасена на основание чл. 739, ал. 2 от ТЗ, тъй като по силата на тази норма се погасявали само вземанията срещу дружеството в несъстоятелност, но не и срещу третите лица, учредили обезпечение на чуждо задължение.

При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в изпълнителния процес, тъй като съгласно постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ВКС „този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.“ Същата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ от ГПК.

Същата е основателна, поради следното:

В хипотеза на чл. 632 от ТЗ съдът се произнася по молбата за откриване на производството по несъстоятелност, като едновременно с откриване на производството и обявяване на длъжника в несъстоятелност делото се спира, поради това, че няма налично имущество, което да покрие началните разноски за развитие на производството. Спряното производство може да бъде възстановено в срок една година от вписване на решението по молба на длъжника или кредитора, като 3 възобновяването се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Съгласно чл. 632, ал. 4 от ТЗ, ако в този срок не бъде поискано възобновяване, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.

Съгласно нормата на чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. С нея е предвидено самостоятелно основание за погасяване на права и вземания, с което се санкционира поведението на кредитора, който е бездействал в производството по несъстоятелност.

В алинея втора от същия член законодателят е определил и развитието на предявените, но неудовлетворени вземания в производството по несъстоятелност. Принципът е, че предявените неудовлетворени вземания се погасяват, освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица, като за последните съдебната практика приема, че се отнася само до лични обезпечения, доколкото чл.

735, ал. 2 от ТЗ сочи, че при учредени в полза на несъстоятелния длъжник от трети лица реални обезпечения, индивидуалното принудително изпълнение срещу които не е приключило, производството по несъстоятелност не се прекратява. Следва обаче да се има предвид, че разпоредбата на чл. 735, ал. 2 не е приложима в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ (Решение № 265 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2553/2017 г., II т.о. на ВКС).

Когато производството по несъстоятелност е приключило по реда на чл. 632, ал.

4 от ТЗ, не се е стигнало до фаза по предявяване на вземания. За да може последната да се осъществи, следва в едногодишен срок от постановяване на решението за спиране по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, да са изпълнени изискванията на алинея втора 2 и съответно делото да се възобнови.

Кредиторите обаче не са поставени в ситуация, в която не могат да предявят вземанията си, доколкото разполагат с възможността да платят началните разноски и съответно да поискат възобновяване, като в последствие предявят вземанията си.

Безспорно кредиторът има това право, но не и задължение. Въпреки това той ще следва да понесе негативните последици от собственото си бездействие. Наличието на висящо изпълнително производство не освобождава взискателя от необходимото предявяване на вземане пред съда по несъстоятелността и същият следва да го предяви в сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ под страх от погасяване по реда на чл. 739, ал. 1 от ТЗ.

По силата на т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС се прие, че при прекратяване на производството с решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, приложение намира чл.

739, ал. 1 от ТЗ, при което се погасяват непредявените в производството по 4 несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

На това основание съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство спрямо обявените в несъстоятелност и заличени от търговския регистър длъжници, като насочил принудително изпълнение спрямо ипотекарния длъжник без да съобрази същността на ипотечното право. Същото е акцесорно по своя характер и съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЗД следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява, ако и то се погаси. В мотивите си съдебният изпълнител е посочил, че чл.

739, ал. 2 от ТЗ се прилага единствено за вземанията срещу дружеството в несъстоятелност, но не и срещу третите лица, дали обезпечение. Това твърдение е неоснователно, доколкото ипотеката следва главното вземане и съществуването й е поставено в зависимост от съществуването на главното вземане.

В този смисъл с погасяване на непредявените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват и обезпеченията по тях. Така в настоящия случай с влизане в сила на решението по чл. 632, ал. 4 от ТЗ и доколкото в тази хипотеза не се е осъществила процедура по предявяване на вземания, са се погасили непредявените вземания във връзка, с които се е развивало изпълнителното дело, съгласно чл. 739, ал.

1 от ТЗ, като с оглед разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД се е погасило и ипотечното право. Следователно продължаването на изпълнителното производство по отношение на ипотекарния длъжник е незаконосъобразно.

С оглед на горното настоящият съдебен състав приема, че действията на ЧСИ М.П. по постановения отказ от прекратяване на изпълнителното дело са незаконосъобразни. В този смисъл въззивният съд счита, че следва да уважи жалбата по чл. 436 от ГПК и да отмени постановения отказ, като върне делото на съдебния изпълнител с указания за неговото прекратяване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба н а Е. Д. Д. Постановление за отказ от прекратяване на изпълнително дело № 20238510403429 по описа на ЧСИ М.П., вписан под рег. № 851 и с район на действие СГС, обективирано в съобщение с изх. № 42219/15.07.2024 г., с което последният е отказал да прекрати изпълнителното дело спрямо същата, като незаконосъобразен.

ВРЪЩА делото на ЧСИ М.П. за прекратяване на изпълнителното производство съобразно с указанията на съда.