Решение № 11 от 08.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Русе, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520201844 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Н. Н. против Наказателно постановление № 231085-002252 от 02.08.2023 г., издадено от Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДвП.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Н., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият представител. орган, редовно призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което 1 е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподателя на 28.08.2023 г., а жалбата е подадена на 08.09.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 14.03.2023 г., около 14:33, часа жалбоподателят Д. Н., управлявайки МПС – товарен автомобил влекач Скания, с регистрационен номер СВ0194СР, с прикачено полуремарке с регистрационен номер СТ03083ЕМ, собственост на „ТОПАЛОВ ТРАНСПОРТ“ ООД, при извършена маневра – десен завой, по ул. „Генерал майор Пантелей Киселов“, в посока бул. „Трети март“, причинил ПТП с материални щети блъснал със задната част на полуремаркето един брой метален ограден кол на паркинг, собственост на „АЙС БУЛ РУСЕ“ ЕООД. Макар жалбоподателят Н. да възприел горепосоченото, доколкото слязъл от влекача и огледал причинените щети, същият не оказал съдействие за установяване им, напускайки местопроизшествието.

На същата дата свидетелят В. В., в качеството му на управител на „АЙС БУЛ РУСЕ“ ЕООД, след като изгледал записите от охранителните камери, които били записали случилото се, подал сигнал до ОД на МВР-Русе и попълнил Заявление за издаване на Протокол за ПТП № 22/14.03.2023 г.

Проверката по така подадения сигнал била възложена на свидетелите С. Г. и П.

П. – полицейски служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в хода на която бил установен собственика на процесното ППС, а именно „ТОПАЛОВ ТРАНСПОРТ“ ООД.

На 05.06.2023 г. К.П., в качеството си на управител на „ТОПАЛОВ ТРАНСПОРТ“ ООД, подал декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на посочените в наказателното постановление дата и място процесното ППС е било управлявано от жалбоподателя Д. Н..

На 29.06.2023 г. Н. подал декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП, в която потвърдил декларираното от П..

На 29.06.2023 г. свидетелят С. Г., без да е посетил мястото на местопроизшествието, съставил Протокол за ПТП № 1856778, в който била посочена причината за настъпване на ПТП-то, както и причинените щети. Към протокола били 2 изготвени и три броя снимки. Протоколът бил подписан от жалбоподателя и свидетеля В. В..

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят П. П. приел, че с поведението си жалбоподателят Д. Н. е осъществил нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН № 942347/29.06.2023 г., който бил подписан без възражения от последния. Такива не били депозирани и в срока, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, а за осъщественото нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месеца.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 942347/29.06.2023 г., Наказателно постановление № 23-1085-002252/02.08.2023 г., Протокол за ПТП № 1856778/29.06.2023 г., декларации за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП, докладна записка, справка за нарушител водач, гласни доказателства - показанията на свидетелите С. Л. Г., П. П. П. и В. П. В., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие, както и веществени доказателства – оптично устройство, съдържащо един брой видеофайл и един брой фотокадър, приобщени чрез извършен оглед по реда на чл. 285 от НПК в присъствието на свидетелите П. П. и Л. Г..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът намира, че не е налице пречка за приобщаване на вещественото доказателство – оптичен носител, чрез извършения съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН оглед по реда на НПК, доколкото установения видеозапис е направен с предварително поставена на обществено място камера и в този смисъл същия има характер на „случаен запис“ (в този смисъл е и константната практика на ВКС - така например Решение № 602/20.02.2012 г., постановено по н. д. № 2736 по описа за 2011 г. на ВКС, III н. о.). От извършения оглед в присъствието на свидетелите Г. и П. се установи, че при извършена маневра – десен завой, ППС – товарен автомобил влекач 3

Скания, с прикачено полуремарке с регистрационен номер СТ03083ЕМ, блъска метален кол, като непосредствено след това водачът на МПС-то го привежда в покой, след което слиза поглежда в посока падналия кол и отново потегля.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушенията, така и авторството им.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушенията, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно 4 законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Д.

Н. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят Д. Н. е осъществил състава на нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП участниците в движението по пътищата не трябва да създава с поведението си опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Съгласно § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП „участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

В процесния случай по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място жалбоподателят Д. Н. в качеството си на участник в движението по пътищата - водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП на МПС - товарен автомобил влекач Скания, с регистрационен номер СВ0194СР, с прикачено полуремарке с регистрационен номер СТ03083ЕМ, при извършена от него маневра – десен завой, причинил материални щети – блъснал един брой метален ограден кол. Тоест налице са всички съставомерни елементи от обективната страна на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От субективна страна нарушението е осъществено виновно при форма на вината престъпна небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо от НК, доколкото жалбоподателят Н. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че ще настъпят. До този извод съдът стигна, съобразявайки обстоятелствата, че жалбоподателят е водач с голям опит, разполагащ с 5 правоспособност за категории В1, С, СЕ, С1 и ТКТ, както и че не е възприел паркираното МПС преди да извърши маневрата – десен завой, но е бил длъжен и е имал възможност да предвиди общественоопасните последици, доколкото ПТП-то е причинено при ясно време, в светлата част на денонощието и след като е възприел наличието на поставения кол.