Определение № 17436 от 18.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17436 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509448 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 253587/23.07.2025г. от „А1 България“ ЕАД, срещу разпореждане № 112115/16.07.2025г. по ч.гр.д .№ 36295/2025г. по описа на СРС, 71 състав, с което се отхвърля Заявление по чл.410 ГПК вх.№ 214116/18.06.2025г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Косаня Пропъртис“ ЕООД ЕИК 202056213 за сумата от 320,34 лева - неустойка, дължима от клиента при предсрочно прекратяване на договора по негова вина в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски от прекратяването до изтичане на първоначално уговорения срок на договор за електронни услуги договор №506192892 (М7112030) от 12.07.2023 г., както и за сумата от 42,70 лева - обезщетение за забава върху тази неустойка за периода от 17.10.2023 г. до 17.06.2025 г.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното разпореждане по съображения, че неоснователно се свързвала нищожността на неустойката със забрана за неоснователно разместване на блага, същата имала основно обезпечителна и обезщетителна функция, т.е. неправилно било прието, че единствената цел излизала от функциите , била изцяло съобразена с актовете на ЕС /С-295/17; Директива 2018/1972/, поради което и не противоречала на добрите нрави. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и произнасяне по същество.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното разпореждане заявителят е бил уведомен на 22.07.2025г, частната жалба е подадена на 23.07.2025г., поради което е в срок. Атакуваният съдебен акт подлежи на инстанционен контрол, поради което жалбата е допустима.

За да постанови атакуваното разпореждане СРС е приел, че процесната неустойка е 1 нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като било предвидено, че при вече прекратено правоотношение заявителят получава не само това, което би получил, в случай че не е преустановено действието на сделката, но и сума в по-висок размер, предвид установеното да се дължат абонаментните такси до края на договора без отстъпките /преференциалните условия/, при които е сключена сделката, без операторът да предоставя мобилни услуги и без да дължи някаква насрещна престация, което по преценка на СРС води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, съответно нарушава принципа за справедливост, с оглед на което е прието, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид становището на жалбоподателя, изискванията на закона и обстоятелствата по делото, намира за установено следното:

Съгласно чл.411, ал.2 ГПК сезираният с искането съд разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато искането е в противоречие със закона и добрите нрави – т.2 ГПК, на която разпоредба се е позовал СРС. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. За спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.

Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като преценката за нищожност на неустоечна клауза се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Клаузата за компенсаторна неустойка цели обезщетяване на изправната страна по договора за претърпените от нея вреди, вследствие на нарушаване на позитивния й интерес от изпълнението на договора.

Настоящият въззивен състав, при конкретна преценка за действителността на клаузата за неустойка, съобрази, че същата е за неизпълнение и неспазен срок на действие при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, чийто размер е определен като сбор от стандартните месечни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните СИМ карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок. В този смисъл съдът приема, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е предвидено при вече прекратено правоотношение заявителят да получи не само това, която би получил, в случай че не е преустановено действието на сделката, но и сума в по-висок размер, предвид установеното да се дължат абонаментните такси до края на договора без отстъпките /преференциалните условия/, при които е сключена сделката, без операторът да предоставя мобилни услуги и без да дължи никаква насрещна престация. Това води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за справедливост, с оглед на което такава неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / Вж. Определение № 1116/26.01.2023г. по в.ч.гр.д. № 591/2023г. на СГС II-Б състав;

Определение № 351/09.01.2024г. по в.ч.гр.д. № 13066/2023г. IV-В състав; Определение № 2

1915/08.02.2024г. по ч.гр.д. № 337/2024г. III-Б състав и др./ Решението по дело С-295/17 е неотносимо, доколкото касае облагане на обезщетения/неустойки с ДДС и тълкуване на чл.2 §1, б. „в“ Директива 2006/112/ЕО, без да касае въпроси за действителността на неустоечни клаузи. Неотносимо е и позоваването на Директива 2018/1972, защото спорът не е във връзка със спазване на максималната обвързаност при договори за мобилни услуги, а за последиците от неизпълнение и за допустимия размер на неустойките между търговци. Неотносими към спора са и доводите на жалбоподателя, касаещи сключената съдебна спогодба между него и КЗП, обективирана в протокол от 21.04.2016 г. по гр.д.№ 12 268/2014 г. по описа на СГС, І-18 състав. Последната касае защита правата на потребителите физически лица по ЗЗП, каквото качество длъжникът по настоящото дела няма.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, въззивният съд приема, че атакуваното разпореждане е правилно, а подадената срещу него частна жалба – неоснователна, поради което последната следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 112115/16.07.2025г. по ч.гр.д .№ 36295/2025г. по описа на СРС, 71 състав, с което се отхвърля Заявление по чл.410 ГПК вх.№ 214116/18.06.2025г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Косаня Пропъртис“ ЕООД ЕИК 202056213 за сумата от 320,34 лева - неустойка, дължима от клиента при предсрочно прекратяване на договора по негова вина в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски от прекратяването до изтичане на първоначално уговорения срок на договор за електронни услуги договор №506192892 (М7112030) от 12.07.2023 г., както и за сумата от 42,70 лева - обезщетение за забава върху тази неустойка за периода от 17.10.2023 г. до 17.06.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3