Решение № 485 от 08.08.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Разград, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330100301 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и Закона за енергетиката.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу А. Н. М., ЕГН ******** c aApec: rp. Р, yn. ,,А" № *, BX. *, an.**, с която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимоста на сумите 105,38 лв. /сто и пет лева и тридесет и осем стотинки/, топлинна енергия за адрес: гр. Р, ул. “А“, №*, вх. "*", ап.**, ведно със законната лихва от 06.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата 10,86 лв. /десет лева и осемдесет и шест стотинки/ лихва за периода 31.05.2022г. до 05.12.2023г. и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева /разноски по делото. Вземането е за неплатена топлинна енергия за адрес: гр. Р, ул. “А“, №*, вх. "*" ап.** и е за периода 01.04.2022г. – 30.04.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2182/2023 г. Сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот, че същият е ползвал такава и не е заплатил тази сума, поради което ищецът е поискал а съдът е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2182/2023 г. Претендира заплащане на направените в това производство разноски. Към исковата молба са приложени общи условия, Заявление за промяна на партида с приложения към него, справка за задълженията, формуляр за отчет, индивидуална справка за използвана енергия. Иска назначаване на съдебно-счетоводна експертиза при оспорване на иска и прилагане на ч.гр.д.№2182/2023 г.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител в депозирания отговор счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани. Оспорва процесуалната легитимация на ответника, като счита, че задължението следва да бъде разпределено между наследниците по закон, без оглед факта, че е депозирано заявление за промяна титуляра на партидата от представляваната от него. Оспорва дължимоста и 1 механизма на изчисляване на претендираната лихва за забава, както и качеството „потребител“ на ответницата. Сочи, че с оглед незначителната консумация в топлоснабдения обект, то г-жа М. не е ползвала същия. Отделно счита, че не е налице доказателство за реално отчетена и потребена топлинна енергия, предоставено от ишеца.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2182/2023 г. е издадена заповед за изпълнение №1192/06.12.2023 г. срещу А. Н. М. в полза на „Топлофикация Разград“ АД за сумите 105,38 лв. - топлинна енергия за адрес: гр. Р, ул. “А“, №*, вх. "*", ап.**, ведно със законната лихва от 06.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата 10,86 лв. - лихва за периода 31.05.2022г. до 05.12.2023г. и сумата 25,00 лв. - разноски по делото. В заповедта е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства: чл.154 ал.1 от Закона за енергетиката и е за неплатена топлинна енергия за адрес: гр. Р, ул. “А“, №*, вх. "*" ап.** и е за периода 01.04.2022г. – 30.04.2023г. Същата заповед е връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр. Р на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30 дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.

Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела в общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./

Специални разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на потребената топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със срок не помалък от три работни дни преди датата за осигуряване на този достъп. В чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина, по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп до имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

За имота, находящ се на адрес гр. Р, ул. “А“, №*, вх. "*" ап.** е представена Заявление за промяна на партида от 29.11.2021г. /л.16/ от А. Н. М., като посочва, че предходен титуляр е Н Ц И.

Видно от представеното удостоверение за наследници №7132/11.11.2021г., починалият на 09.11.2021г. е баща на ответницата. Депозирана е и молба-съгласие от другият наследник – Ц Н. Ц за прехвърляне на партидата. С оглед разрешението на ВКС в ТР №2/2017г от 17.05.2018г. правоотношението по продажба на топлинна енергия 2 за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. От друга страна легалната дефиниция на „битов клиент“ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди, като не е необходимо да е налице отделен договор, сключен с дружеството – доставчик. Волеизявлението на ответника изразяващо желание за поемане на задълженията, свързани с топлоснабдяване на процесния имот, се явява предложение, което е достигнало до адресата, прието е /искането е уважено/ и в резултат е налице валидно облигационно отношение. Причините и мотивите са ирелевантни. Не следва поемането на дълг да се съпоставя с наследствено правоприемство. Същото би било налице в случай, че партидата се води на починалия титуляр, и на него са начислени задължения.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявените установителни искове са допустими, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда с оглед защита на длъжника, когато същия е получил издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК, заявителят да предяви установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Разгледани по същество същите се явяват основателни.

Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен 3 договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената справка по делото, за имота има открита партида, налице е облигационно правоотношение с ищеца при действието на актуалните общи условия, като по делото не са налице доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца. Видно е от приложените писмени доказателства, че в блока, където се намира имота на ответницата, са извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер, намиращ се в абонатната станция. Не се твърди и не е установено обстоятелството ответницата да е заявила надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Съдът взе предвид и посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. Няма данни ответницата да е заплатила исковите суми. Тъй като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл.

32, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Възраженията на ответника, касаещи начина на изчисляване на обезщетението за забава са несъстоятелни – лихвата за забава е нормативно определена – 10 пункта в добавка към основния лихвен процент /ОЛП/ и за период от година и половина е претендирана в размер на 10,86 лв.

Предвид основателността на исковете, ищецът има право на разноски в пълен размер. Ищецът претендира разноски от заповедното и исковото производства (за заплатена държавна такса, възнаграждение на процесуалните представители на двете страни), като представя списък.

Претендираното възнаграждение за юрисконсулт е в минимален размер, съобразен с материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде уважен.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Н. М., ЕГН ********** c aдpec: rp. Р, yn. ,,А" № *, BX. *, an.**, дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с ЕИК 116019472, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от М Н К, сумите 105,38 лв. /сто и пет лева и тридесет и осем стотинки/, топлинна енергия за адрес: гр.Р, ул.“А“, №*, вх. "*", ап.**, ведно със законната лихва от 06.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата 10,86 лв. /десет лева и осемдесет и шест стотинки/ лихва за периода 31.05.2022г. до 05.12.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1192/06.12.2023г. по ч.гр.д.№2182/2023 г.