Решение № 385 от 15.12.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 448/2025
- Вид
- Решение № 385
- Подписан
- 15.12.2025
- В сила
- 27.07.2026
- Състав
- Радка Димова Чолакова, Александър Стойчев, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143,ал.2,т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.16 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.17 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.17 ал.1, ал.4, ал.6 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.17 ал.4 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.17 ал.1, ал.4, ал.6 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.18 ал.3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.20,ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.21 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.24 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.24 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.294, ал.1 · Търговски закон
- чл.430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 385 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Радка Д. Чолакова
Членове:
Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000448 по описа за 2025 година намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от В. Д., с британско гражданство, с паспорт №*********, издаден на ******** г. от Паспортна служба на Великобритания, действащ чрез процесуалния пълномощник адвокат С. Т. Ш., срещу постановеното решение №271 от 16.06.2025 г. по търг.дело №323/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив частично в осъдителните му части.
С посоченото решение съдът е осъдил В. Д., гражданин на Обединено кралство Великобритания и Източна Ирландия, роден на ********** г., с паспорт № *********, издаден на ********г. от Паспортна служба на Великобритания, с адрес във Великобритания ***, съдебен адрес в Република България гр. П., ул. "Х. Г. Д." № **, ет. *, офис ***, чрез адв. С. Ш., да заплати на „Банка ДСК“ АД ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“ № 19, и съдебен адрес гр. П. ул. "Х. Г. Д." № *, както следва: сумата от 84 050,37 лв., представляваща дължима главница по Договор 1 от 26.02.2015 г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студентите и докторантите /ЗКСД/, сключен между страните, капитализираната към нея възнаградителна лихва от 23 387,78 лв. през гратисния период от 27.02.2015 г. до 28.09.2021 г., сумата от 13 450,49 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 28.02.2022г. до 29.05.2024 г., сумата от 1610,94 лв. лихва за забава за периода от 28.02.2022 г. до 29.05.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 30.05.2024 г. до изплащане на сумите и направените по делото разноски от 6 118,93 лв., като е отхвърлил исковете за разликата над присъдените суми до претендираните както следва: за разликата над присъдените 84 050,37 лв. за главница до претендираната от 86 056,52лв., за разликата над присъдените 23 387,78 лв. за капитализирана възнаградителна лихва до претендираните от 27 873,93 лв., за разликата над присъдената възнаградителна лихва от 13 450,49 лв. за периода 28.02.2022 г. до 29.05.2024 г. до претендираната от 18 218,05 лв., за разликата над присъдената неустойка за забава от 1610 94 лв. за периода 28.02.2022 г. до 29.05.2024 г. до претендираната от 2 135,67 лв.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение в частите му, както следва: за сумата над 80 765,17 лв. до присъдената от 84 050,37 лв., представляваща дължима главница по Договор от 26.02.2015 г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студентите и докторантите /ЗКСД/, сключен между страните, за капитализираната към нея възнаградителна лихва от 23 387,78 лв. през гратисния период от 27.02.2015 г. до 28.09.2021 г., за сумата от 13 450,49 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 28.02.2022г. до 29.05.2024 г.,
2 за сумата от 1610,94 лв. лихва за забава за периода от 28.02.2022 г. до 29.05.2024 г., като моли решението в тези части да бъде отменено, като се отхвърлят тези претенции. Претендира разноските, които са направени.
Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че между страните е сключен валиден договор, в т.ч. и тези, касаещи задължението на кредитодателя да предоставя погасителен пран на кредитополучателя, като е изложил съображенията си, включващи и неотчитането на уредената възможност за предсрочно погасяване на кредита. Не е съгласен с изводите , касаещи чл.7 от договора, с който се определя размера на фиксирания лихвен процент, като според него липсва задължителен реквизит на договора, което води до неговата недействителност. Допълнително, посочената клауза е и неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Счита и , че са нарушени изискванията на чл.17,ал.4 и чл.18,ал.3 от ЗКСД, доколкото не е предоставена пълна, точна и максимално ясна информация на условията на договора, включващи плащанията, които следва да се извършат и оскъпяването на кредита, при сключването на договора.
Ответникът „Банка ДСК“ АД, чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт З. Б., е представил отговор срещу въззивната жалба, с който я счита за неоснователна. Моли да се потвърди решението в обжалваните му осъдителни части. Претендира разноските за въззивното производство, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 19.06.2025 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 03.07.2025 г. чрез система за сигурно електронно връчване в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна. Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и.
Установява се, че съдът е сезиран с осъдителни искове по чл.430 ТЗ във връзка с чл.16 ЗКСД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите: 111 274,55 лв. – главница, от която 86 056,52 лв. усвоен кредит за заплащане на такси за 3 обучение и 27 873,93 лв. капитализираната лихва, 18 218,05 лв. – възнаградителна лихва за периода 28.02.2022 г. - 29.05.2024 г., 2 135,67 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 28.02.2022 г. - 29.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в канцеларията на съда до окончателното изплащане.
Няма спор във въззивното производство, че на 26.02.2015 г. между банката и ответника, като кредитополучател, е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД за предоставяне на кредит в размер на 86 056,52 лв. за заплащане на такси за обучение в Медицински университет – гр.Пловдив, че неразделна част от договора са общите условия за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, че е усвоена договорената сума, както е посочено в исковата молба. Ответникът е платил само четири от договорените вноски, като към датата на подаване на исковата молба е налице неизпълнение на 28 погасителни месечни вноски – всяка по 1 322,82 лв.
Ищецът твърди, че е договорено кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва в размер на 7% годишно, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно, което е предвалително заложено условие по договора.
Общият размер на капитализираната лихва е 27 873,93 лв.
Срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичането на гратисния период, с падежна дата – 28-мо число на всеки месец.
Крайният срок за полагане на последния държавен изпит е 30.09.2020 г. и гратисният период по договора изтича на 30.09.2021 г. Първата падежна дата след изтичането на гратисния период е 28.10.2021 г. Допуснатата забава в плащанията е от 28.02.2022 г. На основание чл.17.2 от общите условия при допускане на забава в плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Поради което се счита, че от получаване на исковата молба от ответника, ще се счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем от този момент.
Ищецът се позовава на чл.17.1 от Общите условия, че при забава в плащането на месечна вноска частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената наказателна лихва в размер на договорната лихва, увеличен с 10% , както и на чл.17.2, уреждащ предсрочна изискуемост на 4 кредита при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на искова молба се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка за забава 10 процентни пункта, а след тази дата – със законна лихва по чл.86 от ЗЗД. Заявява, че поради забавяне в погасяването на задължението по договора за кредит, обявява целия кредит за предсрочно изискуем с подаване на исковата молба.
Ответникът е представил отговор, с който счита исковата молба за неоснователна. Оспорва, че е налице валидно сключен договор между страните, евентуално – основания за предсрочна изискуемост на вземанията.
Възразява, че има неправилно изчислен размер на задълженията за главница, капитализирана лихва, лихва за забава и санкционна лихва. Твърди, че сключеният договор е потребителски за ответника, защото има за предмет ползване на финансиране за обучение, а не за търговска или професионална дейност.
Възразява, че не му е предоставена на ясен и разбираем език цялата информация по договора, че при сключване на договора не е представен погасителен план и информация за надлежно упражнено право на отказ от договора. Твърди, че има допуснати нарушения на нормите на чл.24 ал.1 т.1 и т.2, чл.17 ал.4 и чл.18 ал.3 от ЗКСД, защото към правоотношението са включени общите условия на ищеца, предвиждащи прибавяне към главницата на изтекли лихви и тяхната капитализация, в резултат на което има промяна в размера на главницата чрез увеличение. След гратисния период размерът на главницата не отговаря на усвоените суми за такси за обучение, а включва и възнаграждението на банката за гратисния период. След гратисния период договорната лихва се начислява върху сума, включваща както размера на главницата, така и размера на изтеклите в гратисния период лихви, в резултат на което на връщане вече подлежи главницата, договорните лихви върху нея, капитализираните към главницата възнаградителни лихви за гратисния период и възнаградителна лихва върху капитализираната възнаградителна лихва.
Позовава се на забраната в ЗКСД да се уговаря и да се плаща нещо различно от предоставените и усвоени суми за платени такси, както и на забраната кредитополучателят да връща нещо, което не фигурира в договора му и за което не е бил уведомен предварително.
5
Възразява, че чрез капитализиране на изтеклите през гратисния период лихви се стига до анатоцизъм, поради което клаузата в тази насока в процесния договор не е валидна. Терминът „капитализира“ в чл.10.2 от общите условия към сключения договор не е дефиниран нито в договора, нито в тези общи условия, нито има легално определение в законодателството. По този начин е нарушено изискването за предоставяне на информация на ясен и разбираем език, позволяваща на потребителя да предвиди какви икономически последици ще има за него сключения договор.
Възразява, че за предвидената с чл.17.2 от общите условия лихва за забава в размер на 17 %, няма разписани ясни правила, които да са приети от кредитополучателя. Банката има право да уговаря обезщетение за забава със студента, но то трябва да бъде в писмен вид, част от съдържанието на договора, да е ясно и разбираемо, и по него да е постигнато съгласие, като се съобрази чл.21 от ЗКСД за максимален размер от 7 % на лихвата, без законът да сочи какъв вид лихва има предвид, което значи, че това е максималният размер за всеки вид лихва. Позовава се на нищожност по силата на чл.20 ал.1 от ЗКСД, според която лихвата не може да надхвърля 7 % и уговорки в по – голям размер са нищожни. Нормата е възпроизведена буквално в чл.7 от договора, който казва, че се заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база, без да има изрична регламентация в договора за точния размер на уговорената между страните лихва, поради което липсва фиксиран размер на лихвата в писмените уговорки между страните и оттук се възразява, че в сключения писмен договор липсва фиксиран размер на лихвата. За това не е изпълнено и изискването преди сключване на договора банката да уведоми кредитополучателя за всички условия на договора – изискването не е изпълнено както преди, така и след сключване на договора, в който няма фиксиран размер. На това обстоятелство и по силата на чл.17 ал.1, ал.4, ал.6 и чл.18 ал.3 от ЗКСД прави възражение за недействителност на договора.
Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/894383c7-d131-429c-be79-51785f2d738e