Решение № 260021 от 26.10.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е № 260021

Гр.София,

26.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, търговско отделение, 1-ви състав, в публично съдебно заседание на 23.октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДИ ЙОРДАНОВ при секретаря Юлиана

Божилова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов т.д. №59 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.238 и сл ГПК.

Ищецът К.П.К., с ЕГН**********, чрез законния си представител П.Д.К. с ЕГН********** чрез упълномощения от него процесуален представител адв. Я.Д., е предявил иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, за осъждането му да му заплати сума в размер на 50 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него болки и страдания от смъртта на неговата баба Е. С. К. с ЕГН**********, вследствие настъпило на 25.08.2018г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 25.08.2018г. на път 2-16 км. 54+380 в района на РУ – гр.

С., Г. Б.Г., като водач на автобус „МАН“, с рег. № СО 7959 ВС не упражнявал постоянен контрол върху управлявания от него автобус, като по този начин станал причина за настъпване на ПТП с л. а. „Нисан Примера“, с рег. № С МС и л. а. „Ситроен Берлинго“, с рег. № С МТ, при което излязъл от пътното платно, преобръщайки се в 40-метрова пропаст по пътя и се установил на циментова площадка под пътя. В автобуса като пътник била Е.С.К. – баба на ищеца К.П.К., която загинала.

Установено било, че процесното ПТП е причинено от Г. Б. Г., като водач на автобуса, за който към датата на ПТП-то – 25.08.2018г. имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, с полица № BG/22/118000754012.

Твърди се, че между ищеца и неговата баба имало силна емоционална връзка, основаваща се на любов, подкрепа, разбирателство и взаимопомощ.

Случилото се и последвалата загуба е приета изключително болезнено от ищеца. Макар и в тази ранна детска възраст, към момента на инцидента, загубата на баба е била осезаема и болезнена. В отглеждането и грижите на малкия К.К., починалата е участвал активно, имали са общи игри и занимания (топка, четене на приказки, разходки). Ходила е да го вижда или всеки ден или през ден, както и се е грижила за него, когато родителите му не са имали възможност. В забързаното ежедневие в семейната среда (работещи родители), възрастното поколение именно са онези хора, полагащи основите в нравственото и емоционално развитие на внучетата си, както е и в процесния.

Твърди се, че ищецът е предявил на 12.10.2018г. претенцията си пред ответното дружество, с представяне и на сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, но плащане не последвало, поради което за него възниквал правният интерес от предявяване на настоящия иск.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „З.К.Л.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез упълномощения от него адв. Т.П..

Ответникът оспорва иска по основание и размер.

Оспорва всички твърдения в исковата молба, по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.

Оспорва твърденията в исковата молба за осъществен от Г. Б. Г., като водач на автобус „МАН“ с peг. № С07959ВС и спрямо бабата на ищеца граждански деликт, като в тази връзка оспорвам твърденията в причинно-следствена връзка с действия на водача на автобус „МАН“ с peг. № С07959ВС.

Отделно поддържа, че описаните като настъпили за Е.С.К. травматични увреждания са възникнали в причинна връзка и със собственото й поведение като пътник на МПС, поради нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Поддържам, че заявените от ищеца травми са резултат от самоувреждане на баба му Е.С.К., тъй като към момента на транспортния инцидент тя не е била обезопасена посредством поставен предпазен обезопасителен колан.

Във връзка с поддържаното възражение за съпричиняване на Е.К. за настъпване травми при осъществяване механизма на ПТП, поради нарушение на чл.137а от ЗДвП поддържа, че описаните травми са възникнали и поради липсата на поставен обезопасителен колан, в резултат от удар върху елементи от оборудването на автобуса.

Оспорва направеното в исковата молба твърдение за изключителна вина на застрахования в ответното дружество водач за настъпване на пътнотранспортното произшествие като навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от пътника Е.К..

Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Оспорва твърденията за съществуването на изключително близки отношения между ищеца и неговата баба, надхвърлящи обичайните отношения между баба и внук. Ищецът има родители (майка и баща) брат, леля и първи братовчеди, видно от предоставеното по делото удостоверение за родствени връзки. Тоест, има собствено семейство и не е разчитал и зависил от баба си. Не може да се направи извод, че е налице изключителност в отношенията между ищеца и баба му.

Оспорва твърденията в исковата молба за наличие на силна емоционална връзка между ищеца и неговата баба, предвид факта, че К.К. има родители, които по презумпция трябва да са негова опора в живота. Именно думата изключително следва да се изследва от настоящия съдебен състав и да се направи правилен извод налице ли е характер на изключителност в настоящия случай, налице ли е въобще правен интерес за предявяване на настоящата искова претенция от внука на Е.С.К.. Именно върху изключителните случаи ОСНГТК на ВКС поставят акцент в ТР №1/2018г., което би придало или съответно отнело активната процесуална легитимация на ищеца. Счита за неоснователни твърденията на процесуалния представител на ищеца, касаещи изключителността на конкретния случай.

Ищецът не е наследник на пострадалата по права линия, доколкото тя е оставила наследници от първи ред - низходящи, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди и независимо, че е внук на Е.не е сред най-близкия й кръг. За да е основателна претенцията на ищеца за репариране на неимуществените вреди следва поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалата да е довела у ищеца до значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствена връзка и характерни за съдържанието и отношения между баба и внук.

Не счита, че следва в достатъчна степен да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия. Както е посочено в Тълкувателно решение №1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г на Пленума на Върховния съд. По изключение (каквото не се твърди или установява от доказателствата по делото) на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания се следва обезщетение.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта на починалия вреди.

От така сторените с исковата молба фактически твърдения не се установява и това, че ищеца следва да получи парична сума за обезвреда на неимуществени вреди, поради възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с близките на пострадалия. Не се твърди ищеца да няма близки - баща, майка и пр. или поради житейски обстоятелства да са имали отношения на особена близост, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между баба и внук. Например - не се твърди ищецът да е страдал от заболяване, поради което да е зависел изключително от грижите на пострадалия - неговата баба, като след смъртта му да няма кой да полага грижи за него, или да е бил отглеждан от баба му при заместваща грижа и вместо майка, поради невъзможност или други житейски обстоятелства рождената им майка да го отгледа.

Не се твърди и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищеца и пострадалата да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните между баба и внук, или да са довели до проявление на неимуществени вреди различни от обичайните, присъщи на добри отношения между баба и внук.

Счита, че така формулираните с исковата молба фактически твърдения относно основанието на иска по-скоро обосновават претенция за парична сума, отколкото обосновават накърнени права на ищеца, нуждаещи се от съдебна защита.

Оспорва всички твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди, които да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие. Оспорва твърденията за настъпване на неимуществени вреди, обосноваващи размера на предявената искова претенция.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Е.К., за настъпването на травми при осъществяване на произшествието, поради извършено от нейна страна нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Твърди, че наследодателя на ищеца - като пътник в автобуса е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан, като с това си поведение е допринесла в значителна степен за настъпване на травми при настъпване на произшествието. Твърди, че получените от Е.К. травми са настъпили вследствие на нейното виновно поведение и поради неспазването на посочената по-горе разпоредба като пътник на МПС.

Оспорва предявената искова претенция за неимуществени вреди и по размер, като счита, че търсените обезщетения са в изключително завишен размер и като такова не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл.52 ЗЗД.

Съгласно ППВС №4/1968 г., понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, относими към съответния случай, предвид на което счита, че предявената претенция за обезщетение е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на вредите в техния справедлив размер, каквото е изискването на закона. Размерът следва до някаква степен да компенсира загубата на близкия човек като се вземе предвид факта дали наследникът пряко е зависил от починалия.

На следващо място, претендираната суми от ищеца за обезвреда е прекомерна по аргумент от разпоредбата на §96, ал. 3 от Закон за изменение и допълнение на кодекса за застраховането (ДВ бр. 101 от 07.12.2018г.) във връзка с §77 от същия закон.

Съгласно § 77 от ЗИДКЗ се създава нов член 493А, регламентиращ кръга лице, имащи право на обезвреда за неимуществени вреди в случай на смърт на пострадало лице. Такива лица са съпруг, лице, с което починалото лице е живяло на съпружески начала, дата, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ. Когато по изключение друго лице, извън изброените претърпи неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадало лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методика. Съгласно §96 от ЗИДКЗ размерът на обезщетението за лица от чл. 493А, ал. 4 до влизане в сила на методика се определят в размер до 5 000 лева. Съгласно алинея 3 на §96 за предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018г. до влизането в сила на ЗИДКЗ (видно от датата и входящия номер на исковата молба, настоящият иск е предявен след 21.06.2018г., а именно на 08.05.2020г.) се определят по реда на алинея 1, т.е. до 5 000 лева, като ищците могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска. Доколкото законодателят е регламентирал нормативно лимит на обезщетение за подобни искови претенции, то намира, че настоящият иск е неоснователен, като претендираната парична сума е недължима.