Решение № 27 от 17.07.2023, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Елена, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Й.ка Ст. Й.ова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20234130200050 по описа за 2023 година С НП № 23-0260-000059/20.03.2023 г. на началника на РУ – Елена към ОД на МВР Велико Търново за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, както и за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10.00 лв. на Й. С. М. от гр. Л..

Постъпила е жалба от Й. С. М., чрез адв. Р. Т., против НП. В същата се твърди, че не е доволен от последното. На първо място, заявява, че не е извършил вмененото му нарушение. Освен това, НП страда от тежък и непоправим порок, а именно изцяло неясно и неправилно посочване на фактическата обстановка. Наред с изложеното, не са изследвани фактите и обстоятелствата от значение за изясняване на последната. НП е незаконосъобразно и поради противоречие с материалния закон. Словесното изписване на нарушението съдържа множество съкращения и неясноти, като са посочени няколко взаимоизключващи се хипотези, като не става ясно кое точно нарушение се вменява. Поради това е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не може да установи в какво нарушение е обвинен.

Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила при 1 постановяването му. Наказващият орган не е посочил и доказателствата, които потвърждават извършване на нарушението.

Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП № 23-0260000059/20.03.2023 г. на началника на РУ – Елена към ОД на МВР Велико Търново. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят Й. С. М. се явява лично и с адв. Р. Т.. Двамата поддържат депозираната жалба. Молят съда да отмени НП.

Излагат подробни съображения по същество на спора.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – Началникът на РУ - Елена към ОД на МВР Велико Търново не се явява и не взема становище.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

На 05.03.2023 г. свидетелите А. М. И. и С. И. Ц., двамата служители на РУ – Елена, били на работа и изпълнявали служебните си задължения на територията на Община З.. Същите се придвижвали с патрулен автомобил „Ш. Р.“ с рег. № ** **** **. Около 20.00 часа същите получили информация за автомобил, управляван от водач употребил алкохол. Служителите на реда извършили обход в гр. З. и забелязали товарен автомобил „Н. Н.“ с рег. № ** **** **, който се придвижвал по улица „П. В. З.“. Свидетелите последвали автомобила и включили светлинен и звуков сигнал, като указали на водача да спре. Същият спрял до № **. И. и Ц. установили, че МПС е собственост на „С. С.“ ЕООД и се управлява от жалбоподателя Й. С. М.. Последният не представил документи – свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. В автомобила заедно с жалбоподателя пътувал свидетелят Н.

М. Б.. Двамата обяснили, че били на събиране на някакъв язовир и се прибират към гр. Л.. Свидетелят А. М. И. усетил мирис на алкохол и решил да тества жалбоподателя с техническо средство „Дрегер Алкотест“. Същият отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство и поискал да се обади по телефона, тъй като бил употребил алкохол. След това, проверяващите служители отново му предложили да бъде тестван, но 2 последният отново отказал. Освен това, същите му обяснили, че има възможност да бъде изследван чрез доказателствен анализатор в РУ – Елена или чрез медицинско и химическо изследване. Тогава свидетелят А. М. И. съставил талон за изследване, в който жалбоподателят се подписал, като избрал да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. И. обяснил на жалбоподателя, че до два часа следва да отиде в ЦСМП - филиал Елена, където може да даде кръвна проба за химичен анализ. Последният отказал да подпише АУАН, както и разписката за получаване на талона за изследване.

Отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля С. И. Ц..

Видно от съставения АУАН № 830235/05.03.2023 г. от А. М. И. в присъствието на свидетеля С. И. Ц., жалбоподателят Й. С. М. на 05.03.2023 г. в 20.55 часа в гр. З. на ул. „П. В. З.“ до № ** в посока гр. В. Т. управлявал товарен автомобил „Н. Н.“ с рег. № ** **** **, собственост на „С. С.“ ЕООД.

Водачът бил във видимо нетрезво състояние и с мирис на алкохол. Същият заявил пред проверяващите служители на полицията, че е консумирал алкохол и по тази причина отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Издаден бил талон за изследване с бланков № 124686 и седем броя стикери № А047841, които жалбоподателят отказал да получи. Същият не носел свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Като нарушени били посочени разпоредбата на чл.

174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН и отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля С. И.

Ц..

Издадена била Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0260-000034/05.03.2023 г. от началника на РУ – Елена, съгласно която на жалбоподателя Й. С. М. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

Въз основа на АУАН било съставено НП № 23-0260000059/20.03.2023 г. на началника на РУ – Елена към ОД на МВР Велико Търново. В същото по идентичен начин, както в АУАН било описано 3 извършеното нарушение. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП и разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на осн. чл.

53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, както и за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.

1 и пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10.00 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 28.03.2023 г.

От удостоверение № 260000-5569/23.11.2022 г. на началника на РУ – Елена, удостоверение № 260000-14/04.01.2016 г. на началника на РУ – Елена и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и на административно наказващият орган да изготвя НП.

По делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят Й. С. М. е правоспособен водач на МПС категории В, АМ и М, както и че е санкциониран за извършения нарушения по ЗДвП с фишове и НП.

По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят А. М. И. и свидетелят по АУАН С. И. Ц., както и свидетеля Н. М. Б..

От показанията на свидетелите А. М. И. и С. И. Ц. се установява изложената по-горе фактическа обстановка и по тази причина съдът ги кредитира напълно като логични и последователни.

Видно от показанията на свидетеля Н. М. Б., на 5.03.2023 г. двамата с жалбоподателя Й. С. М. били на язовира в с. Г. Н. С., общ. З.. Свидетелят употребил алкохол, но относно жалбоподателя останал с впечатление, че не е.

По тази причина Б. си тръгнал заедно с него към гр. Г. О.. В гр. З. полицейски служители ги спрели за проверка. Жалбоподателят не носел документите си и отказал да го проверят за алкохол. Свидетелят твърди, че полицейските служители не обяснили на последния, че може да го проверят за алкохол в полицейското управление, както и че може да даде кръвна проба за изследване. След като си тръгнали, свидетелят се обадил на приятели от гр. Г.

О., които им помогнали да се приберат. Съдът не кредитира изложените 4 показания от свидетеля Б., тъй като същите са изолирани и противоречат на всички останали събрани по делото доказателства – писмени и гласни.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000.00 лв. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението, на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В настоящия случай жалбоподателят е отказал и двата начина на проверка на установяването на концентрацията на алкохол в кръвта. Независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и съответно неоснователни са наведените доводи от жалбоподателя в тази посока.

5

На следващо място, съдът намира, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че проверяващите служители на МВР не са му разяснили възможността да бъде тестван за алкохол по друг начин, т. е. чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо лабораторно изследване. Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста и 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. За извършването на такова изследване се издава талон за медицинско изследване по чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В конкретния случай от данните по делото се установява, че жалбоподателят е бил уведомен от проверяващите полицейски служители, че има възможност да бъде тестван с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. По тази причина свидетелят А. М. И. е издал талон за изследване № 124686/5.03.2023 г., в който жалбоподателят се е подписал, че желае да бъде подложен на медицинско и химическо изследване. Впоследствие последният отказал да му бъде връчен екземпляр от талона и седемте броя стикери, което правилно е установено с подписа на един свидетел. От страна на нарушителя липсват каквито и да било възражения относно факта, че не е разбрал в какъв срок следва да се яви в определеното лечебно заведение, да е оспорил определеното лечебно заведение, както и че не може да изпълни това задължение в срок по обективни причини – липса на транспорт. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. М. Б., че полицейските служители не са предложили на жалбоподателя да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде кръв за медицинско изследване.