Решение № 201 от 13.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Варна, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000219 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. М. В., ЕГН **********, чрез адв.Я. Д. от САК, срещу решение №35/30.01.2023г., постановено по т.дело №413/2022г. на ВОС, в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат от понесени при ПТП на 14.05.2021г. телесни увреждания – счупване на шийката на лява бедрена кост със смяна на ТБС; контузия на лява раменна става, за разликата над 3 500 лева до претендираните 28 500 лева както и в частта, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над 289.26 лева до претендираните 289.69 лева.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. На първо място въззивникът оспорва изводите на съда относно определения паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди до размера на 35 000 лева – болки и страдания, при заявена претенция за 28 500 лева като част от общо дължими 38 500 лева. Сочи, че пред първата инстанция се събрани достатъчно доказателства, които установяват в съвкупност претърпените значителни по интензитет болки и страдания, свързани с фрактурата на ТБС и наложилата се алопластика, съотв. обездвижване на ищцата за значителен период от време. Сочи, че съдът не следва да кредитира частта от съдебната медицинска експертиза, в която вещото лице е посочило, че към момента на прегледа ищцата е преодоляла 1 извършената смяна на ТБС и няма дефицити в походката. Твърди, че този фактически извод не съответства на действителното състояние и здравословния статус на ищеца. Освен това се твърди промяна в начина на живот, в навиците, в комфорта на пострадалото лице за остатъка от живота му, обстоятелства, които съдът не е взел предвид. Поради това се претендира уважаване на частичния иск изцяло до размера на предявената част от 28 500 лева, част от цялото в размер на 38 500 лева. /при признание в исковата молба за уважени от застрахователя претенции за имуществени и неимуществени вреди до определени размери/ Претендира се уважаване на заявените искове за допълнително 25 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди както и за допълнително сумата от 0.43 лева, представляващи понесени от ищцата имуществени вреди, разлика между сторените разходи за лечение и изплатеното от застрахователя обезщетение. Съобразно резултата от въззивното производство се претендира преразглеждане и на признатите разноски. Претендира се адв.възнаграждение за въззивна инстанция.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 030269049, чрез ю.к.Вл.Т., за неоснователност на жалбата. Страната счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, постановено при отчитане действително претърпените от ищцата вреди, ограничаващи се в една средна телесна повреда, излекувана за три месеца. Получената степен на инвалидизация се твърди, че няма връзка с понесените от ПТП вреди. Прави се довод, че в първоинстанционното производство ищцата не е претендирала като основание за обезщетяване получения при оперативния разрез белег на ляво бедро, поради което не може да въвежда същото едва във въззивното производство. Претендират се разноски както и ю.к.възнаграждение като се поддържа възражение за евентуална прекомерност на адв.хонорар на насрещната страна.

В производството пред въззивния съд въззивникът М. В. чрез пълномощника си адв.Дюлгеров поддържа жалбата на изложените основания.

Насрещната страна Дженерали застраховане АД, не се представлява в открито заседание.

За да се произнесе по спора въззивният съд констатира, че производството е образувано по искова молба на М. М. В., ЕГН **********, гр.Д. Ч., чрез адв.Я. Д. срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 28 500 лева, частичен иск от общо сумата от 38 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от ПТП на 14.05.2021г. ведно със законна лихва от 22.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 289.69 лева, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на ищцата във връзка с получените при същото ПТП телесни увреждания ведно със законна лихва от 22.12.21г. до окончателното изплащане на задължението. В 2 исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило гр.Д.Ч., на паркингово пространство на ул.Камчия срещу №3, от застрахования водач при управление на л.а.„Ситроен“ с ДК№ В1386 КВ. Претенцията за неимуществени вреди се претендира над изплатено от застрахователя такова до размера от 31 500 лева, на 21.12.2021г., когато са заплатени отделно и 2 607.26 лева – имуществени вреди, след отчитане на приетото от застрахователя съпричиняване на вредите от пострадалата в размер на 10%.

Неимуществените вреди се твърдят като претърпени в резултат от получени при ПТП травматични увреждания, а именно счупване на шийка на лява бедрена кост и контузия на лява раменна става, наложило операция за смяна на тазобедрена става, принудително обездвижване и продължаваща рехабилитация за възстановяване на движенията, както и цялостното влошаване на здравето до фактическа инвалидизация, понесен остър стрес (уплаха и емоционално сътресение и смущение) с продължаващи симптоми на психически и емоционален дискомфорт поради принудително обездвижване и остатъчно влошаване на качеството на живота в бъдеще.

Сумата от 289.69 лв. се твърди, че представлява остатък след получено от застрахователя обезщетение в размер на 2 607.26лв. за понесени имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за медицинско изделие - безциментна тазобедрена ендопротеза Polarstem/ RЗ и такса за болничен престой. Ищцата твърди, че телесните увреждания са били диагностицирани непосредствено след ПТП в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била приета със силни и спонтанни палпаторни болки и невъзможност за извършване на движения в областта на лявата тазобедрена и лявата раменна стави. Констатирано е скъсяване и вътрешно ротиране на долен ляв крайник; извършена е операция под анестезия, при която е осъществена тотална смяна на лява тазобедрена става с имплантиране на ацетабуларна капсула, бедрено стебло и бедрена глава. След изписване от болнично заведение ищцата приемала силни обезболяващи медикаменти, а нейни близки се редували в грижите като придружители, защото първоначално не могла изобщо да мести левия си крак, нито дори да сяда. Първоначално ищцата спазвала изцяло постелен режим. Травматичното увреждане и продължителното обездвижване се отразили неблагоприятно върху цялостното състояние- напълно била изключена двигателна активност, настъпили нарушения в съня, наложен бил щадящ хранителен режим. Твърди се, че пълно възстановяване на ставата е невъзможна, а възстановяване на болковия синдром е вероятен при определени атмосферни условия и физическо натоварване. Получената травма на лявото рамо, освен болков синдром, причинила временна функционалеза на лявата ръка. Това допълнително затруднило възстановителния период, тъй като травмата на лявото рамо затруднило ищцата в използването на помощни средства за придвижване. В резултат на инцидента ищцата е изпитала негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и цялостно емоционално физиологично сътресение и смущение; влошаване качеството на живот, вкл. и за в бъдеще време. От 3 момента на инцидента се появили тревожност, раздразнителност, особено предвид необходимостта от извършване на операционна намеса за смяна на тазобедрената става. Позовава се на настъпилата практическа инвалидизация и на евентуална необходимост от извършване на последваща операция за повторна подмяна на тазобедрената става.

Твърди направени разходи за лечение и възстановяване в общ размер на 2 896.95 лева по закупуване на тазобедрена ендопротеза, както и заплащане на болничен престой и потребителска такса.

В срока за отговор, ответникът оспорва част от вредите да са в причинна връзка с процесното ПТП. Изрично оспорва изключително негативното преживяване на събитието, силните уплаха и стрес, цялостното емоционално и физиологическо сътресение, фукнционалезата на лявата ръка, наличието на продължителна симптоматика и трайни негативни последици. В тази връзка акцентира, че тъй като произшествието е било леко –получено след падане и бутане от придвижващ се на заден ход автомобил, ищцата не би могла да получи твърдените уплаха и стрес. Получените болки не са били значителни и интезивни и са компенсирани от приема на болкоуспокояващи.

Ответникът оспорва като хипотетична необходимостта от последваща оперативна интервенция за замяна на тазобедрена става. Оспорва размера на поискания паричен еквивалент над заплатения доброволно размер на обезщетението, като счита горницата за несъобразена с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди. твърди, че обема на вредите като резултат не се определя само от действията на застрахования водач на МПС. Твърди, че ищцата като участник в ПТП е нарушила правилата за движение, тъй като е предприела неправилно пресичане или движение на пътното платно, без да се огледа преди това и да съобрази пътната обстановка. Ищцата е преминала покрай автомобил с работещ двигател и светлинно означение за движение на заден ход, което не е съобразила. Не се е придвижвала по пешеходна пътека, алея или друга част от пътното платно, обозначена за придвижване на пешеходци. Съпричиняване с намаляване на обезщетението с 10% е отчетено от застрахователя в хода на рекламационното производство.

В допълнителна искова молба ищцата оспорва въведеното възражение за съпричиняване като твърди, че платното за движение не обхваща паркинга, поради което ищцата е нямала задълженията на пешеходец съгл. чл.113 и чл.114 от ЗДвП.

В съдебно заседание страните поддържат направените при размяната на книжа твърдения и възражения.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, в границите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата съдът намира, че същата е подадена от легитимирана страна в производството, чрез надлежно 4 упълномощения процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалване.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

В жалбите не се правят обосновани оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения както и нови доказателствени искания, които да налагат съответно приложение на чл.266 ГПК и т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на производството е определения размер на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди съгласно критериите, заложени в принципа на чл.52 ЗЗД. Решението е обжалвано частично – в отхвърлената част на заявената също като частична претенция, за разликата над уважените 3 500 лева до претендираните 28 500 лева както и в незначителна част за имуществените вреди – за 0.43 лева, за разликата над 289.26 лева до претендираната разлика от 289.69 лева, над изплатеното от застрахователя в размер на 2 607.26 лева.

Изложените в жалбата оплаквания касаят неправилно извършена от първоинстанционния съд оценъчна дейност въз основа на събраните доказателства за претърпените и търпени от ищцата неимуществени вреди. Останалите обстоятелства, обхванати от фактическия състав по уважената част на исковата претенция по чл.432 КЗ, не се оспорват, поради което и въззивният съд не ги обсъжда подробно.