Решение № 79 от 03.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Кюстендил, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Б.ова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500501 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от В. И. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „ **********“ № **, вх.*, ет. *, ап.*, чрез пълномощника адв. Е. Д., насочена против Решение № 809 от 14.08.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1731/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е определил по иска с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, предявен от В. И. Д. против М. Д. И. и Б. Й. Д. мерки за лични отношения на В. И. Д. с нейната внучка – дъщеря на двамата ответници, Д. Б. Д., както следва: един път месечно – всяка втора събота, от 10:00 ч. до 14:00 ч. в присъствието на майката, в гр. К., както и един ден от 10:00 ч. до 17:00 ч. през Новогодишните празници, в дома на ищцата, находящ се в гр. Б. д., ул. „*********“ №**, вх. *, ет.*, ап. *, като детето следва да бъда взимано от дома на майката, находящ се в гр. К., ул. „*************“ № *, *бл. **, ап. * и връщано на същия адрес.

Въззивницата релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Акцентира върху обстоятелството, че в хода на съдебното производство детето навършило 2 г. и 5 мес., което е от значение с оглед постигнатата и одобрена спогодба по гр. д. № 57/2023 г., в която режима на лични контакти на бащата с детето се променя след навършване на двегодишна възраст на детето. Същевременно сочи, че към приключване на делото с окончателен съдебен акт, детето би навършило тригодишна възраст и ще премине в нов период на развитие – предучилищен, който се характеризирал със специфични потребности от общуване, предвид което е необходимо изграждане на емоционална връзка на бабата и дядото с него, в противен случай би се стигнало до отчуждение в него и нежелание за срещи с тях. Изтъква, че районният съд не обсъдил и взел предвид изразеното в писмения отговор от ответника Д. становище за основателност на 1 иска, а е кредитирал единствено исканията на ответницата И., което счита за индикатор за пристрастност и необективност. Набляга върху разпоредбата на чл. 128 СК и съдебната практика, според която срещите на баба и внуче не е задължително да се осъществяват едновременно във време, определено за контакти между родител и дете. Навежда съображения, че отношенията между нея и всеки от двамата ответници са влошени, респективно възможността бабата да вижда детето е ограничена, предвид което счита постановения съдебен акт за напълно неизпълним. Като допълнителни доводи сочи становището на социалните работници, че следва да има контакт между баба и внучка; че разстоянието до дома на бабата било кратко и там условията били чудесни; че бабата е пенсионер и разполага с време. Поддържа, че не са налице пречки детето да посещава баща си и баба си в почивните дни, като следва да се съобрази и факта, че те живеят на различни адреси и населени места, в различни общини. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявения иск, като бъде определен посочен от нея режим на контакти.

Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М. Д.

И. чрез пълномощника адв. Д. З. от АК - Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу наведените в нея оплаквания за неправилност на постановения първоинстанционен акт, който се приема за правилен, обоснован, постановен при правилно приложение на материалния закон и в найдобър интерес на детето. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Окръжен съд - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочената въззивна жалба, намери, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Постановеното от РС-Кюстендил решение е валидно и допустимо, но неправилно и като такова следва да се отмени и да се постанови друго, с което да бъде определен различен режим на лични отношения между жалбоподателката и нейната внучка Д. Б. Д., който извод въззивният съд мотивира със следното:

В обжалваното решение са отразени фактическите изводи на първостепенния съд, основани на събраните по делото доказателства, които изводи относно релевантните за спора обстоятелства се възприемат от въззивната инстанция в пълнота.

Така установено е по делото, че В. И. Д. е баба по бащина линия на детето Д. Б. Д., родено на ******г., понастоящем на три години. Ищцата е с местоживеене в гр. Б. д.

Установено е също така, че родителите на детето - М. Д. И. и Б. Й. Д. са разделени, като видно от Спогодба, одобрена от съда по гр.д.№ 57/18.01.2023 г., упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Б. Д. е предоставено на нейната майка, а на бащата е определен режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 часа до 18.00 часа на съответния ден без преспиване – до навършване на две години на детето, а след навършване на две години – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване. До навършване на две години бащата да взима детето и 14 поредни дни в периода от 01.06. до 10.09 без преспиване, а след навършване на две години - 20 поредни календарни дни в същия период от 01.06. до 10.09 с преспиване. За Новогодишните празници през четните години, а през нечетните по време на коледните празници, за личните празници на детето /рожден ден, имен ден/ по три часа на ден в интервала от 11.00 ч. до 17.00 часа.

Понастоящем майката и детето живеят в гр.К., а бащата - в гр.Д..

2

Също така, доказано е по делото, че ищцата - баба на Д. след раздялата между родителите е срещала трудности в това да осигури някаква регулярност в срещите с детето.

По делото има данни, че режимът на лични отношения на бащата с детето се спазва, както и, че понякога през времето, в което детето е в гр. Д. при своя баща, там пребивават и неговите родители - баба и дядо на Д. От социалните доклади и от показанията на свидетелите става ясно, че въззивницата притежава добри нравствени качества и подходящ личностов, емоционален, а също и материален ресурс така, че да може да вземе пълноценно участие и да оказва подкрепа в отглеждането и възпитанието на детето.

Във въззивното производство по искане на въззивницата е разпитана свидетелката Т..

В показанията си сочи, че са в близки отношения с въззивницата, като подчертава, че няма лични впечатления за отношенията между страните по делото, респективно баба и внучка, а е получила информация за това от въззивницата, с която са били колежки до м. април на 2024 г. За времето, през което ответниците са съжителствали проблеми в отношенията им с въззивницата не е имало, напротив по тхно желание, а и по желание на въззивницата. След раздялата между ответниците нещата се променили, като въззивницата се е оплаквала пред свидетелката, че се препятства възможността да вижда внучката си, тъй като с с ответницата били във влошени отношения,а ответникът, се противопоставял през определеното му време за лични контакти с дъщеря му, то да прекарва и време с бабата и дядото, т.е бащата настоявал пълноценно да прекарва определеното му време за контакти с детето. По информация получена от въззивницата, свидетелката сочи, че от няколко месеца бабата няма контакт с детето.

По искане на въззиваемата във въззивното производство е разпитана св. П. В показанията си свидетелката сочи, че е кръстница на детето Д. и често контактува с него и с майка му М.В. преобладаващата част от показанията на свидетелката се подчертава, че определният режим на лични отношения между бащата и детето се спазва, както и, че често двамата контактуват и в друго време , като за това има разбирателство между родителите.

Майката на детето никога не е ограничавала контактите между детето и бащата, нито се е противопоставяла то да контактува с баба си. Предвид обаче ниската възраст на детето, както и, че то е силно привързано към айка си, ответницата считала, че в интерес на детето е контактите с бабата и дядото по бащина линия да се осъществяват в нейно присъствие, докато детето свикне с тях. Свидетелката сочи, че детето било тревожно и стресирано, когато тръгва и се връща от дома на бащата, но не защото има проблеми с общуването си с него, а поради това, че е силно привързано към майка си, в много ниска възраст е, а се налага промяна в обстановката, в която то обичайно прекарва времето си. Предвид това свидетелката сочи, че на моменти детето реагира по-тревожно и когато, контактува и със самата нея, макар, че контактите им са чести. С това обяснява,че майката на детето настоява докато детето порасте още малко и свикне с баба си и дядо си, срещите да се провеждат в позната за него среда.

Районният съд е посочил, че при определяне на мерките относно личните отношения между ищцата и нейната внучка, каквото право е уредено в чл.128 ал.1 от СК, съдът следва да съобрази висшият интерес на детето. Задълбочен и всеобхватен е анализът, направен от районния съд относно водещото понятие за решаване на повдигнатия за разглеждане въпрос - «интерес на детето». Съдът е отчел и факта, че родителят, при когото детето живее, родителят, който не упражнява родителските права и търсещата лични контакти баба живеят в различни населени места.

При все правилността и пълнотата на всички, посочени да са съобразени обстоятелства, въззивният съд счита, че определеният с обжалваното решение режим следва да бъде отменен и да бъде определен друг такъв.

Районният съд е постановил, че ищцата - баба на Д. Д., ще има право на лични отношения с нея всяка втора събота от месеца от 10.00 ч. до 14.00 ч. в присъствието на майката, в гр. К., както и едни ден от 10.00 часа до 17.00 часа през Новогодишните празници, в дома на ищцата, находящ се в гр. Б. д., като детето следва да бъде взимано от дома на майката, находящ се в гр. К. и връщано обратно.

3

Съгласно чл. 128, ал.1 СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т.3 от ППВС №Ш2Л1.1974г., което не е изгубило сила и при сега действащия СК, под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин.

Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл.128 от СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на §1 т.5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър интерес на детето". Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най- разнообразни прояви на личността - физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.