Определение № 12408 от 17.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12408 гр. София, 17.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110125098 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „И.Т.“ ЕООД, искова молба и уточнителна такава /л.43 и сл./ насочена против „Г.Б.“ ЕООД /с предишно наименование „Д и Д Е.“ ЕООД /, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи сумите както следва: 24 010,66 лева, представляваща възнаграждение за извършени транспортни услуги в периода м.08.2017 г. – м.02.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 699.40лв. - мораторна лихва за периода 15.10.2017г. – 16.05.2018г.

/допусната поправка на ОФГ в заповедното производство досежно крайната дата на претенцията за мораторна лихва/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2020 г. по ч.гр.д.

31296/2018 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, в частта, за сумата от 7406.65лв. /разликата над коректно заявената претенция в размер на 699.40лв. до максимално предявения размер от 8106.05лв./ – мораторна лихва за периода 15.10.2017г. – 28.03.2018г.

Заповедта за изпълнение е издадена за сумите както следва: 24010.66лв. – възнаграждение за извършени транспортни, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 699.40лв. – мораторна лихва за периода 15.10.2017г. – 16.05.2018г. / допусната поправка на ОФГ за крайната датата на периода/.

Настоящото исково производство е образувано след депозирано от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и същото е по реда на чл. 422 ГПК, като за допустимостта 1 му е необходимо да е налице пълен идентитет между сумите и периодите по заповедта и тези заявени с исковата молба.

В тази връзка с Разпореждане № 2400/09.06.2021г., исковата молба е оставена без движение с указание към ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съдебния акт, да обоснове правния си интерес от заявяване на акцесорна искова претенция над сумата от 699.40лв. до максимално предявения размер от 8106.05лв.

В изпълнение на указанията е постъпила молба, с която процесуалния представител на ищеца е изложил неясни съображения, като в заключение поддържа искането си за присъждане на мораторна лихва в размер на 8 106.05лв., в която сума според него попада и претенцията за мораторна лихва в размер на 699.40лв.

С Разпореждане № 6900/15.07.2021г., съдът е оставил исковата молба без движение за втори път с ясни и точни указания към ищеца във връзка с привеждане на исковата претенция в съответствие с изискванията на закона.

Разпореждането е връчено на ищеца на 23.08.2021г., като дадените от съда указания не са изпълнени в срок, същите не са изпълнени и към настоящия момент.

Неизпълнение на дадените от съда указания за привеждане на исковата молба в съответствие със законовите изисквания има за правна последица връщането й.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, подадената от „И.Т.“ ЕООД, ЕИК 202994284, искова молба вх. № 1216/05.05.2021г., в частта, с която е заявена искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7406.65лв. /разликата над коректно заявената претенция в размер на 699.40лв. до максимално предявения размер от 8106.05лв./ – мораторна лихва за периода 15.10.2017г. – 28.03.2018г.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 25098/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав, в тази му част.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдът, след като констатира, че исковата молба в останалата й част отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е 2 процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните са били налични облигационни правоотношения, породени от сключен договор за превоз, по силата на който ищцовото дружество е извършвало транспортни услуги – превоз на куриерски пратки. Излага, че пратките са били доставяни до едно и също място, което било база на възложителя и се намирало в гр. С., ул. „Н.Б.“ № *.

Твърди, че транспортът е осъществяван с МПС, собственост на ищцовото дружество.

Сочи, че към момента ответникът не е заплатил общо 15 броя данъчни фактури, материализиращи извършен превоз, както следва: фактура № **********/15.09.2017 г. на стойност 1731,82 лева; № **********/15.09.2017 г. на стойност 1741,46 лева; № **********/15.09.2017 г. на стойност 1431,12 лева; № **********/28.12.2017 г. на стойност 757,37 лева; № **********/28.12.2017 г. на стойност 1672,32 лева; № **********/28.12.2017 г. на стойност 1685,18 лева; № **********/15.01.2018 г. на стойност 1350,72 лева; № **********/15.01.2018 г. на стойност 1756,74 лева; № **********/23.01.2018 г. на стойност 1776,04 лева; № **********/07.02.2018 г. на стойност 1710,11 лева; № **********/07.02.2018 г. на стойност 1866,89 лева; № **********/08.02.2018 г. на стойност 1797,74 лева; № **********/23.02.2018 г. на стойност 1781,66 лева; № **********/23.02.2018 г. на стойност 1836,34 лева; № **********/28.02.2018 г. на стойност 1115,15 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Сочи, че ответното дружество е в забава, като мотивира и акцесорната си претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК длъжникът е посочил, че претендираните суми не са установени по основание и размер.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ и чл. 86 ЗЗД с искане са да се постанови решение, с което да се признае за установено че ответникът дължи сумите както следва: 24 010,66 лева, представляваща възнаграждение за извършени 3 транспортни услуги в периода м.08.2017 г. – м.02.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 699.40лв. - мораторна лихва за периода 15.10.2017г. – 16.05.2018г.

/допусната поправка на ОФГ в заповедното производство досежно крайната дата на претенцията за мораторна лихва/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2020 г. по ч.гр.д. 31296/2018 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно следните обстоятелства: наличието на договорни правоотношения между страните по Договор за превоз, по силата на който за дружеството е възникнало задължение да извърши превоз на товари, а за ответника – да заплати възнаграждение за извършения превоз, пълното и точно изпълнение от страна на ищцовото дружество на възложения му превоз, размер на договореното възнаграждение и настъпването на падежа за заплащането му.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства, в негова тежест е да докаже по делото погасяване на вземането.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 31296/2018 г. по описа на СРС, 180ти състав.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да приведе искането си за разпит на свидетели в съответствие със закона /чл. 156, ал. 2 ГПК/, като посочи дали прави искане същите да бъдат разпитани при режим на довеждане или при режим на призоваване, в случай че искането е лицата да бъдат разпитани при режим на призоваване да посочи три имена и адрес на всяко едно 4 от тях, както и фактите и обстоятелствата за установяването на които се прави това доказателствено искане.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанието доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси:

1/ Осчетоводени ли са индивидуализираните в исковата молба фактури в счетоводствата на двете дружества, вписана ли са същите в дневниците за продажби и покупки и в справките-декларации по ЗДДС на същите и ползван ли е данъчен кредит във връзка с тях ?

2/ Извършвани ли са плащания по процесните фактури, в какъв размер и какъв е непогасеният размер на задължението по всяка една от тях?

3/ Какъв е размерът на дължимата се мораторна лихва за върху вземането по всяка една фактура за периода 15.10.2017г. до 16.05.2018г.?

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю.И.Н., тел. ***********, като вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07.10.2022г. от 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6