Решение № 260004 от 02.05.2023, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 02.05.2023 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На тридесети март две хиляди двадесет и трета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР И.

Секретар: Цветана Чакърова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1666 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Ю.

Б.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:***, законни представители:

П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., действащо чрез пълномощника си адв. С.З., със съдебен адрес:***, партер - вътрешен двор против Г.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Р.И..

В исковата молба се твърди, че на 26.01.2015 г. между „Ю. Б.“ АД в качеството му на кредитодател, от една страна и Г.В.И., в качеството му на кредитополучател, от друга, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL758853. По силата на чл. 1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3404.00 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта Euroline W09300076356 от 16.01.2006 г. и договор за кредитна карта American Express AC 2160 от 19.06.2007 г., сключен между банката и кредитополучателя, срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план, представляващ неразделна част към договора, съгласно чл. 7 от него. С този погасителен план и в съответствие с клаузите по договора страните установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. На 26.01.2015 г. кредитополучателят усвоил предоставения му кредит в размер на 3404.00 лв., видно от банково бордеро № 2511931 от 26.01.2015 г.

Твърди се, че разглеждани като съвкупност от писмени доказателства, горепосочените Договор за потребителски кредит № FL758853 от 26.01.2015 г., погасителният план към него, както и банково бордеро № 2511931 от 26.01.2015 г. по несъмнен начин доказват факта, че между „Ю. Б.“ АД и ответника е възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор за банков кредит, по което банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 3404.00 лв. Като косвено доказателство за възникналите облигационни правоотношения можела да се счете и молбата за потребителски кредит, подписана от кредитополучателя и от представител на банката, която била приложена към исковата молба. От нея било видно, че във връзка с бъдещия кредит са съществували преддоговорни отношения, в рамките на които Г.И.В. имал качеството на кредитоискател. С тази молба ответникът поискал отпускане на потребителски кредит в размер на 3400.00 лева за срок от 48 месеца. Това негово искане било удовлетворено от банката със сключване на процесния договор за банков кредит.

Твърди се, че въпреки установените клаузи между страните, считано от 15.05.2019 г. било трайно преустановено погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора. На 15.05.2019 г. кредитът станал изцяло изискуем поради настъпил краен срок (падеж) за цялото кредитно задължение съгласно чл. 6 от процесния договор за банков кредит.

Освен неиздължената главница в размер на 2086.64 лв., кредитополучателят дължал на банката и възнаградителна лихва в размер на 291.53 лв. за периода от 16.01.2017 г. до 15.05.2019 г., вкл., на основание чл. 3, ал.1 от процесния договор за банков кредит, мораторна лихва в размер на 549.79 лв. за периода от 15.02.2017 г. до 03.02.2020 г., вкл., на основание чл. 9 от процесния договор за банков кредит, както и такси в общ размер на 165.50 лв. за периода от 15.12.2019 г. до 03.02.2020 г., вкл.

С оглед на обстоятелството, че кредитът станал изцяло изискуем, поради настъпил краен срок (падеж) за цялото кредитно задължение на 15.05.2019 г., съгласно чл.6 от процесния договор за банков кредит, кредиторът „Ю. Б.“ АД подал заявление по реда на чл. 418, във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. След преценка на компетентния районен съд, че приложеният към заявлението документ по чл. 417 ГПК, а именно – извлечение от счетоводни книги на банката, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжникът, в полза на ищеца били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 196/2020 г. по описа на PC – К.. С тези актове кредитополучателят Г.В.И. бил осъден да заплати на „Ю. Б.“ АД дължимите от него суми по Договор за потребителски кредит № FL758853 от 26.01.2015 г. възлизащи общо на 3093.46 лв., от които 2086.64 лв. неиздължена главница, възнаградителна лихва в размер на 291.53 лв. за периода от 16.01.2017г. до 15.05.2019 г., вкл., мораторна лихва в размер на 549.79 лв. за периода от 15.02.2017г. до 03.02.2020 г., вкл., такси в размер на 165.50 лв. за периода от 15.12.2019 г. до 03.02.2020 г., вкл., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда /14.02.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които 61.87 лв. – заплатена държавна такса и 405.93 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Въз основа на молба по чл. 426, ал. 1 ГПК и издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело срещу Г.В.И.. На длъжника му била връчена горецитираната заповед за изпълнение, като срещу нея същият подал възражение по смисъла на чл. 414 ГПК. В изпълнение на чл. 415 ГПК районният съд указал с разпореждане на заявителя „Ю. Б.“ АД да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. Предвид гореизложеното, за банката възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №196/2020 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно: 2 086.64 лв. (две хиляди осемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи главница по Договор за потребителски кредит № FL758853/26.01.2015г., кредитна сделка № 4421213 за периода от 16.01.2017 г. до 03.02.2020г.; 291.53 лв. (двеста деветдесет и един лева и петдесет и три стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.01.2017 г. до 15.05.2019 г., включително; 549.79 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 03.02.2020 г., включително;

165.50 лв. (сто шестдесет и пет лева и петдесет стотинки), представляваща такси, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът, представляван от пълномощника си адв. Р.И., оспорва иска, като излага следните аргументи:

В исковата молба се твърдяло, че отпуснатата сума по договор за потребителски кредит е за погасяване на задълженията на Г.И. по договор за кредитна карта Euroline W09300076356 от 16.01.2006 г. и Договор за кредитна карта American Express AC 2160 от 19.06.2007 г. Кредитор по договор за кредитна карта Euroline W09300076356 от 16.01.2006г. и Договор за кредитна карта American Express AC 2160 от 19.06.2007 г. бил ищецът. Г.И., обаче не бил получил реално никакви суми по процесния кредит, а банката извършила вътрешно-счетоводни операции, с които твърдяла, че е погасила тези задължения.

Ответникът заявява, че няма задължения в размер на 3 404 лева по договор за кредитна карта Euroline W09300076356 от 16.01.2006г. и Договор за кредитна карта American Express AC 2160 от 19.06.2007г. В допълнение твърди, че тези задължения били изчислени на базата на неравноправни клаузи в двата договора и не било ясно дали сумата от 3 404 лева включва главница или главница и лихва. С оглед на факта, че задълженията били определени на базата на неравноправни клаузи, счита, че Договор за потребителски кредит №FL758853 е нищожен.

Твърди, че чрез Договора банката се опитала от една страна да узакони неправомерно извършваните от нея действия по събиране на по-висока лихва, а от друга страна извършвала капитализация на лихви. Но имайки предвид, че клаузите, който определят задълженията по договора са нищожни, подобно саниране било недопустимо. Противоречието със закона и добрите нрави на договорни клаузи били сериозни пороци на договора, които не можели да се санират от страните с изразяване на нова воля. Потвърждаването на недействителни сделки по българското право било допустимо само при унищожаемите сделки (чл.35, ал.1 ЗЗД). Нищожността по чл.26, ал.1 ЗЗД имала друга цел – опазване на правния ред и императивните му предписания, без оглед волята на страните. В този смисъл бил и текстът на чл.366 ЗЗД, който забранявал санирането на непозволен договор чрез повторно съглашение. В тази насока били и Решение № 98 от 25.07.2017 г. т.д.№ 535 по описа за 2016г. на ВКС и Решение № 146 от 01.11.2017 г. т.д.№ 2615/2016г. на ВКС.

Твърди, че капитализациите на лихвите чрез допълнителни споразумения също били в противоречие с действащата правна уредба. Цитира Решение от 29.07.2019г. по т.д.№ 1504/2018 по описа на ВКС, съгласно което „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.З ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД“.

Ответникът прави и възражение, че вземанията са погасени по давност.

Счита, че такси не се дължат, тъй като съгласно диспозитива на Решение от 16.07.2020г. по С-224/19 и С-259/19 по описа на СЕС на същото комисионни и такси са дължими само за действително предоставени услуги и направени разходи, каквито в настоящия случай не били налице.

Член

3, параграф 1 от Директива 93/13 трябвало да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за кредит, сключен между потребител и финансова институция, която възлага на потребителя заплащане на комисиона за обработка, може да създаде в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните в противоречие с изискването за добросъвестност, ако финансовата институция не докаже, че тази комисиона съответства на действително предоставени услуги и направени разходи, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

С оглед изложеното ответникът моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да му се присъдят разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

От приложеното по делото ч. гр. д. № 196/2020 г. на

РС К. е видно, че по заявление на „Ю. Б.“ АД от 13.02.2020 г., срещу Г.В.И. е била издадена Заповед № 116/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК за следните суми: 2 086.64 лв.

–главница за периода от 16.01.2017г. до 03.02.2020г.; 291.53 лв. – възнаградителна лихва за периода от 16.01.2017 г. до 15.05.2019 г.; 549.79 лв.

– мораторна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 03.02.2020 г., включително;

165.50 лв. – такси, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които 61.87 лв. – заплатена държавна такса и 405.93 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 34 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89405938-db8a-4809-83ae-7762e5276a1a