Определение № 675 от 16.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно наказателно дело № 20255300601465 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение № 379 от 09.06.2025г., постановено по ЧНД № 3054/2025г., Районен съд – Пловдив,

VIII-ми н.с., е потвърдил постановлението на РП - Пловдив от 14.04.2025г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 54/2024г. по описа на 04 РУ при ОДМВР – Пловдив, образувано за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, поради маловажност на случая. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от А. А. Р., чрез повереника й адв. А.Д., в която се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Излагат се доводи за това, че обжалваното определение страда от липса на мотиви. Твърди се, че районният съд не се е произнесъл по наведеното възражение за наличие на противоречие между мотивната част и диспозитива на прокурорското постановление. Така казано не ставало ясно дали производството се прекратява поради това, че деяние по чл. 323 от НК не е извършено или че същото е извършено, но представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Посочва се още, че не са разпитани останалите съсобственици на процесното таванско помещение, тъй като преустройството, което св. В.К. или друго лице е извършило, е довело до това никой от съсобствениците на тези общи части да няма достъп до тях и да не може да ги ползва. Твърди се, че и към настоящия момент съсобствениците нямат ключ от таванското помещение, обособено като стая за живеене. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да върне делото на РП - Пловдив със задължителни указания за извършване на допълнителни действия по разследването.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА - подадена е от надлежна страна, в 1 законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Досъдебно производство № 54/2024г. по описа на 04 РУ при ОДМВР Пловдив е образувано с постановление от 31.01.2024г. за това, че през 2024г. в гр. Пловдив, самоволно, не по установения от закона ред е осъществено едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право - престъпление по чл. 323, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство са разпитани свидетелите А. А. Р., М. А. Р., В.Т.К., Д.Ю.К. и Н.Ж.К., приобщени са материали от Община Пловдив и Регионална дирекция за национален строителен контрол – Пловдив, касаещи извършено преустройство в жилищна сграда с административен адрес: ***, както и справка от РС - Пловдив във връзка с водено между страните гражданско дело.

С постановление от 14.04.2025г. РП - Пловдив е прекратила цитираното досъдебно производство, като в мотивите е приела, че от обективна и субективна страна липсва осъществен състав на престъпление по чл.323, ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер, а в диспозитива на акта си че случаят е маловажен. За да достигне до този резултат наблюдаващият прокурор се е обосновал, че не може да се установи чрез способите на НПК кой и по какъв начин е изградил процесното таванско помещение, обособено като жилищна стая, доколкото от момента на строежа /надстрояването/ са изминали 33 години. Ставало въпрос за СМР, за които е имало издадено строително разрешение, но според доклада на РДНСК същите са били изпълнени в отклонение от архитектурния проект. Не се доказало, че св. К. или друг е изградил помещението, съзнавайки, че по този начин самоволно извършва действия, оспорвани от друго лице. Дори да са били извършени самоуправни действия назад във времето – от 1992 г. до 1995г., когато бил завършен строежът, то абсолютната давност отдавна е изтекла. В случая не били установени каквито и да е активни действия, възпрепятстващи нормалното упражняване на правото на собственост, водещи след себе си и до извод за липса на обективни и субективни признаци на осъществен престъпен състав.

При извършения съдебен контрол на постановлението за прекратяване РС - Пловдив е възприел изцяло изводите на прокурора за несъставомерност на извършеното по чл. 323, ал. 1 от НК и липсата на друго престъпление от общ характер. Поради това и прокурорският акт е потвърден като правилен и законосъобразен.

В производството по чл. 243, ал.7 и ал.8 НПК въззивната инстанция е длъжна да прецени дали разследването е проведено обективно, всестранно и пълно, да извърши анализ на събраните материали и да посочи обстоятелствата, които счита за установени. Въззивният съд има и задължението да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, който е предмет на въззивна проверка.

Доколкото предмет на проверявания първоинстанционен акт е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, ПОС дължи проверка и на това постановление.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд счита, че фактическата обстановка е правилно установена въз основа на необходимите и възможни, събрани по реда на НПК доказателства и доказателствени 2 средства, поради което и не следва да се преповтаря. Доказателственият материал е обстойно обсъден и анализиран от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, предвид което и правилно контролираният съд е приел, че постановлението е обосновано и мотивирано.

Съдебният състав намира, че възраженията на страните за липса на мотиви е неоснователно, доколкото са спазени минималните изисквания за съдържание на прокурорския и първоинстанционния съдебен акт, което позволява на окръжния съд да провери начина на формиране на вътрешното убеждение на прокурора и ПРС. Същото е базирано на събраните по делото доказателства и закона, които макар и да не са извършили обстоен и цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал са посочили кои доказателства кредитират с доверие и са направили правилен извод, че липсва състав на престъпление по чл. 323 от НК или друго от общ характер.

Правилно е становището на първостепенния съд, според което е необходимо самоуправните действия по смисъла на чл. 323, ал. 1 от НК да следват възникнал спор. Необходимо е деецът да знае предварително, че правото му се оспорва – т.е. да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на дееца /Решение № 329 от 06.10.2015г. по н.д. № 766/2015г. на ВКС, II н.о./. Нещо, което в конкретния случай не се констатира.

Въззивната инстанция намира, че в настоящия случай е липсвал такъв спор, който да предхожда изменението във фактическото положение, доколкото самото несъгласие на жалбоподателката А. Р. от извършеното от свидетеля К. преустройство е заявено в един по-късен етап, когато вече то е било приключило и вратата към таванското помещение е била поставена.

Дори извършеното преустройство на това помещение да е в отклонение от одобрения архитектурен проект от 1992г., каквито данни има по делото, извършеното представлява административно нарушение и следва да бъде санкционирано по административен ред. Отделно от това по възраженията на жалбоподателката, че и към настоящия момент достъп до таванското помещение, представляващо обща част, не й е осигурен, въззивният съд приема, че няма данни по делото живущите в сградата лица да са поискали изрично и св. В.К. да е отказала да им предостави ключ от вратата за това помещение, съответно да им осигури достъп до него.

Твърдението на св. А. Р., че е изпратила на св. К. покана за доброволно изпълнение, с която е поискала да й бъде предоставен достъп до таванското помещение и до едното избено помещение, което се ползва от братовчед й К.К., не се доказва от доказателствата по делото - приложените 2 бр. писмени покани, с които е направено предложение единствено за извършване на доброволна делба на съсобствения между страните трети етаж от жилищната сграда, а при липса на съгласие е поискано заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на таванското помещение под формата на месечен наем, без да е отправена претенция за достъп до помещението. Изложеното дотук установява липса на престъпление по чл.323, ал.1 от НК от обективна, а и субективна страна.

Въззивният съд намира, че погрешно в диспозитива на прокурорското постановление е прието като основание за прекратяване на производството 3 маловажност на случая, доколкото поведението на св. В.К. не съдържа обективните и субективни признаци на престъплението по чл.323, ал.1 от НК, за да се изследва изобщо въпросът дали случаят е маловажен. Това уточнение не се отразява на правилността на прекратителното прокурорско постановление като краен резултат, поради което не се налага неговото изменение.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното определение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на ДП № 54/2024г. по описа на 04 РУ при ОДМВР – Пловдив, е правилно, законосъобразно и съответстващо на събраните по делото доказателства, и като такова следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 379 от 09.06.2025г., постановено по ЧНД № 3054/2025г. на Районен съд – Пловдив, VIII-ми н.с., с което е потвърдено постановление на РП - Пловдив от 14.04.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 54/2024г. по описа на 04 РУ при ОДМВР – Пловдив, образувано за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4