Решение № 8 от 19.02.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№8 гр. К., 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело № 20235100900025 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от Б. М. Б. и Ш. К. Б. от гр. Д., община Д., против „З. А. Д. Д.: жИ.т и З.“ АД.

Ищците твърдят, че на 18.05.2020 год. водачът Р. Г. А. от с. П., общ. Д., обл. К., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.“ модел „Е270 ЦДИ“, с peг. № ****** по главен път 1-5 /Русе - Маказа/ на км. 358+350 м., на разклон за с. С. общ. М., обл. К. нарушил правилата за движение, посочени в чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водача на пътно превозно средство при завиване в обратна посока да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водачът на пътно превозно средство на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство и чл. 46, ал 2 от ППЗДвП, задължаващ водачът на пътно превозно средство при наличие на пътен знак Б-2 - „Спри! Пропусни движещите се на пътя с предимство!“ да спре на стоп линията, очЕ.а с пътна маркировка, като преди да потегли отново е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които имат предимство, и в условията на независимо съпричиняване с Е. О. И. - водач на лек автомобил марка „О.“ модел „Вектра“ с държавен контролен номер № ******, причинил смъртта на наследодателя-баща на първия ищец и съпруг на втория ищец - М. А. Б., с ЕГН **********, който се возил като пътник на предната дясна седалка в лек автомобил „М.“ модел „Е270 ЦДИ“, с pen № ******.

Твърдят още, че на 18.05.2020 г. около 12.30 ч. делинквента Р. Г. А., брат му - А. Г. А. и наследодателят им М. А. Б., тръгнали от гр. Д. към гр. М. с 1 лек автомобил, собственост на Р. А. - марка „М.“ модел „Е270 ЦДИ“ с per. № ******. Около 13.15 часа на същия ден тримата потеглили да се връщат от гр.

М. към гр. Д.. Автомобилът бил управляван от Р. А., до него на предната дясна седалка седял наследодателя им М. А. Б.. Отзад зад водача седял А. А., като и тримата били с поставени обезопасителни колани. Движели се по пътя 1-5 / гр. Русе - ГКПП-Маказа/ в направление от гр. К. към ГКПП „Маказа“.

Същият ден около обяд Е. И. от с. Ч., общ. К., обл. К. решил да пътува до завода на „Теклас България“ ЕАД в близост до с. Г. общ. К., където работел, с лекия си автомобил марка „О.“ модел „Вектра“ с pen № ******. В с. Ч., до автобусната спирка видял двама колеги и ги поканил да пътуват заедно с него. Около 13.00 часа тримата потеглили от посока с. Ч. към гр. К., по път 15, като автомобила бил управляван от Е. И.. Около 13.30 часа Р. А. наближил района на местопроизшествието - км. 358 + 350 на път I - 5 в землището на с.

С. общ. М., където вдясно от посоката му на движение имало отклонение за с.

С. с ширина на заустването 27,5 м. В ляво от посоката му на движение имало заустване с черен път, водещ към коритото на река Върбица. Р. А. навлязъл в ръкава на кръстовището за с. С., след като решил да пресече пътното платно на главния път, за да направи обратен завой и предприел маневрата. Не спрял на знак Б2, задължаващ го да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство. По същото време водачът Е. И. наближавал кръстовището за с.

С. и управлявал автомобила си със скорост 103,24 км/час в дясната лента, предназначена за движение напред. Той възприел лекия автомобил, управляван от А., който по същото време изпълнявал маневра обратен завой.

Е. И. видял, че водачът на лекия автомобил марка „М.“ прекосил насрещната за него пътна лента, в която той се намирал, натиснал рязко спирачка, но в кръстовището последвал удар между двата автомобила, при който лекият автомобил „О. Вектра“ се ударил с предната си лява част в предната и средната част на лек автомобил „М. Е270 ЦДИ“, в областта на предната дясна врата. След удара лекият автомобил марка „О.“ леко се завъртял надясно и едновременно се придвижил напред и се ударил в стоманената ограда вдясно от пътното платно. Лекият автомобил „М. Е270 ЦДИ“ се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и се плъзнал странично и напред към стоманената предпазна ограда в дясно на платното му на движение и се ударил в нея с предната си дясна част, спирайки почти перпендикулярно на пътното платно. При удара двете МПС били почти перпендикулярни едно към друго. Наследодателят им М. Б. бил затиснат от дълбоките вдлъбнатини на предната дясна врата, която хлътнала дълбоко навътре и не можел да излезе. Свидетели помогнали на пострадалите и се обадили на тел. 112.

На място пристигнали служители на РУ - М. при ОДМВР - К., а след тях и екип на ЦСМП - К.. М. А. Б. бил откаран до Спешно отделение на МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски“ гр. К., където по - късно през деня починал.

По случая било образувано НОХД № 91 от 2021 година по описа на Окръжен съд - К., по което била постановена Присъда № 2/19.07.2021 г. С постановено въззивно Решение № 15/01.02.2022 г. по ВНОХД № 611/2021 год. по описа на Апелативен съд - Пловдив, НО 3-ти наказателен състав, била изменена Присъда № 2/19.07.2021 год. по посоченото НОХД № 91 от 2021 2 година по описа на Окръжен съд - К.. Въззивното решение било потвърдено с Решение № 84/14.06.2022 год., постановено по НД № 272 от 2022 год. по описа на ВКС, Първо НО. С постановените съдебни актове Р. Г. А. бил признат за виновен в това, че на 18.05.2020 год. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.“ модел „Е270 ЦДИ“, с pen № ****** по главен път 1-5 /Русе - Маказа/ на път за с. С. общ. М., нарушил правилата за движение, посочени в чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 46, ал 2 от ППЗДвП и в условията на независимо съпричиняване с Е. О.

И. с ЕГН: ********** - водач на лек автомобил марка „О.“ модел „ „Вектра“, причинил смъртта на баща му М. А. Б. с ЕГН ********** - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а“ и б. „б“, пр. 1, във вр. с ал. 1,6. „б“, предл. второ, б.

„в“, във вр. с ал. 4, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В мотивите на посочените присъда и решения съдът описал фактическа обстановка, от която ставало ясно, че делинквента Р. Г. А. е извършил престъплението както от обективна, така и от субективна страна, при което причинил смъртта на наследодателя му, като по този начин му нанесъл неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание вследствие на загубата на баща му. Съдът установил, че нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от делинквента, били в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

В извършената по наказателното производство Съдебномедицинска експертиза на труп № 18 от 2020 год. вещото лице описало травматичните увреждания, от които настъпила смъртта на М. А. Б., като в заключение посочило, че причина за смъртта му била черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, травма на таза и крайниците; кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на главен мозък, счупване на множество ребра двустранно с разкъсване на междуребрената мускулатура и на десния бял дроб; наличие на въздух в дясната половина на гръдната кухина и кръвоизлив в количество около 400 мл.; разкъсвания на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина в количество около 450 мл.; кръвонасядания в опоракака на тънкото черво; счупване на дясната срамна кост на таза с кръвонасядания около мястото на счупване, отток на мозъка. Според вещото лице установените травматични увреждания по трупа на наследодателя им М. А. Б. били причинени пожизнено и били в пряка причинно- следствена връзка с претърпяното от починалия пътнотранспортно произшествие.

По наказателното дело било установено наличието на пряка причинно - следствена връзка между получените при пътно транспортното произшествие на 18.05.2020 год. травматични увреждания, в резултат на което е настъпил и смъртният изход на наследодателя им.

По наказателното дело била извършена и САТЕ № 151/14.09.2020 год. и допълнителна САТЕ № 174/16.10.2020 год., като в заключенията по двете експертизи вещото лице посочвало, че основната вина за настъпилото ПТП е на водача Р. Г. А., който не спрял и не осигурил предимство на преминаващите по пътя с предимство автомобили и по този начин допуснал настъпване на ПТП, при което починал М. Б..

От така извършеното от Р. Г. А. престъпление на тях, като наследници 3 по закон на М. А. Б., първият като негов законен син, втората като негова съпруга, били причинени неимуществени вреди изразяващи се в болка, страдание и влошено емоционално състояние вследствие на загубата му.

Изпаднали в стрес и дълго време не можели да спят нощем. Често сънували кошмарни сънища с автомобилното произшествие на техния баща и съпруг.

Настъпила трагедия за тяхното семейство. След смъртта на техния баща и съпруг, към който били изключително силно привързани, изпаднали в емоционален шок. Втората ищца получавала нервни кризи, тъй като загубила опората в семейството и в жИ.та си. М. се грижел за тях с всички сили, както и те за него. Били изключително силно привързани към него и той към тях.

Били неразделни във всичко. Били привързани един към друг повече от всички други хора. Дълго време приемали успокоителни лекарства.

Посещавали многократно психолог. Независимо, че от деянието били изминали повече от три години, те все още не можели да се отърсят от загубата и от кошмара, който преживявали, тъй като загубили най-близкия за тях.

Ищците твърдят още, че собственикът на автомобила, причинил нанесените им вреди, имал валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена със „З. А. Д. Д.: ЖИ.т и З.“ АД, съгласно застрахователен договор/полица № BG30119003******, с покритие на застрахователния риск от 23.12.2019 година до 23.12.2020 година.

На 05.10.2020 год. депозирали Уведомление по реда на чл. 430, ал. 1, т.

2 от КЗ с рег. № 3432 от 05.10.2020 год. по описа на ответното дружество, с което уведомили ответника за настъпилото застрахователно събитие.

На 13.09.2022 год. ищецът Б. Б. депозирал застрахователна претенция с вх. № 3649 от 13.09.2022 год. по описа на ответното дружество, по реда на чл.

380 от Кодекса за застраховането, с която претендирал изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие загубата на баща му при настъпилото застрахователно събитие. По претенцията била образувана преписка Щета № 0801-002842/2020-07-08.

На 07.10.2022 год. той получил Уведомление с изх. № 4807 от 05.10.2022 г., с което ответникът изискал да бъде представен аутопсионен протокол на починалия М. А. Б..

На 10.10.2022 год. ищецът изпратил на застрахователното дружество молба с приложена Съдебномедицинска експертиза на трупа на М. А. Б. № 18 от 2020 год. Молбата с приложението била получена от ответника на 14.10.2022 год.

Въпреки това, към момента на подаване на исковата молба по предявената претенция не било определено и изплатено обезщетение.

На 05.10.2020 год. ищцата Ш. К. Б. депозирала застрахователна претенция - молба с вх. № 3422 от 05.10.2020 год. по описа на ответното дружество, по реда на чл. 380 от Кодекс за застраховането, с която претендирала изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие загубата на съпруга й, при настъпилото застрахователно 4 събитие. По претенцията била образувана преписка Щета № 0801002842/2020-04-05.

На 04.01.2021 год. получила Уведомление - отказ с изх. № 12 от 04.01.2021год. по описа на ответното дружество, с което й било отказано да й бъде изплатено обезщетение по предявената по реда на чл. 380 от КЗ застрахователна претенция от 05.10.2020 год..

На 13.09.2022 год. ищцата депозирала нова молба с вх. № 3650 от 13.09.2022г. по описа на ответното дружество, по реда на чл. 380 от Кодекс за застраховането, с която го уведомила, че въпреки предявената претенция за изплащане на обезщетение, такова все още не й било определено и изплатено.

На 07.10.2022 год. получила Уведомление с изх. № 4806 от 05.10.2022 г., с което ответникът изискал да бъде представен аутопсионен протокол на починалия й съпруг М. А. Б..