Определение № 116 от 12.05.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Бургас, 12.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600102 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Г.Д. от АК-Сливен, упълномощен защитник на подсъдимата Р. М. Р., против определение, постановено в разпоредително заседание на 09.04.2025г. по НОХД № 86/2025 год. по описа на Окръжен съд – Сливен /протокол рег. №152/14.04.2025г./, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във фазата на досъдебното производство.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на постановеното определение. Изтъква се, че внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК за съдържание, водещо до невъзможност за подсъдимата да разбере в какво точно е обвинена. Твърди се, че формулировката на обвинението по чл.123, ал.1 от НК включва твърдения за допуснати от подсъдимата нарушения на конкретни правни норми и такива с ненормативен характер, една част от които не са действали към датата на инкриминираното деяние, друга-изобщо не фигуриращи като норми в цитираните източници, а трети – разминаващи се с посочените в диспозитива на обвинителния акт. В конкретика се цитират описани в обвинителния акт нормативни актове, като се подчертава, че сред тях са налице такива, които не съществуват в правния мир - Наредба №7 /03.11.2020г., обн. в ДВ 1

5/19.01.2021г.; т.2.1.1.1 пункт IV, подраздел Б, във вр. с т.2.1.2.3 от Наредба 7 от 03.11.2016 г. Поддържа се също, че въведената от прокурора като нарушена разпоредба на т.2.1.1.1 от Наредба 7 от 03.11.2016 г. не отговоря на фактите, изложени по отношение на вмененото на подсъдимата деяние. Акцентира се върху очевидното несъответствие между датата на инкриминираното деяние и датата на заповедта, с която е утвърден Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „ Д-р Иван Селимински" АД - Сливен, съдържащи се в който правила са посочени като запълващи бланкета на чл. 123 от НК.

Неяснота се сочи, че е налице и по отношение на цитираната от прокурора като нарушена норма на чл.6, Раздел V от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „ Д-р Иван Селимински" АД – Сливен, като се твърди, че чл.6 не фигурира в споменатия раздел. Като невярно се оценява и отразеното в обвинителния акт по отношение действието към момента на деянието на Приложение 17в от НРД от 01.07.2019г., с довод, че относим в случая е Националният рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за медицински дейности между Национална здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020г.-2022г. който е обнародван в ДВ бр.

7/24.01.20г. и е в сила от 01.01.20г. В заключение се сочи, че обвинителният акт съдържа изложение на предложената от прокурора фактическа обстановка, но липсва правна оценка на инкриминираното деяние, за което е повдигнато обвинение. Моли се атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за основателност на жалбата. Развити са съображения, че изискването за запълване на бланкетния състав на чл. 123 от НК с конкретни нарушения на разпоредби в нормативни или поднормативни актове, не може да се счете за изпълнено, след като в обвинителния акт се сочат норми, които не са действали към момента на извършване на деянието или не са съществували в правния мир изобщо.

Поради това и се счита, че възраженията в жалбата на защитника за неяснота на тезата на обвинението са основателни, което налага отмяна на определението на първата инстанция и връщане на делото на прокурора.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

2

Частната жалба е подадена от надлежна страна – упълномощен от подсъдимата защитник, в срока по чл. 249 ал.3 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура Сливен против Б. П. Л. и Р. М. Р., с обвинение за извършено от всяка от тях престъпление по чл. 123, ал.1, предл.2 от НК.

В проведеното на 09.04.2025 год. разпоредително заседание, обсъждайки въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, защитниците на подсъдимите Л. и Р. са направили възражение за допуснато съществено процесуално нарушение във фазата на досъдебното производство, изразяващо се в нередовност на внесения в съда обвинителен акт – несъответствие на същия с изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК. С цитиране на конкретни части от съдържанието на обвинителния акт, защитникът на подс. Р. – адв.Д., е заявила становище, че поведението на подсъдимата е обвързано с нарушаване на разпоредби от нормативни актове и други такива с ненормативен характер, които не са действали към датата на инкриминираното деяние, а също и че в някой от отразените нормативни източници изобщо не фигурират разпоредбите, на които се позовава прокурорът. Констатираното в горната насока защитникът е пледирал, че съставлява съществен недостатък на обвинителния акт, водещ до невъзможност за подсъдимата да разбере в какво точно е обвинена, във връзка с което и е направено искане делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.

В отговор на така повдигнатото възражение, вносителят на обвинителния акт, който е участвал и в съдебното заседание по делото, е пояснил, че описаните в акта правила от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „ Д-р Иван Селимински" АД – Сливен, посочени като такива, запълващи бланкета на чл. 123 от НК, са съответни на действащия към датата на деянието Правилник, който в съдържателен план е идентичен с приложения такъв по делото, утвърден на по-късна от инкриминираната дата.

След изслушване становищата на всички страни по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, съдът е постановил определение, с което е оставил без уважение 3 искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Констатирал е, че съдържанието на обвинителния акт не стои в противоречие с изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като пълно и ясно отразява съставомерните признаци на инкриминираните деяния и участието на подсъдимите в тях. Приел е, че доводите на защитата, отнесени към актуалността на нормативните предписания, нарушаването на които според описаното в обвинителния акт е обусловило съставомерния резултат, както и дали тези норми действително са нарушени от подсъдимите, касаят въпросите по съществото на делото, поради което и обсъждането им не може да намери място в разпоредителното заседание.

Съдът е констатирал очевидна фактическа грешка в обвинителния акт, допусната при изписване на стр. 3 от същия на Наредба № 7/03.11.2020г. на Министъра на здравеопазването (обн. ДВ бр. 5/19.01.2021г.), вместо цитираната във всички останали част на обвинителния акт Наредбата № 7/03.11.2016г., издадена от Министъра на здравеопазването (обн. ДВ бр.

90/15.11.2016г.), във връзка с което е упражнил правомощията си по чл.248а, ал.1 от НПК, предоставяйки 7-дневен срок на прокурора за отстраняването й.

Настоящият състав на въззивната инстанция споделя съображенията, изложени в атакуваното определение, на основата на които ОС-Сливен е отхвърлил възражението на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство.

Правилно, с оглед възприетата в акта на прокурора обвинителна теза за осъществена от подсъдимите Л. и Р. престъпна деятелност, квалифицирана по чл. 123, ал.1, предл.2 от НК, съдът е приел, че фактическите положения, залегнали в обстоятелствената част на процесуалния документ, изчерпват в пълнота обективните и субективни параметри на престъпната дейност, като отсъстват също и формулировки в изложението на прокурора, които да провокират неяснота в констатациите за време, място и начин на осъществяване на деянията от всяка от подсъдимите.

Отхвърляйки възраженията на защитата за нередовност на внесения обвинителен акт, първата инстанция коректно е отчела, че в същия последователно са изложени фактите и обстоятелствата, характеризиращи разследвания случай, с надлежно обосноваване на длъжностното качество на всяка от подсъдимите и притежаваната от тях правоспособност, естеството на 4 упражняваната от двете правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, условията при които е реализирано деянието, като ясно е очертана и формата на изпълнителното деяние – „немарливо изпълнение“ на правно регламентирана дейност /лекарска професия/, представляваща източник на повишена опасност. Описаното в акта на прокурора сочи на прецизна формулировка на тезата му относно обема и вида медицински действия и мероприятия, които е следвало да бъдат извършени от двете подсъдими, за да бъде предотвратен леталният изход на пострадалото дете, съответно кои от тях са били осъществени и кои не. От съдържанието на процесуалния документ е видно също, че в него са посочени конкретни разпоредби от поднормативни актове - Наредбата № 7/03.11.2016г., издадена от Министъра на здравеопазването; вътрешни правила на съответното лечебно заведение - Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" АД-Сливен; правила по клинична пътека № 85.2 „Диагностика и лечение на гломерулонефрити — остри и хронични, първични и вторични при системни заболявания - новооткрити при лица под 18 години“; длъжностни характеристики, и правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България на БЛС, които прокурорът е счел, че регулират дължимото поведение на подсъдимите в упражняваната от тях лекарска професия и съдържанието на признаците на престъпния състав по чл.

123, ал.1 от НК. В случая, описаното в процесуалния документ не сочи на формално отразяване на правилата и предписанията, в разрез с които е прието, че са действали подсъдимите, а е аргументиран и извод за наличието на причинно-следствена връзка между допуснатите от тях нарушения на съответните правила и настъпилия резултат.

Визираната фактология в обстоятелствената част на прокурорския акт и изведеното в неговия диспозитив правно заключение не обосновават твърдяните от защитата несъответствия по отношение на конкретно цитираните нарушения на нормативно /ненормативно/ предвидените правила за упражняване на медицинска дейност и не индицират на претендираните неясноти, препятстващи разбиране на характера и естеството на обвинението и упражняване на личната и професионална защита в наказателния процес, в пълен обем.

В случая е важно да се отбележи, че по повод направено от защитата пред първата инстанция възражение за противоречиво цитиране в 5 обвинителния акт на относимата към инкриминираната деятелност нормативна база, запълваща бланкета на чл. 123, ал.1 от НК, в частност посочването едновременно на Наредба № 7/03.11.2020г. на Министъра на здравеопазването (обн. ДВ бр. 5/19.01.2021г.) и Наредбата № 7/03.11.2016г., издадена от Министъра на здравеопазването (обн. ДВ бр. 90/15.11.2016г.), съдът е инициирал процедура по чл. 248а, ал.1 от НПК, в рамките на която се установява, че конкретно заявеният недостатък е отстранен с внасяне на обвинителен акт в срока по ал.1 на чл.248а от НПК.

АС-Бургас се присъединява изцяло към аргументацията на първостепенния съд в отказа му да сподели виждането на защитата, че запълването на бланкетната диспозиция на нормата на чл. 123, ал.1 от НК с конкретни разпоредби от нормативни /ненормативни/ актове, които не са били действащи към датата на инкриминираното деяние, както и с правила, нефигуриращи в съответния, цитиран от прокурора източник, следва да бъде преценено като съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо връщане на делото в предходната му фаза. Във връзка с горното възражение, първата инстанция правилно е отбелязала, че поставените въпроси, засягащи съществуването, относимостта и действието на съответните правила и правни предписания, регулиращи медицинската дейност, при упражняване на която обвинението твърди, че е реализирано престъпно поведение от подсъдимите, не са от естество, позволяващо обсъждането им по начина, предложен от защитата и в процесуалния стадий, в който понастоящем се намира делото. Доколко подържаната от обвинението квалификация на нарушенията, запълващи бланкетната норма на чл. 123, ал.1 от НК, съответства на изнесените от прокурора факти по предявеното срещу всяка от подсъдимите обвинения, е въпрос по съществото на делото, на който решаващият съд дължи произнасяне с крайния си съдебен акт съобразно чл.

Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/893f9ec8-c3a6-4303-9411-6e04aef7167a