Решение № 7555 от 24.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51175/2023
- Вид
- Решение № 7555
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 24.04.2024
- Състав
- СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7555 гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110151175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „И...“ АД срещу „Е..” ЕООД, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 366,85 лв., от която 324 лв. неустойка за невърнато бордово устройство OBU-5310 сер. № 0305422362882 и 42,85 лв. такси от ценоразпис към общи условия на „И...“ АД, неразделна част от Договор № 37931/24.07.2020 г.
Ищецът „И...“ АД твърди, че с ответника „Е..” ЕООД сключили на 24.07.2020 г.
Договор № 37931, при Общи условия за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време. Сочи се договорът да е сключен чрез онлайн платформата на ищеца www.tallpass.bg, където ответникът си създал потребителски профил, генерирал процесния договор и е заявил и получил 1 бр. бордово устройство OBU-5310 сер. № 0305422362882. Ищецът установил, че към 02.04.2023 г. по договора на са налице генериране на пътни такси от ППС, поради което на основание чл.
15.16 от ОУ прекратил предсрочно с писмено едностранно предизвестие договора, по електронен път на електронната поща. В същото му предоставил срок от 15 дни да върне полученото бордово устройство, като го предупредил, че при неизпълнение на това задължение ще му бъде начислена неустойка. В посочения срок не върнал полученото бордово устройство му били наложени процесните неустойки – за липсващо устройство в размер на 300 лв., съгласно т.5.3 от Ценоразписа към действащите ОУ и 25 лв. за неокомплектовано бордово устройство, съгласно т.5.2 от Ценоразписа, след което от сумата бил приспаднат депозит от 1 лв. Дължал и други такси по договора в размер на 42,85 лв. На 12.07.2023 г. до ответника била изпратена покана с последна възможност да заплати сумите, но не било открит на седалището и адреса на управление на дружеството. Плащане не последвало. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявените искове са за реално изпълнение на парично задължение по договор за изработка и неустойка.
За основателността им в тежест на ищеца по делото е да докаже възникването на договорни отношения с ответника, по силата на които му е предал процесното бордово устройство, наличие на валидни уговорки за такси и неустойка с посоченото съдържание и размери, и настъпването на предпоставките, пораждащи изискуемост на вземанията за такси и неустойки в претендираните размери. При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираните суми. При така разпределена доказателствена тежест съдът намира предявените искове за основателни.
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебното заседание, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В о.с.з. на 26.03.2024 г. е докладвана молба от процесуалния представител на ищеца, адв. В. е поискала постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.
Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.
С връчването на разпореждане от 25.09.2023 г. на ответника е указана последицата, че ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените в определението по чл.140 ГПК релевантни за разрешаване на правния спор факти е в доказателствена тежест на ищеца.
От представените в производството писмени доказателства се установяват елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца право.
Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника, без да го мотивира.
С оглед основателността на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. В списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира присъждане на държавна такса в размер на 50 лв. За всички разноски са представени доказателства за реалното им извършване.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е..” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Левски, ул.
„..., да заплати на „И...“ АД, ЕИК 201988199, със седалище и адрес на управление адрес: гр.
София, бул.“...., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата 42,85 лв., представляваща такси от ценоразпис към общи условия на „И...“ АД, неразделна част от Договор № 37931/24.07.2020 г. , на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 324,00 лв., представляваща сбор от неустойки по т. 5.2. и т. 5.3 от ценоразпис към общи условия на „И...“ АД, неразделна част от Договор № 37931/24.07.2020 г. , ведно със законната лихва от 15.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50 лв. разноски по делото.
2
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3