Определение № 1603 от 28.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1603 гр. Варна, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Частно гражданско дело № 20253100100622 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.257 от ГПК.

Постъпили са две жалби за бавност първата с Вх. № 23023/13.03.2025 год. и втората с Вх. № 24131/17.03.2025 год. и двете от Адв. В. И. Ж., САК, в качеството си на процесуален представител по пълномощие на С. А. Н., ЕГН ********** и съдебен адрес гр.Варна 9004, ул. ***, с искане съдът да определи срок на първоинстанциония съд, който да се произнесе по молба му:

- за издаване на изпълнителен лист за сума в размер на 922,81 лева, на основание чл.404 т.1, предл. 1 ГПК, тъй като Решение № 3312/25.09.2024 по гр. д. 394/24 на ВРС, в тази част не е обжалвано.

- издаване на изпълнителен лист, в полза на С. А. Н., ЕГН **********, на основание чл. 404, т.1, предл. 1 ГПК, тъй като е влязло в сила решение № 3312/25.09.2024 по гр. д. 394/24 на ВРС, в частта в която не е обжалвано.

- за издаване на изпълнителен лист в полза на С. А. Н. на основание чл.

404, т.1, предл. 2 ГПК на основание въззивно решение № 130/11.02.2025 год. по в. гр. д. № 2437/2024 на ВОС, с което потвърждава първоинстанционното решение в обжалваната част.

Моли съда след като се запознаете с делото да определите подходящ срок за произнасяне на ВРС по молба за издаване на изпълнителни листи, тъй като към момента е налице забавяне.

Приложено е становище на съдията-докладчик, с която намира молбата за неоснователна.

1

Настоящият състав намира така депозираната молба за допустима, но разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Нормата на чл.255, ал.1 от ГПК дава възможност на страната да се защити против неоснователно процесуално бездействие на съда, което нарушава правото й делото му да се разглежда в разумен срок.

В случая твърдението на молителя e за забавено действие на съда по искането за издаване на изпълнителен лист.

След като се запозна с материалите по гр. дело № 394/20204 год. на ВРС и В. гр. д № 2437/2024 год. на ВОС, съдът установи следното:

Производството по гр. дело № 394/20204 год. на ВРС , е образувано по искова молба, подадена от С. А. Н., против В. И. В., за осъждане на ответника да заплати на ищеца:

-сумата от 4 500 лева., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита от 3.08.2021 год. за процесуално представителство и защита по т.д. 435/2021 на Окръжен съд Варна, - сумата от 1 225 лева. представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 4 500 лева за периода от 3.08.2021 до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането,

- сумата от 7 200 лева., представляваща дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по споразумение от 2.12.2022 год. по т. д. 435/22 на Окръжен съд Варна,

- сумата от 169 лева., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 7 200 лева за периода от 10.11.2023 - датата на влизане в сила на протоколното определение за прекратяване до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

По делото е постановено Решение № 3312/25.09.2024 по гр.д . № 394/20204 год. на ВРС, с което, съдът уважил исковете, за:

- сумата от 4 500 лева., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 3.08.2021 г. за процесуално представителство и защита по т. д. 435/2021 на Окръжен съд Варна, 2

- сумата от 1 224.58 лева., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 4 500 лева за периода от 04.08.2021 до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането,

- сумата от 7 200 лева., представляваща дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по споразумение от 2.12.2022 г. по т. д. 435/22 на Окръжен съд Варна, сумата от 169 лева., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 7 200 лева за периода от 10.11.2023 - датата на влизане в сила на протоколното определение за прекратяване до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, на осн. чл. 36, ал. 2 и ал. 4 от ЗАдв., вр. чл. 79 от ЗЗД.

Присъдил е разноски в полза на молителя в размер на 523.74 лева, представляваща извършените съдебно-деловодни разноски от ищеца за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Присъдил е разноски в размер на 922.81 лева, представляваща дължимо на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА възнаграждение за осъществена безплатна правна защита в производството по делото.

Първоинстанционното решение е обжалвано по реда на въззивния контрол с Въззивна жалба постъпила от ответника по иска, с Вх. № 82095/14.10.2024 год.

Делото е изпратено на ВОС на 29.11.2024 год., където е образувано В.гр.д. № 2437/24 год. на ВОС.

С въззивна жалба е обжалвано първоинстанционното осъдително решение в следните части:

-сумата от 7 200 лева., представляваща дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по споразумение от 2.12.2022 г. по т. д. 435/22 на Окръжен съд Варна, сумата от 169 лева., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 7 200 лева за периода от 10.11.2023 - датата на влизане в сила на протоколното определение за прекратяване до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, на осн. чл. 36, ал. 2 и ал. 4 от ЗАдв., вр. чл. 79 от ЗЗД;

-сумата от 523.74 лева, представляваща извършените съдебно 3 деловодни разноски от ищеца за заплатена държавна такса, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК

- и за сумата от 922.81 лева, представляваща дължимо на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА възнаграждение за осъществена безплатна правна защита в производството по делото.

Първоинстанционното Решение № 3312/25.09.2024 по гр.д . № 394/20204 год. на ВРС, относно сумата от 4 500 лева., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 3.08.2021 г. за процесуално представителство и защита по т. д. 435/2021 на Окръжен съд Варна и за сумата от 1 224.58 лева., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 4 500 лева за периода от 04.08.2021 до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, е влязло в законно сила поради не обжалването му в дадения от съда срок.

С Решение № 130/11.02.2023 год. по В. гр. дело № 2437/2024 год. по описа на ВОС, въззивния съд е постановил съдебен акт, с който потвърдил Решение № 3312 от 25.09.2024 година, постановено по гр.дело № 394/2023 година, по описа на ВРС, в частите, с които е бил осъден въззивника, както следва: сумата от 7 200 (седем хиляди и двеста/ лева, представляваща дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по споразумение от 2.12.2022 г. по т. д.

435/22 на Окръжен съд Варна,

-сумата от 169 (сто шестдесет и девет) лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 7 200 лева за периода от 10.11.2023, от датата на влизане в сила на протоколното определение за прекратяване до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, на осн. чл. 36, ал. 2 и ал.

4 от ЗАдв., вр. чл. 79 от ЗЗД.

Против Въззивното Решение № 130/11.02.2023 год. по В. гр. дело № 2437/2024 год. по описа на ВОС е постъпила касационна жалба от ответника по иска, която е оставен към момента без движение.

Към настоящия момент делото е висящо пред Окръжен съд Варна.

При така изложеното съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

4

Жалбата за с правно основание чл. 255 от ГПК за определяне срок при бавност за предприемане на действия от първоинстанциония съд по издаване на изпълнителен лист се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Производството по издаване на изпълнителен лист е уредено в закона в нормата на чл.404 и сл. от ГПК.

Според закона на изпълнение подлежат влезлите в сила решения по смисъла на чл.404 ал.1 т.1 от ГПК.

Молителя е претендирал издаване на три изпълнителни листа, на основание чл. 404, т.1, предл. 1 ГПК, на влязло в сила Решение № 3312/25.09.2024 по гр. д. 394/24 на ВРС, в частта в която не е обжалвано.

По отношение на искането за издаване на изпълнителен лист за сума в размер на 922,81 лева, на основание чл.404 т.1, предл. 1 ГПК, тъй като Решение № 3312/25.09.2024 по гр. д. 394/24 на ВРС, в тази част не е обжалвано.

Съдът намира за неоснователно.

Претендираната сума 922.81 лева, представлява разноски по делото, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА възнаграждение за осъществена безплатна правна защита в производството по делото.

Размера на това възнаграждение се определя от уважената част от иска.

Предвид факта, че първоинстанционното решение е обжалвано, въззивния съд хипотетично може да го измени в частта за разноските т.е. първоинстанционното решение не е влязло в сила.

В изложения смисъл първоинстанционното Решение в тази му част не е влязло в сила, т.е. не отговаря на изискването на чл.404 ал.1 т.1 от ГПК и по отношения на присъдената сума, не може да се издаде изпълнителен лист.

В този смисъл жалбата за бавност е неоснователна.

По отношение на жалбата за бавност за отказ на съда да издаде изпълнителен лист за сумата от 4 500 лева., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 3.08.2021 г. за процесуално представителство и защита по т. д. 435/2021 на Окръжен съд Варна и сумата от 1 224.58 лева., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 4 500 лева за периода от 04.08.2021 до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2024 г. до окончателно 5 изплащане на вземането.

В действителност първоинстанционното Решение № 3312/25.09.2024 по гр.д . № 394/20204 год. на ВРС по отношение на тези присъдени суми е влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано в тези му части.

Молбата на молителя по реда на е направено след като делото е изпратено по въззивна жалба и е висящо пред Въззивната инстанция.

По силата на 406 ал.1 от ГПК, Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери, че актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

Предвид че делото е било висящо пред ВОС, то се налага извод, че в конкретния случай съдия докладчика от първоинстанциония съд е бил обективна невъзможност за изпълни императивно законово изискване, да извърши проверка дали актът въз основа, на който се иска издаване на изпълнителен е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.