Определение № 210 от 13.03.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 103/2026
- Вид
- Определение № 210
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 210 гр. ХАСКОВО, 13.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500103 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.248 от ГПК.
С определение №2458/27.10.2025г., постановено по гр.д.№1678/2024г. по реда на чл.248 от ГПК, Районен съд-Хасково: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба вх.
№14561/13.08.2025г., от процесуалния представител на ищеца адв. П. П. искане за изменение на постановеното по гр.д.№1678/2024г. по описа на РС-Хасково ,Решение №587/15.07.2025г. в частта за разноските, в насока да бъде увеличено присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение със сумата от 380лв., от които 190лв.-по исковото производство и 190лв.- по ч.гр.д.№838/2024г. на РС-София, като неоснователно.
Частният жалбоподател Д. П. Д., чрез пълномощника си твърди че определението е неправилно, тъй като адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца за оказана безплатна правна помощ следвало да се определи като сума в размер на 780лв., а не както е приел първоинстанционният съд-400лв. Така определеното адвокатско възнаграждение било занижено и не било съобразено с осъществените процесуални действия по делото.
Претендира отмяна на определението на РС-Хасково, в частта, в която е оставена без уважение молбата на адв П. за изменение на решението по делото в частта за разноските и постановяване на ново по същество,с което да се уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските, които да бъдат увеличени от 400лв. и определени като сума в размер на 780лв.
В срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна „Сити Кеш“ООД-гр.София, с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното 1 определение на РС-Хасково .
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба са подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.248 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 1678/2024г. по описа на РС-Хасково е образувано по искова молба на Д. П. Д., чрез пълномощникът му адв. П. И. П., с която против "Сити Кеш" ООД е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК. Искът е уважен, като е прието за установено по отношение на ответника,че съществува вземането на ищеца, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№838/2024г. по описа на РСР,а именно за сумата 483,04лв.,представляваща недължимо платена неустойка/без основание/ по чл.5 от договор за потребителски кредит №***г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-03.01.2024г. до окончателното изплащане.С оглед изхода от спора ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 350лв.Търговското дружество е осъдено също да заплати на пълномощника на ищеца на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатско възнаграждение в размер на 400лв./общо за заповедното и исковото производство/
В първоинстанционното производство е представен Договор за правна защита и съдействие, с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата - материално затруднено лице.
С молба, подадена по реда на чл.248 от ГПК пълномощникът на ищеца е направил искане за изменение на решението в частта за разноските.
С обжалваното определение №2458/27.10.2025г., постановено по гр.д.№1678/2024г. по реда на чл.248 от ГПК, Районен съд-Хасково е оставил без уважение направеното с молба вх.№14561/13.08.2025г., от процесуалния представител на ищеца адв. П. П. искане за изменение на постановеното по гр.д.№1678/2024г. по описа на РС-Хасково, Решение №587/15.07.2025г. в частта за разноските, в насока да бъде увеличено присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение със сумата от 380лв., от които 190лв.-по исковото производство и 190лв.- по ч.гр.д.№838/2024г. на РС-София, като неоснователно Отчел е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, произнасянето на съда е на база приети за безспорни обстоятелства, делото е приключило в две съдебни заседания, на които пълномощника на ищеца не се е явил, по спорните въпроси има установена еднопосочна съдебна практика. В този ред на мисли е приел, че възнаграждението на адвоката на ищеца по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 400лв. не следва да бъде коригирано, поради което молбата по чл.248 от ГПК е приета за неоснователна.
2
За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба №1/09.07.20-024г. за възнаграждения за адвокатска работа. В този смисъл, настоящият съдебен състав счита,че не е извършено произволно намаление на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като за произволност може да се говори единствено тогава, когато съдът формира изводи, без да се съобразява с каквито и да било критерии. В случая е съобразен член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, като размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е определен като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото.
Цената на иска е сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът е взел под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като е отчетено и обстоятелството, че в исковото производство развило се пред РС-Хасково освен подадена искова молба и молби със становище за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца и неговия адвокат, като нито един от двамата не се е явил лично в насрочените две открити съдебни заседания.
При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.
Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В този смисъл размера на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото намаляване.Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер.
Независимо, че на съдът е служебно известно наличието на множество дела между същите страни, със същия предмет, това само по себе си не означава, че защитата би била еднакво адекватна и ако исковете са били заведени в едно производство Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно определение по реда на чл.248 от ГПК, което ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2458/27.10.2025г., постановено по гр.д.
№1678/2024г. по описа на Районен съд-Хасково, по реда на чл.248 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4