Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 19.12.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 754/2025
Вид
Решение № 338
Подписан
19.12.2025
В сила
19.12.2025
Състав
Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Габрово, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20254200500754 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Образувано е по жалба от адв. Ю. М.- пълномощник на „Имексим“ ООД, в качеството му на длъжник по изп. дело № 453/2025г. на ЧСИ Г. Н. рег. №733, с район на действие- ОС- Габрово, против разноските по изпълнителното производство, отразени в покана за доброволно изпълнение изх.

№2481/21.10.2025г.

Съдебният изпълнител с подписа и печата си е гарантирал, че е извършил проверка за валидност на КЕП по отношение на жалбата, за което същата е била върната, и носи отговорност за удостовереното.

В жалбата се твърди, че дружеството не дължи посочените в поканата разноски, тъй като не е дало повод за завеждане на делото, че липсва надлежен изпълнителен титул за събиране на сумата 6 504,91 лева, че не се дължи и е прекомерно адвокатското възнаграждение в размер на 600 лева предвид размера на вземането за събиране и фактическата сложност на самото дело.

Сочи, че е подадена жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист с искане за обезсилването му. Излага, че било постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист само за главница, без лихви.

Иска да се спре изпълнението по изпълнителното дело.

От взискателя е подадено възражение по частната жалба.

От ЧСИ Г. Н. - рег. №733, са представени мотиви по чл.436 ал.3 ГПК, с които се поддържа, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

ОС- Габрово, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Съгласно т. 2 от ТР №3/ 10.07.2017г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., 1

ОСГТК, на обжалване по реда на чл.435 ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Използвания в чл.435 ал.2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. Поради това следва да се приеме, че частната жалба, по която е образувано настоящето дело, е процесуално допустима. Съдебният изпълнител е изразил становище по жалбата и възраженията в същата, че не се дължат разноски и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в мотивите си до ГОС.

По същество на частната жалба съдът намира следното: Изп. дело № 453/2025г. на ЧСИ Г. Н. e образувано по молба от адв. Р.- пълномощник на Н.

Н., от 16.10.2025г., с която е представен изпълнителен лист против жалбоподателя №167/13.10.2025г. за сумата от 15 000 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.03.2022г. до окончателното й заплащане. С молбата е посочено, че се иска предприемане на изпълнителни действия само за лихвата за периода 31.03.2022г.- 03.09.2025г. в размер на 6 504,91 лева, тъй като главницата е платена доброволно на 03.09.2025г. С молбата е извършено възлагане по чл.18 ЗЧСИ и към нея са приложени пълномощно и договор за правна помощ от адвоката на взискателя, чрез когото е подадена молбата за образуване на изпълнителното дело, с договорено и платено в брой адв. възнаграждение в размер от 600 лева с ДДС.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника- изх.

№2481/21.10.2025г. В същата е посочен общия размер на задълженията на длъжника, между които и 600 лева за адв. възнаграждение.

Възраженията в жалбата, че дружеството не дължи посочените в поканата разноски, тъй като не е дало повод за завеждане на делото, защото липсва надлежен изпълнителен титул за събиране на сумата 6 504,91 лева, тъй като е подадена жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист с искане за обезсилването му, както и, че било постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист само за главница, без лихви, са ирелевантни в случая и не са предмет на настоящото производство. Съдебният изпълнител е получил изпълнителен лист и е бил длъжен да образува изпълнително производство по същият, като се съобрази с посоченото в него незаплатено задължение, което е направил.

Относно възражението в жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 600 лева- същото е относимо към настоящото производство и основателно.

Съдът не е обвързан с определените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, предвид дело C‑438/22, съгласно което тази наредба нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, като преценката до какъв размер е дължимо договореното и платено от взискателя възнаграждение за пълномощника му по изпълнителното дело, следва да се извърши от една страна на база на правната и фактическа сложност на същото, а от друга- съобразно с материалния интерес.

Като се има предвид, че материалният интерес е в размер от 6 504 лева и с молбата за образуване на изпълнителното дело не са посочени конкретни изпълнителни способи, а е извършено възлагане по чл.18 ЗЧСИ, съдът намира, че справедливият размер на адв. възнаграждение е 200 лева, до който същото 2 ще следва да бъде намалено.

Искането за спиране на изпълнителното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. Твърдението, че е подадена жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист с искане да се обезсили, не съставлява основание за спиране на изпълнителното дело по настоящото производство. Определенията за спиране на принудителното изпълнение по чл.438 ГПК имат характер на специфична временна обезпечителна мярка в производството пред съда, образувано по подадена жалба по чл.435 ГПК с оплаквания за процесуална незаконосъобразност на конкретно обжалваните с нея изпълнителни действия. Специфичната обезпечителна мярка спиране на изпълнението по чл.438 ГПК има временно действие: до разрешаване с окончателен съдебен акт на поставения спор с жалбата и при произнасянето на съда в случая по същество с окончателен съдебен акт, необходимостта от произнасяне по искането за спиране е отпаднала.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определените в покана за доброволно изпълнение изх.

№2481/21.10.2025г. по изп. дело № 453/2025г. на ЧСИ Г. Н. - рег. №733, с район на действие- ОС- Габрово разноски по изпълнителното производство за адв. възнаграждение за пълномощника на взискателя адвокат Х. Ц. Р., като намалява същото от 600 лева на 200 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по реда на чл.438 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Габрово, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20254200500754 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Образувано е по жалба от адв. Ю. М.- пълномощник на „Имексим“ ООД, в качеството му на длъжник по изп. дело № 453/2025г. на ЧСИ Г. Н. рег. №733, с район на действие- ОС- Габрово, против разноските по изпълнителното производство, отразени в покана за доброволно изпълнение изх.

№2481/21.10.2025г.

Съдебният изпълнител с подписа и печата си е гарантирал, че е извършил проверка за валидност на КЕП по отношение на жалбата, за което същата е била върната, и носи отговорност за удостовереното.

В жалбата се твърди, че дружеството не дължи посочените в поканата разноски, тъй като не е дало повод за завеждане на делото, че липсва надлежен изпълнителен титул за събиране на сумата 6 504,91 лева, че не се дължи и е прекомерно адвокатското възнаграждение в размер на 600 лева предвид размера на вземането за събиране и фактическата сложност на самото дело.

Сочи, че е подадена жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист с искане за обезсилването му. Излага, че било постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист само за главница, без лихви.

Иска да се спре изпълнението по изпълнителното дело.

От взискателя е подадено възражение по частната жалба.

От ЧСИ Г. Н. - рег. №733, са представени мотиви по чл.436 ал.3 ГПК, с които се поддържа, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

ОС- Габрово, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Съгласно т. 2 от ТР №3/ 10.07.2017г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., 1