Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260193 от 08.02.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 286/2020
Вид
Решение № 260193
Подписан
08.02.2021
В сила
07.06.2021
Състав
ИВАН МИНЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 ал.1 · Закон за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260193 гр. Пловдив 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ при участието на секретаря СИЙКА РАДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 286/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0333-000644/11.11.2019 г. на Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Д.Т.К. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.37 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП, глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДВП.

Жалбоподателят Д.Т.К. не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител адвокат – адв. Т.А. ***.

По съображения, изложени в жалбата и допълнения към нея, както и поддържани от процесуалния представител в съдебно заседание, се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство – неясно и непълно излагане на обстоятелства на нарушенията в АУАН и в НП, разминаване между обстоятелства на нарушение и приложим закон. Претендират се разноски – по процесуалното представителство от адвокат.

Въззиваемата страна РУ Стамболийски при ОД на МВР гр.

Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Д.Т.К. *** е правоспособен водач на моторни превозни средства /МПС/ от 1998 г., притежаващ придобити категории „C”, „В“, „“М“, AМ“ и „ТКТ“. До месец ноември 2019 г. спрямо К. е имало издадени три наказателни постановления и единадесет фиша, с които е бил санкциониран за извършени от него като водач на МПС нарушения на правилата за движение.

В ранна та сутрин на 02.11.2019 г. свидетелят С.Д.А. пътувал с управлявания от него автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****, регистриран на името на дъщеря му Е. А., като се движел по път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 8602 от гр. Перущица за с. Брестовица обл. Пловдив. В колата пътували още съпругата му и сестрата на съпругата му.

Около 6.20 ч. водачът А. възприел идващ по пътя на прав участък движещ се в обратна посока – от с. Брестовица за гр. Перущица, друг автомобил, който навлезнал при движението си в лентата за движение на управлявания от А. автомобил. Този друг автомобил бил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ****, регистриран на името на свидетеля Д. К. С., а се управлявал в този момент от жалбоподателя Д.Т.К..

А. първоначално помислил, че водачът на другия автомобил ще се прибере в лентата си, но тъй като това не ставало и за да избегне челен удар навил волана рязко наляво. Въпреки предприетите действия от негова страна, между двата автомобил възникнал удар – за автомобила „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № **** – в предна лява част. От силата на удара управляваният от св. А. автомобил се преобърнал, като паднал след завъртането на гумите си Св. А. и пътуващите с него жени успели да излезнат през дясна врата на автомобила, тъй като вратата на водача била повредена. И тримата имали леки наранявания, като водачът А. имал наранявания по главата от стъкла. Другият автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № **** от удара се забил в канавка, а водачът К. не останал на мястото на инцидента, не отишъл да види нито дали има пострадали лица и в какво състояние са, нито какво точно е причинил по ударения автомобил, а избягал пеша, насочвайки се към дома си в гр. Перущица.

Св. А. се обадил на тел.112, на който сигнализирал за случилия се пътен инцидент. На място се отзовал екип от полицейски служители към РУ Стамболийски, сред които бил св. Т.М. – ****. Св. А. бил откаран до болнично заведение за оказване на медицинска помощ.

Вътре в оставения автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. №

**** избягалият водач К. бил оставил мобилния си телефон. От огледа на място, намерените в автомобила документи и вещи св. М. се насочил с колегата си към издирване на жалбоподателя Д.К., който намерили по – късно през деня в дома му.

Св. М. снел обяснения най – наред от водача А. на мястото на пътния инцидент, след това при откриване на К. снел обяснения и от него, изготвил и докладна записка за случая до Началника на РУ Стамболийски. Въз основа на установеното св. М. приел, че от страна на К. като водач на МПС – автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ****, са били осъществени към 02.11.2019 г., около 6.20 ч., съставите на три административни нарушения – по чл.37 ал.1 от ЗДВП, по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, за които съставил на 02.11.2019 г. на жалбоподателя Д.К. акт – АУАН № 406908/02.11.2019 г. При предявяване на акта на нарушителя последният не направил възражения по констатациите. Писмени възражения не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. При излагане на обстоятелствата на нарушенията в акта актосъставителят вписал, че се състоят: навлизане изцяло в платното за насрещно движение на прав участък от пътя, поради движение с несъобразена скорост и други условия, и удряне косо в предна лява част лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № **** и реализиране на ПТП с пострадало лице – за нарушението с дадена в акта правна квалификация по чл.37 ал.1 от ЗДВП; при възникналото ППС с пострадало лице не оставане на място и напускане на ПТП – за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП; и в неносене на свидетелство за управление на МВС и на контролен талон към него.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което за приетите също нарушения с дадена им правна квалификация по чл.37 ал.1 от ЗДВП, по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП обстоятелствата по извършването им били изложени по сходен като в акта начин.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите М., С. и А., АУАН, справка за нарушител/водач, разпечатки от „АИС КАТ-Регистрация на ПС и собственици“, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, докладна записка, обяснения, оправомощителна заповед.

Съдът ползва изцяло показанията на разпитаните при условията на усност и непосредственост свидетели М., С. и А. като обстоятелствени, последователни и логични относно основните релевантни с оглед на обследваните процесни нарушения факти и обстоятелства, взаимно допълващи се и съответстващи на писмените доказателства.

При така установената въз основа на доказателствата по делото и изложена фактическа обстановка настоящият съдебен състав счете, че ангажираната спрямо жалбоподателя Д.Т.К. административна отговорност за нарушения по чл.37 ал.1 от ЗДВП, по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП следва да бъде реализирана за нарушението по пункт ІІ-ри от атакуваното наказателно постановление – за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП, и да отпадне в частта за нарушенията по пункт І–ви и ІІІ-ти от атакуваното наказателно постановление – за нарушенията по чл.37 ал.1 от ЗДВП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП.

Това е така, доколкото според съда К. е осъществил всички необходими за съставомерността на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП елементи, тъй като на 02.11.2019 г. около 6.20 ч. като водач на пътно превозно средство – на автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ****, и като участник в пътнотранспортно произшествие /по см. на §.6 т.30 от ДР на ЗДВП/ с лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****, управляван от С.Д.А., на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 8602, в участъка между гр.

Перущица и с. Брестовица обл. Пловдив, не е изпълнил задължението си да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Доказателствата по делото са и достатъчно, и несъмнени за категоричния извод, че на 02.11.2019 г. около 6.20 ч. на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 8602, в участъка между гр. Перущица и с.

Брестовица в посока за гр. Перущица автомобилът „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № **** се е управлявал от наказания Д.К. – в тази насока са показанията и на тримата разпитани свидетели- полицейският служител М. установил жалбоподателя в дома му, разговарял с него и снел обяснения от него, собственикът на автомобила Славков и водачът на другото ударено МПС св. А., на който жалбоподателят се е обадил по телефон и се е представил и по имена, а и приложените към материалите по административната преписка собственоръчно изпълнени от същото лице К. обяснения, т. е. към този момент той е имал качеството на водач на пътно превозно средство. Като такъв – водач на пътно превозно средство, жалбоподателят е били и участник в пътнотранспортно произшествие настъпило след навлизане в насрещна лента с управлявания от К. автомобил с рег. № **** на прав участък от пътя, като с предна част на автомобила била ударена предна лява част на автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****, управляван от свидетеля А. – с повреди и по двата автомобила – с настъпили материални щети, а и с наранени пострадали лице – св. А. е бил с натъртвания и наранявания от стъкла по главата. При предявяване на АУАН на нарушителя последният не е направил възражения. За това и според съда доказателствата по делото не дават основание да се направи друг извод от приетия по – горе – че Д.К. не само като водач на ППС е бил и участник в ПТП, но е и предизвикал същото със своето си поведение. От страна на наказания не се ангажираха в съдебната фаза на административно-наказателното производство каквито и да било доказателства в обратна насока – по отричане участието в ПТП. Тези му качества на К. към 02.11.2019 г. около 6.20 ч. на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 8602, в участъка между гр. Перущица и с. Брестовица да е бил водач – правоспособен, на ППС – на автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ****, и участник в ПТП – с лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****, го определят и като годен субект на административна отговорност за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП. Несъмнено е за съда и това, че при възникнали последици от ПТП – по причиняване на материални щети по двата автомобила, К. не е спрял, за да установи какви са тези последици, въпреки задължението за това, като бягството му от местопроизшествието се приема от съда като неизпълнение на това задължение да е останал на място, където и да се установят и с негово участие последиците от ПТП.

Обстоятелствата на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от

ЗДВП са изложени и в АУАН, и в НП според съдебния състав по такъв начин, че субектът на административно-наказателната отговорност да е наясно с всички такива от значение за съставомерността на стореното като нарушение по посочения законов текст.

Неоснователен е за съдебния съда доводът, развит в допълнение към жалбата, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като при описание на обстоятелствата било вписано, че има пострадало лице, но то не било конкретизирано, и след като имало пострадало лице е следвало нарушението да се подведе под друга материално правна разпоредба. Законодателят в чл.123 ал.1 от ЗДВП е въвел задължения за всеки, като е водач на пътно превозно средство и участник в пътнотранспортно произшествие, като в т.1 е въведено общо задължение – без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а в т.2 и т.3 на ал.1 на чл.123 от ЗДВП са въведени и задължения в зависимост от съответно дали при произшествието са пострадали хора или са причинени само имуществени щети.