Решение № 23159 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23159 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110130977 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца ................” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. .............., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Т. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., за установяване на вземания в следните размери, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: ГПК за сумата 160,34 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2022 г. до 30.04.2023 г. за имот с адрес: гр.

............., аб. № ............, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 22.10.2024 г. до окончателното й погасяване, 23,79 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 11.10.2024 г., 15,16 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 22.10.2024 г. до окончателното й погасяване, и 3,56 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 11.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 62469/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът ................” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните 1 сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. на стойност 320,67 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.4.2023 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 30,32 лв., за които ответникът отговаря, съобразно квотата в съсобствеността на отоплявания имот, а имено за ½. Предвид изложеното твърди, че посочения ответник дължи за процесния период цена за доставена топлинна енергия в размер на 160,34 лв. и възнаграждение за услуга дялово разпределение в размер на 15,16 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 23,79 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 11.10.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 3,56 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 11.10.2024 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.10.2024 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Т. В. В. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва иска при възражения, че не е доставено претендираното количество топлинна енергия. Оспорва дължимостта на възнаграждението за дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла кратка погасителна давност за част от претендираните суми. При тези възражения моли за отхвърляне на предявените искове.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „.............” ЕООД в предоставения му от съда срок изразява становище, че дяловото разпределение в процесния имот е извършвано в съответствие с всички действащи в процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по бл. 55г от ЗПИНМ № 17, том XXIV, дело № 4754/68 г., въз основа на който ............. е признат за собственик по силата на Договор покупко-продажба, сключен със СГНР, по отношение недвижим имот, представляващ Апартамент ........., находящ се в гр.

............

Видно от приложеното Удостоверение за наследници, издадено от Столична община – район „......., ............. е починал на ......... г. и е оставил за наследници ответникът Т. В. В. – дъщеря и другият длъжник в заповедното производство ........ – син.

Представен е Договор от 01.10.2001 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. .......... и „..............“ ЕООД, чийто правоприемник е третото лице – помагач „.............“ ЕООД, за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 01.10.2001 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „...............“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура № 1027965377/31.07.2023 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и 2 дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 320,67 лв, извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. индивидуални справки за използвана топлинна енергия, изготвени от третото лице-помагач и документ за отчет на показанията на измервателните уреди.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „.............“ ЕООД, което дружество е правоприемник на „..............“ ЕООД. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера и главният отчет е подписан от същия. В имота има 2 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление, които са с дистанционно отчитане и щранг – лира без индивидуален разпределител на разходите за отопление. Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 119 м3. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. За процесния период абонатът не е ползвал топлинна енергия за радиаторно отопление, а единствено топла вода и е начислена служебна ТЕ за щранг-лира, която вещото изчислява в същия размер, какъвто е начислен от ищеца. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 316,29 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия 3 по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по бл. 55г от ЗПИНМ № 17, том XXIV, дело № 4754/68 г. и Удостоверение за наследници, издадено от Столична община – район „.......), може да се обоснове извод, че ответникът, като собственик с ½ ид.ч. на процесния имот е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период и отговаря за задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия до размера на притежаваните права.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „...............” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответникът е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.