Решение № 492 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100510292 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10633/20.06.2023 г., постановено по гр.д. № 21576/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав, е признато за установено, че В.

Й. Й. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Враца, ул. „*******, Й. Й. С. с ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, общ. Столична, с. Владая, ул. *******, Т. Й.

М. с ЕГН: **********, с адрес: обл. София, общ. Столична, гр. Банкя, ул.

„******* (8-ма) № 2, Б. Й. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ.

Столична, ж.к. ******* /конституирани като страни в качеството им на наследници на вещноправния ползвател на 1/3 от топлоснабдения имот Л.Д.С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, 1359, обл. София, общ. Люлин, ж.к.

*******/ и М. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ. Столична, ж.к.

******* /в качеството й на наследник на С.И.С.-собственик и конституирана като страна в качеството й на наследник на вещноправния ползвател на 1/3 от топлоснабдения имот Л.Д.С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, 1359, обл.

София, общ. Люлин, ж.к. *******/ дължат на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК разделно при квоти 1/15 за В. Й. Й., Й. Й. С., Т.

Й. М. и Б. Й. Т. и 11/15 за М. Г. Г., сумата от 1694.66 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2017 г. до м.04.2019г. за топлоснабдения имот: гр. София, 1359, обл.

София, общ. Люлин, ж.к. *******, Аб. №: *******, ИД номер: *******, ведно със законната лихва от 10.11.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 1

308.30 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 29.10.2020 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 31.25 лева главница за периода от м. 10.2017г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 10.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №55370/2020г г. на СРС . С решението съдът е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 1694.66 лв. – главница за ТЕ до пълния предявен размер от 2201.97 лв., иска за разликата над присъдения размер от 308.30 лева до пълния предявен размер от 355.78 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 29.10.2020г., претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата, както и иска за 6.45 лева - мораторна лихва върху сумите за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 29.10.2020г. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е разпределена и отговорността за разноските в заповедното и исковото производство.

Производството по делото е образувано по подадени въззивни жалби от ответниците в първоинстанционното производство, както следва:

Въззивна жалба с вх. № 194009/06.07.2023г. от В. Й. Й., Й. Й. С., Б. Й. Т. и М. Г. Г., чрез адв. С. Т., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта му, с която всеки от въззивниците е осъден в качеството му на наследник на вещноправния ползвател на 1/3 от топлоснабдения имот Л.Д.С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разделно при квота 1/15 посочените в решението суми. В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че вещният ползвател на имота (Л.Д.С.) е потребител по смисъла на закона, респективно, че е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. В тази връзка се сочи, че с оглед тълкуването на чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия може да бъде или физическото лице, собственик или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдения имот, но не и двете лица кумулативно. Излагат се твърдения, че след като пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че Л.С. в качеството си на вещен ползвател е встъпила в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, то пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове е единствено собственикът на топлоснабдения имот. На следващо място се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове в качеството им на наследници на Л.Д.С., като се посочва, че по делото не са събрани доказателства същите да са приели изрично или с конклудентни действия наследството на Л.Д.С., нито ищцовото дружество е инициирало пред съда предвидената в чл. 51 от Закона за наследството процедура. С оглед на изложеното, се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не са подали писмен отговор. С молба вх.№ 108575/10.10.2024 г. въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е изразила становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в 2 обжалваната част. Претендира разноски.

Въззивна жалба с вх. № 214457/28.07.2023г. от Т. Й. М., чрез особения й представител адв. С. Ц., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта му, с която ответницата е осъдена в качеството й на наследник на вещноправния ползвател на 1/3 от топлоснабдения имот Л.Д.С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разделно при квота 1/15 посочените в решението суми. В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че вещният ползвател на имота (Л.Д.С.) е потребител по смисъла на закона, респективно, че е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. В тази връзка се сочи, че с оглед тълкуването на чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия може да бъде или физическото лице, собственик или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдения имот, но не и двете лица кумулативно. Излагат се твърдения, че след като пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че Л.С. в качеството си на вещен ползвател е встъпила в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, то пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове е единствено собственикът на топлоснабдения имот. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е определил квотата на наследодателя на ответницата (1/3), като се твърди, че съобразно броя на стаите в топлоснабдения имот квотата следвало да бъде ¼. На следващо място се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че ответницата е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове в качеството й на наследник на Л.Д.С., като се посочва, че по делото не са събрани доказателства същата да е приела изрично или с конклудентни действия наследството на Л.Д.С., нито ищцовото дружество е инициирало пред съда предвидената в чл. 51 от Закона за наследството процедура. Оспорва изпадането в забава за заплащане на претендираните суми на вещния ползвател – Л.С., респективно счита за неоснователни исковите претенции за мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение. С оглед на изложеното, се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не са подали писмен отговор. С молба вх.№ 108575/10.10.2024 г. въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е изразила становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с 3 изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивните жалби оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и сочените за потребители лица, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувачите на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответниците за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.