Определение № 35792 от 01.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35792 гр. С, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20251110153505 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 391461/28.11.2025 г., подадена от Ж. Е. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, бул. Б 98, вх. Г, ет. 9, ап. 30, чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №***********, служебен адрес: гр. Т, ***, срещу „К“ ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***Е, ет.

5, представлявано от НП, чрез Адвокатско дружество „НУ, М.“, Булстат: *********, чрез адвокат Х. М., със съдебен адрес: гр.С, ***, офис Б.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника и е депозирал насрещен иск.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на насрещния иск.

На основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 2.2.2027 г. от 9.30 часа, за която дата да се призоват страните.

ЗАДЪЛЖАВА страните на основание чл. 140, ал. 2, във вр. с чл. 140а, ал. 1, т. 10 от ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от настоящото определение да участват в информационна среща за процедура по медиация, като до приключване на съдебното дирене в тази инстанция представят по делото доказателства за изпълнение на указанията или в същия срок посочат наличието на конкретни пречки по чл. 140а, ал. 3 ГПК за провеждане на процедура за медиация по спора.

УКАЗВА на страните, че могат да се обърнат към Териториално поделение към Софийския районен съд към Съдебния център по медиация към Софийски градски съд за провеждане на информационна среща по чл. 140б, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2505,33 евро, равностойност на 4900 лева, поради нищожност на Договор за паричен заем №1413219/07.11.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 07.11.2025 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем №1413219/07.11.2025 г. Сочи, че на 25.11.2025 г. е отправил искане към кредитора да му бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания 1 по процесния договор за заем, като видно от изпратеното извлечение, ответникът претендирал от ищеца общо сума от 4233,50 евро, равностойност на 8280 лв., за да се покрие изцяло задължението по кредита. Твърди, че кредиторът е включил в договора за кредит клауза, с която ищецът се задължава да предостави в изключително кратък срок практически невъзможно за предоставяне обезпечение от потребител, ползващ се от услугите на т. нар.

„бързи кредити“, а именно – банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия в изключително кратък срок. В резултат, при непредоставяне на това обезпечение на потребителя се начислява неустойка в огромни размери, която макар и именувана неустойка е по същество скрита договорна лихва. Сочи, че тази конструкция за оскъпяване на потребителски кредит чрез скрити лихви, именувани като неустойки, за да не бъдат включени в ГПР е служебно известна на съда, както и фактът, че същата е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, каквато е и константната съдебна практика.

Счита договора за заем за недействителен, с оглед на което сумата над размера на заетата сума от 3300 лв. в размер на 4980 лв. се явява недължима, предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Моли съда да уважи иска. Претендира всички съдебни разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба.

Прави изрично искане за провеждане на информационна среща за процедура по медиация като твърди, че настоящият спор е подходящ за препращане към медиация, тъй като не са налице пречките, предвидени в чл. 140а, ал. 3 ГПК и едновременно с това са налице условия по чл. 140а, ал. 1 и 2 ГПК. Сочи, че в процесното правоотношение страните изрично са договорили, преди да сезират националния съд с искове за разрешаване на спорове, произтичащи от договора, да проведат процедура по медиация – така чл. 20, ал. 5 от Договора за кредит. Изразява становище, че настоящият спор е подходящ за препращане към медиация. Смята, че страните биха могли да постигнат най-ефективно, бързо и справедливо разрешение на спора и удовлетворение на интересите си чрез доброволен способ, какъвто е медиацията. Ответникът не просто не споделя доводите на ищеца, че са налице пречки за провеждане на информационна среща, а точно обратното: изрично изразява желание и готовност спорът да бъде разрешен доброволно. Твърди, че нито една от страните в производството няма интерес от водене на съдебни производства, ангажиране на средства и време за спор, който биха могли бързо и ефективно да уредят без да ангажират допълнителен ресурс.

По същество изразява становище, че претенциите на ищеца са неоснователни. Счита, че не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Ответникът сочи, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК компоненти.

Твърди, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, като Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е договорена под отлагателно условие – чл. 2 от Споразумението, сключено между страните. Твърди, че между страните изрично и детайлно е уговорено при какви конкретни обстоятелства и в кой конкретен момент потребителят ще дължи неустойка, като същата е дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, който е 14-дневен и бил достатъчно дълъг, според ответника.

Ответникът счита, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора било ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Счита, че това оборва и твърдението за заблуждаваща търговска 2 практика от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл. Твърди, че ГПР е ясно посочен в договора, неустойката не е част от него и това недвусмислено е уговорено между страните. От договора и от Стандартния европейски формуляр било видно, че преди сключването и при подписването му кредитополучателят е бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че последната ще се дължи, ако не се предостави обезпечение на кредита, като счита, че текстовете на процесния договор не съдържат никаква заблуда относно размера на ГПР и оспорената клауза, а потребителят е бил наясно още преди сключването на договора, че освен главница и лихва, ако не обезпечи кредита ще дължи и неустойка.

Неоснователни са и аргументите за нищожност, поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Твърди, че такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя.

Моли съда да отхвърли предявените претенции като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е предявил иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК за сумата в размер на 1687.26 евро, като в случай, че съда уважи иска на първоначалния ищец за установяване на недействителност на процесният договор в цялост, да го осъди да заплати на „К“ ЕООД, ЕИК ************, сумата от 1687.26 евро (хиляда шестстотин осемдесет и седем евро и двадесет и шест евроцента), представляваща чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1413219 от 2025 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Сочи, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1413219 от 07.11.2025 г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който „К“ ЕООД, ЕИК ************ е предоставило на Ж. Е. Т. кредит в размер на 3300 лева, което е в равностойност на 1687.26 евро. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на процесния договор чрез превод по Изипей. Съгласно чл. 3 от договора и имлементирания в него погасителен план (чл. 3, ал.3), кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 46% на 18 месечни вноски с дата на първо плащане 08.12.2025 г. и последна вноска на 07.05.2027 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите. След подписване на договора и усвояване на кредита кредитополучателят не бил направил нито едно плащане по договора за кредит.

В срока за отговор на насрещния иск такъв не е получен от насрещния ответник.

На основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, съдът:

ПРИЕМА като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1413219 от 07.11.2025 г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който на кредитополучателя-ищец е била предоставена заемна сума от 3300 лева, което е в равностойност на 1687.26 евро.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът:

УКАЗВА на ответната страна, че в нейна доказателствена тежест е да докаже, че процесният договор е валидно сключен и при индивидуално уговорени клаузи между страните.

УКАЗВА на насрещния ищец да докаже, че посочената от него сума е реално получена от насрещния ответник.

УКАЗВА на насрещния ответник е, че в негова тежест е да докаже, че е налице основание да получи сумата от 3300 лева, което е в равностойност на 1687.26 евро.

УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да докажат всички положителни факти и твърдения, от които черпят изгода за себе си, както и наведените от тях възражения.

По отношение на представените доказателства и направените от страните доказателствени искания, съдът:

ДОПУСКА представените от страните писмени документи с исковата молба и с 3 отговора на същата, с насрещния иск, като намира същите за допустими, относими и необходими.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx? id=2), като медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от 9.00 до 17.00 ч. координатор на Програма ”Спогодби”, тел. *** и *** и на електронната страница на Софийски районен съд, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С, ***, ет. 2, стая 204.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните чрез електронните канали ССЕВ и ЕПЕП, съгласно изрично заявеното съгласие на ответника, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.