Решение № 17 от 09.03.2020, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 10/2020
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 09.03.2020
- В сила
- 09.03.2020
- Състав
- ЕМИЛ ДИМИТРОВ СТОЕВ, ЛАЗАР ЙОРДАНОВ МИЧЕВ, ТЕОДОРА МАТЕВА НЕЙЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 309, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е № … гр. Разград, 09 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Емил Стоев
2. Теодора Нейчева секретар Мариан Найденов, с участието на прокурор
Сезгин О., като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно ан дело №10 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава 21 от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от защитника на обвиняемия против решение №558/21.11.2019 г. по ан дело №727/2019 г. на Районен съд – гр. Разград.
Постъпила е жалба (вх. №12323/04.12.2019 г. на
РС Разград) от адв. А.Т. – защитник на М.О.М. против решение №558/21.11.2019 г. по ан дело №727/2019 г. на Районен съд – гр.
Разград.
Оплакванията са, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Правят се доводи, че приетата фактическа обстановка е непълна, не съответства на събраните доказателства, не са обсъдени всички доказателства. Не е взето предвид болестното състояние на М. и не е приета защитната теза, че е налице деяние по чл. 9, ал. 2 НК.
Според защитата това, че инкриминираните документи са договори, не е възможно да се съставят без да бъдат предоставени бланки, попълнени от служител на оператора.
Изтъква се, че М. не е съзнавал, че извършва престъпление, с оглед установената от СПЕ промяна на личността.
Защитата намира, че са налице основания за прилагане на чл. 9, ал.2 НК.
Правят се оплакванията и за допуснати процесуални нарушения – неясно формулирано предложение, разпит на роднини на обвиняемия, без да са предупредени, че могат да не отговарят на въпроси, уличаващи техни близки.
Искането е за отмяна на решението и признаване на М. за невиновен и алтернативно за връщане на делото на РП Разград за отстраняване на допуснатите нарушения.
В жалбата няма направени доказателствени искания.
В съдебно заседание адв. Т. поддържа жалбата.
Изтъква, че определеното наказание е ниско по смисъла на закона, но е несъразмерно високо и несправедливо, разглеждайки всички обстоятелства по делото, основно - здравословното състояние на подсъдимия, което обуславя извод за маловажност на случая. Като съдът в мотивите не е обсъдил доводите за маловажност, а само посочил, че М. притежава годност за разбира свойството и значението на постъпките си.
Според защитата следва да се приеме като фактор, обуславящ маловажност на случая, размера на сумата – 1 000 лв.
Според адв. Т. съдът не е обсъдил и обстоятелството, че цялата сума е сторнирана от оператора и не се дължи.
Позовава се на нарушения, извършени от служителя на „Теленор“ - свидетеля В., тъй като изпълнителното деяние на това престъпление не можело да бъде извършено без активната роля и съдействие на служител на оператора, който възползвайки се от здравословното състояние на М., му е предложил типови договори-бланки.
Според адв. Т. съдът не е взел предвид, че подсъдимият действа импулсивно, че тези състояния на характеропатия и улесняващи поведението фактори, при въздействие от страна на трето лице, са довели до извършване на деянието. Защитата изтъква и чистото минало, добрите характеристични данни.
Препис от жалбата е връчен и не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание прокурорът заявява становище, че жалбата е неоснователна.
Прокурорът счита решението на РС за обосновано, тъй като с полагането на подпис от страна на М. от името на дядо му, той превърнал договора в неистински частен документ, като в последствие е използван пред служителя на „Теленор“ и довършва деянието. Според прокурора съдът е взел предвид здравословното състояние на обвиняемия и останалите обстоятелства, установено по делото и наложил най-ниското наказание. Предлага на съда да потвърди решението.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК, във вр. с чл. 378, ал. 5 НПК и от лица, които имат право на жалба.
С обжалваното решение РС Разград признал М.О.М., с ЕГН
**********, за виновен в това, че на 28.06.2016 г. и на 19.08.2016 г. в гр.
Разград, в условията на продължавано престъпление, е съставил неистински частни документи: договор за мобилни услуги с № ********* от дата 28.06.2016 г. /ведно с Приложение – ценова листа за абонаментни планове и Декларация-съгласие от същата дата/ между „Теленор България“ ЕАД гр. София и Н.Х.А. с ЕГН ********** и договор за мобилни услуги с № ********* от дата 19.08.2016 г. /ведно с Приложение – ценова листа за абонаментни планове и Декларация-съгласие от същата дата/ между „Теленор България“ ЕАД гр. София и Н.Х.А. с ЕГН **********, на които е придаден вид, че подписите в графи „място на полагане на подписа на потребителя/абоната“ са положени от Н.Х.А. и ги употребил пред В.А.В. – продавач-консултант на „Авенир Телеком“ ЕООД гр.
София, представляващ „Теленор България“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между „Теленор България“ ЕАД и Н.Х.А. – престъпление по чл. 309, ал.
1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Установява се следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
М.О.М. е български гражданин, роден на *** ***. Има основно образование, не е женен и не е осъждан (л. 67, т. 1 от ДП). М. е безработен. Няма установено имущество. М.М. страда от органично разстройство на личността и симптомна епилепсия (л. 61, т. 2 от ДП) и с решение на ТЕЛК (л. 64, т. 2) му е определена 84% трайно намалена работоспособност.
М.О.М. страда от Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Органично разстройство на личността.
Симптоматична епилепсия - редки големи припадъци. Налице е снижение на интелектуално-мнестичните функции у импулсивна, емоционално лабилна личност, с граничен /нисък/, но нормален интелект. Припадъчното заболяване е довело до изразена характерова дисхармоничност /характеропатия/.
М.О.М. е освидетелстван от ТЕЛК, последно с ЕР №1826 от 29.08.2017 г. с 84 % трайно намалена работоспособност и Водеща диагноза: Разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък.
Общо заболяване: Органично разстройство на личността при лице с умствена изостаналост. Симптоматична епилепсия - редки големи припадъци.
Води се в регистрите на ДПО - Разград от 13.02.1986 г.
Налице са данни за употреба на алкохол и ПАВ— марихуана, чай, амфетамини, които употребявал сравнително редовно, на всеки 2 - 3 седмици, или веднъж месечно.
Психологичното изследване регистрира прояви на интелектуална непълноценност. Налице са белези на личностова дисхармония с импулсивност, дезинтересираност, безучастност, повишена тревожност, скованост, неувереност в следствие на което се появяват трудности при създаване на социални контакти; с прояви на враждебност, напрегнатост и емоционална лабилност.
М.М.
***, с баба си Фатме Якубова Алиосманова и дядо си Н.Х.А. - роден на *** г.
През
2013 г. здравословното състояние на Н.Х.А. се влошило. През 2015 г. се появили проблеми с паметта му, тъй като страдал от болестта „Алцхаймер”.
Н.Х.А. стоял предимно вкъщи. Излизал навън, винаги придружен от неговата съпруга – св.
Ф.А.. Н.А.никога не е ползвал мобилен телефон и не е сключвал договори за мобилни услуги. Съпругата му - св. Ф.А. била скрила личната му карта в една стара дреха, в техния дом, за да не я намери.
Обвиняемият
М.О.М. решил да използва личвата карта на дядо си, за да сключи договори за мобилни услуги от негово име. Като по този начин щял да избегне задълженията по тези договори.
На неустановена дата М.М. намерил личната карта и с нея отишъл, на 28.06.2016 г. в магазин „Интернити” – част от магазинна мрежа на „Авенир Телеком” - ЕООД - гр.
София, който се намирал в гр. Разград, на ул. „Дунав” № 40, в магазин „Билла”.
По договор за основно търговско представителство, мобилният оператор „Теленор България” – ЕАД - гр. София възложил на „Авенир Телеком” – ЕООД - гр. София да предлага на крайни потребители - физически лица всички предлагани телекомуникационни услуги от оператора.
Обвиняемият, посредством личната карта на дядо си, искал да сключи договор за мобилни услуги с „Теленор България” – ЕАД - гр. София, като използва лични данни на дядо си - Н.Х.А..
В магазина М. се срещнал със св. В.А.В. -продавач консултант в магазин „Интернити”.
Обвиняемият
М.М. си избрал договор за мобилни услуги, а после пристъпил към намисленото от него. Представил на св. В. горепосочената лична карта № *********. Въз основа на представената лична карта св. Венцислав В. съставил договор за мобилни услуги с № ********* от дата 28.06.2016 г. между „Теленор България“ ЕАД гр. София и Н.Х.А., ведно с Приложение - ценова листа за абонаментни планове и Декларация - Съгласие от същата дата. В посочените документи - договор за мобилни услуги и декларация-съгласие била допусната грешка - презимето и фамилията на Н.Х.А. били разменени.
Разпечатката съдържа 60 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/893d1360-a680-4ed5-a0f0-95848a0097e1