Решение № 260 от 26.11.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. См., 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500308 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 34/16.01.2023 г. ,постановено по гр.дело № 888/2022 г. по описа на См.ският районен съд е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”МВР гр.София да заплати на И. В. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.См., ул.“Хр. Хр.“ № 16 сумата от 2 182,32 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 23.12.2019 г.- 08.09.2022 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 261,53 лв.,представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца,следващ тримесечието, през което е положен трудът, до датата на предявяване на иска - 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 08.09.2022г. до окончателното й изплащане, както и 450 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.Осъдената е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР гр.София да заплати по сметка на См.ския районен съд и държавна такса върху уважените искове в размер на 137,29 лв.,както и разноски за експертиза в размер на 120 лв.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 828/03.02.2023г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- МВР гр.София чрез главен юрисконсулт Св. Ст., с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Във въззивната жалба са посочени действалите за процесния период наредби, уреждащи въпросите за реда, организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима за дежурства, 1 времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че следва да се вземат предвид и последните промени в ЗМВР /ДВ бр.60/07.07.2020 г./, в които законодателят още по-ясно и точно е разписал спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, а именно – нормалната продължителност през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период; при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Твърди се, че правните изводи на районния съд се основават на принципи, несъответстващи на законовата сила на нормативните актове , като не са взети предвид от районния съд сочените промени в ЗМВР.Жалбоподателят се позовава на Решение на съда на ЕС от 24.02.2022г. по преюдициално дело С-262/20, в което е прието, че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. С оглед приетото от СЕС, че за тези категории работници следва да са предвидени други мерки за защита, се твърди, че, с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, са предвидени редица компенсаторни механизми, като категория труд /в случая първа/, допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, почивки в работния ден, междудневни почивки, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и ред, определени с наредба, безплатна храна и ободряващи напитки, чиято левова равностойност се осигурява.

Излагат се доводи, предвид чл. 2 ал. 1 от ЗМВР и чл. 105,ал. 2 от Конституцията, е налице достатъчно важна и значима/допустима от закона цел, която е основана на разумен критерий; признатата законодателна целесъобразност позволява и прилагането на различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и др. права и задължения на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда на КТ и в ЗМВР. Твърди се, че, при предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, а именно на извънреден труд – трудът, положен извън установеното работно време, съотнасянето на положения нощен труд от 8 часа към по-малка продължителност от 7 часа е в противоречие с решението на СЕС.Твърди се, че не е налице изискване към държавите-членки да определят граница за нормалната продължителност на нощния труд под тази за дневния труд, и държавата е упражнила правото си на преценка, като тези отношения са уредени в специален закон. В тази връзка се позовава на съдебна практика на изброени окръжни съдилища в България, постановили решения по повод посоченото решение на СЕС.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемият И. В. С., чрез пълномощника си адв.В. Р., в който се оспорва същата като неоснователна. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Твърди се, че районният съд е проследил приложимите за процесния период наредби и правилно е приел, че на ищецът не са отчетени и заплатени часовете нощен труд, получени при преобразуване на положените такива в дневен с коефициент 1,143,съгласно установеното от ССчЕ и в съответствие със съдебната практика.Претендира за разноски.

С Решение № 56/21.06.2023г. постановено по гр.д.№ 1707/2023г. на ІІІ г.о. на ВКС на основание чл.303,ал.1,т.5 от ГПК е отменено постановеното по посочената въззивна жалба Решение № 70/22.02.2023г. по в.гр.д.№ 107/2023г. по описа на Окръжен съд-См., с което е потвърдено 2

Решение № 34/16.01.2023г. по гр.д.№ 888/2022г. на Районен съд-См. и делото е върнато на Окръжен съд-См. за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР, чрез процесуалния с представител главен юрисконсулт Св. Ст., в представено писмено становище поддържа жалбата си.

Въззиваемият И. В. С., чрез пълномощника си адв.В. Р. оспорва жалбата и поддържа представения отговор, като моли да бъдат съобразени Решение от 24.02.2022г. по дeло С-262/2020г на СЕС и Определение от 29.07.2024г. по дело С-435/2023г. на СЕС.

См.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорно и това се установява от представената служебна бележка с рег.№ 106500-634/20.07.2022г., че ищецът И. В. С. работи по служебно правоотношение като началник на дежурна смяна в група „Оперативен център“ на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –См. към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР.

Не е спорно също, че с оглед заеманата длъжност ищецът е работил на 12-часови работни смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа, при сумирано отчитане на работното време.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че за процесния период от 23.12.2019г. до 08.09.2022г. ищецът е положил общо 1510 часа нощен труд, от които 80 часа в официални празници и 189 нощни смени, които часове са заплатени без да са превърнати нощните часове в дневни по методиката на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В случая при преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен по методологията на посочената наредба се получава разлика от 216 часа отработен нощен труд, равняващи се на сумата от 2 182,32 лева по часовите ставки за отделните месеци, която сума не е заплатена на ищеца. Законната лихва за забава върху тази сума по тримесечия, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, до 08.09.2022г. е в размер на 26 1,53 лева, като посочените суми подробно са описани в приложената към заключението таблица.

С протоколно определение от 21.12.2023г. районният съд по молба на ищеца е допуснал на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявените искове, като искът за главницата се счита предявен в размер на 2 182,32 лева, а искът за мораторна лихва се счита предявен за сумата от 261,53 лева.

При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни изводи:

Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред См.ския районен съд по реда на чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 (сега ал.7) от ЗМВР са за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд при преизчисляването му в дневен за периода от 23.12.2019г. до 08.09.2022г., ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените въззивни предели, 3 настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дали се дължи превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане, като именно до това се свежда спора между страните. Въззивникът поддържа и оплаквания, че районният съд не е съобразил изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020г., касаещо част от процесния период, с което изменение в чл.187,ал.1 ЗМВР ясно и точно е посочено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като съгласно новата ал.4 на чл.187 ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта, който безспорно е 1. Въззивникът поддържа оплаквания, че като не е съобразил това изменение, действащо за част от процесния период от 11.07.2020г. до 08.09.2022г., както и постановеното ТР № 1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна.

По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът като заемащ длъжността Началник на дежурна смяна в група „Оперативен център“ на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –См. към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР.

Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), по график, съгласно протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа,а отработеното работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.