Решение № 260239 от 28.01.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№……………/28.01.2021г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5424 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК от С.Ж.Д., ЕГН **********, адрес: *** срещу С.А.И., ЕГН **********, адрес: *** с искане да се признае за установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на отразената на л.86 от делото реална част в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор ***, находящ се в ***, м."***" при граници - имот ***, имот ***, имот ***, имот ***на основание давностно владение.

В условията на евентуалност С.Ж.Д.

ЕГН **********, адрес: *** предявява срещу С.А.И.,

ЕГН **********, адрес: *** иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК с искане да се признае за установено между страните, че ищецът е собственик на реална част, с размер от 25 кв.м./включващи стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята от имот с идентификационен ***, находящ се в ***, м."***" с обща площ от 909 кв.м. по скица на СГКК гр.Варна, одобрен със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение:урбанизирана, при граници съгласно скица: съседи с идентификатори: ***, ***, ***, ***, върху която е изградена жилищна сграда с идентификатор ***, на основание давностно владение.

В условията на евентуалност С.Ж.Д. ЕГН **********, адрес: *** предявява срещу С.А.И., ЕГН **********, адрес: *** иск с правна квалификация чл. 97 ЗС с искане да се признае за установено, че ищецът е собственик на частта от сграда с идентификатор ***, отразена на л.87 от делото, попадаща в имот с идентификационен ***, находящ се в ***, м."***" с обща площ от 909 кв.м. по скица на СГКК гр.Варна,одобрен със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение:урбанизирана, при граници съгласно скица: съседи с идентификатори: ***, ***, ***, ***.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Собственик е на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в град Варна, район ***, м. „***“, който посочва, че е придобил вследствие на извършена съдебна делба по гр.д. № 447/2001 г. по описа на Районен съд, град Варна, в резултат на която получава дял втори, а именно гореописания недвижим имот.

Твърди, че преди извършване на делбата на терена, се сдобил с разрешение за строеж № 61/19.09.1994 г., издадено от Община Варна – кметство ***, с което му се разрешава изграждането на пристройка с площ до 40 кв.м. по одобрен архитектурен проект от 16.09.1994 г. В разрез с разрешителното за строеж, заявява, че е построил масивна вилна постройка, състояща се от изба и гаражи с площ 64,2 кв.м., жилищен етаж с размери от 89,5 кв.м. и тавански етаж от 76 кв.м. Твърди, че при извършването на делбата на земята, сградата, която вече е била изградена, не е взета под внимание при обособяване на дяловете и е ситуирана неправилно от вещото лице, въпреки че е била изградена още към 1996 г. без да има пристрояване или надстрояване след това. Посочва, че през месец февруари 2002 г., след приключване на производството по съдебна делба и разпределение на дяловете, загражда отредения му имот с идентификатор *** с телена ограда. Същата разделя неговия имот и този на ответника, който е с идентификатор № ***. Заявява, че праводателят на ответника – ***И.Ж., никога не е ползвал, стопанисвал и владеел имот с идентификатор № ***, тъй като е живеел в София и никога не е живял в град Варна. Съседният имот е бил хавра с огромна растителна маса от храсти и саморасли дървета.

Твърди, че заснетите граници между неговия имот и този на ответника, одобрени със Заповед РД -18 – 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК не отговарят на действителните такива от февруари 2002 г., тъй като от тогава до настоящия момент, ищецът владее реална част с размер от 320 кв.м. от съседния имот с идентификатор № ***. Посочва, че и изградената от него масивна сграда попада частично в горепосочената реална част. Заявява, че упражнява фактическа власт с намерение за своене върху нея за горепосочения период, поради което твърди, че я е придобил по давност. Праводателят на ответника е знаел, че ищецът владее това пространство и не се е противопоставил това. Не са предприели действия за изменение на кадастралната карта относно имотните граници между тези два имота, поради факта, че са роднини.

В условията на евентуалност заявява, че упражнява фактическа власт с намерение за своене върху реална част с размер от 25 кв.м./включващи стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята от имот с идентификационен ***, а именно частта, върху която се намира изградената сграда. Твърди, че владее необезпокояван гореописаната част за периода от 01.12.1996 г. до настоящия момент.

Ищецът заявява още, че сградата, която е изградена от него, представлява масивно – железобетонно строителство и отговаря на изискванията на ЗУТ. Същата представлява търпим строеж, но няма издадено удостоверение за търпимост, поради факта, че все още статута на земята е земеделска. Твърди, че с разрешението за строеж от 1994 г. му се разрешава да построи пристройка с площ 40 кв.м., поради което построеното до 40 кв.м. представлява главна вещ, а за разликата над 40 кв.м. е чужда вещ, която частично навлиза в съседния имот и не представлява самостоятелен обект, поради което е собственост на ищеца.

В срока по чл. 131

ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорват се фактите, че ищецът владее процесните площи от 01.02.2002 г. до настоящия момент, че е придобил същите на основание придобивна давност, както и че изградената сграда, попадаща в процесната площ е търпим строеж. Заявява, че упражняваната фактическа власт е държане и е продължение на тази, упражнявана от него преди делбата, без да е променено намерението на ищеца и същото да е демонстрирано пред праводателя му. Оспорва и факта, че изградената сграда е търпим строеж, тъй като е изградена върху земеделска земя, без разрешение за строеж, а не в отклонение на издаденото такова № 61/19.09.1994 г., тъй като последното е за пристройка с площ от 40 кв. м. към съществуващата постройка от 20 кв. м. Разрешението за строеж на последната е № 619/1977 г. и е за дървена барака без ж. б. елементи, съгласно чл. 108 от ППЗТСУ, разположена на граница със съседен имот. /л. 16/. Построената сграда като паянтово жилище е отразена на визата за проектиране на пристройката с размери 5 м. на 8 м., като местоположението им е различно от сега съществуващата втора сграда в имота на ищеца. Двете разрешения за строеж са за сграда 1. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК

С.А.И., ЕГН **********, адрес: *** предявява срещу С.Ж.Д., ЕГН **********, адрес: *** иск с правна квалификация чл. 108 ЗС с искане да се признае за установено в отношенията между тях, че той е собственик на отразената на л.86 от делото реална част в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор ***, находящ се в ***, м."***" при граници - имот ***, имот ***, имот ***, имот ***и да се осъди ответника да му предаде владението върху същата; както и иск с правна квалификация чл. 109 ЗС с искане да се осъди С.Ж.Д., ЕГН **********, адрес: *** да събори частта от сграда с идентификатор

101235.5507.207.2, разположена в имот с

***, находящ се в гр. Варна, кв. ***, местност „***", която част е разположена в имот с идентификатор ***като навлиза в имота с площ от 25 кв. м и в зоната от 3 м. от страничната регулационна линия между УПИ XLII-22246 и УПИ ХПИ-2224в, съответно имоти ***и ***.

Ищецът излага следните факти във връзка с предявените искове:

По предявения иск с правна квалификация чл. 108 ЗС ищецът заявява, че е собственик на недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в град Варна, кв. ***, местност „***“ на основание покупко – продажба, обективирана в нотариален акт, вписан в Службата по вписванията под № 136, том 15, дело № 3183/2019 г., вх. № 5694/14.03.2019 г. Заявява, че ответникът е собственик на съседния имот с идентификатор № ***, за който е налице неприключила процедура по смяна на предназначението на земята. Посочва, че в имота на ответника има изградени две сгради с идентификатори съответно № *** и № *** Твърди, че за двата имота има влезли в сила ПУП за регулация и застрояване, одобрени съответно със заповед № Г-27/14.02.2005 г. на зам. кмета на Община Варна и № Г-29/25.01.2008 г. на главния архитект на град Варна, съобразно които застрояването е свободно с отстояние по 3 м. от граничната регулационна линия между двата урегулирани поземлени имота. Заявява, че издадените разрешения за строеж на ответника са само за изграждане на сградата с идентификационен № ***, поради което сградата с идентификатор № *** е изградена върху земеделска земя без разрешение за строеж, разположението й не е в границите на застрояването. Разположена е така, че част от нея попада в имота на ищеца, а другата част е в зоната от 3 м. от регулационната линия на неговия имот.

Заявява, че също така не е търпим строеж. С оглед гореизложеното моли да се уважи предявения иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.

По отношение на втория предявен иск посочва още, че като незаконен строеж сградата, която навлиза частично в неговия имот и в зоната от 3 м. от страничната регулационна линия – извън зоната за застрояване, определена с плана за застрояване му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост и да го застрои, съобразно влезлия в сила план за застрояване. Моли за уважаване на същия.

В депозирания отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че при заварено положение е недопустимо новият собственик да има претенции по отношение спазването на 3 м. зона.

Заявява, че праводателят на ответника не се е противопоставил на тези обстоятелства при изработването на ПУП – ПРЗ. Имотът на ищеца не е с променен статут, а освен това действащият ПУП не е приложим по отношение на него и е отпаднал с изтичането на 5 г. за дворищна регулация. Моли за отхвърляне на исковете.

Подпомагащата страна Д.И.Ж. е изразила становище за неоснователност на предявените от ищеца исковете. Счита същите за неоснователни, като целящи единствено да осуетят премахването на незаконен строеж. Поддържа, след приключване на съдебния процес за делба е упражнявал правото си на собственост като е владял имота. Сочи, че на 14.03.2019 г. се е разпоредил с правото си на собственост в полза на ответника С.И.. От 25.01.2002 г. до 14.03.2019 г. имотите, отредени по спогодбата макар и заснети като отделни имоти в КК през 2008 г., не са били реално отделени един от друг с огради. Твърди, че сградата в имота на ищеца е незаконна, изградена е върху земеделска земя, без разрешение за строеж, без строителни книжа и се обитава без разрешение за ползване. Възразява да се е дезинтересирал от имота си. Сочи, че е упражнявал фактическа власт чрез роднини. С оглед изложеното настоява за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че по силата на съдебна спогодба, одобрена по гр.д. 447/2001г. на Варненски районен съд на С.Ж.Д. е възложено „място“ с площ 990 кв.м, находящo се в гр.Варна, кв.***, м. *** в „Зона за обитаване и вилен отдих“ без регулационен и застроителен план, съставляващo част от имот с пл. № 2224 по плана на месността“***“, представляващо дял II от заключението на вещото лице при граници: дял първи от заключението на вещото лице, пътека, имот 1692 А, дял трети, асфалтов път. На Д.И.Ж. е възложен дял 3, представляващ „място“ с площ 960 кв.м, находящo се в гр.Варна, кв.***, м. *** в „Зона за обитаване и вилен отдих“ без регулационен и застроителен план, съставляващo част от имот с пл. № 2224 по плана на месността “***” при граници: дял втори от заключението на вещото лице, пътека, имот 1692 А, дял четвърти, асфалтов път.