Решение № 3303 от 22.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3303 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330113974 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище и адрес на управление: ГР. ПЛОВДИВ , ул Шести септември № 250, ЕИК 115010670, в която дружеството твърди, че ответника по делото М. К. А. с ЕГН: ********** и адрес: *** има задължения към „Водоснабдяване и канализация“ за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 2259.07 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 01.07.2014 г. – 18.05.2023 г. за обект, находящ се в ***; 752.53 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2014 г.- 31.05.2023г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 23.06.2023г. до окончателното й погасяване.

Претендира да се е снабдило против ответника със заявление за изпълнение на парично задължение, което обуславяло предявяването на настоящия иск като установителен такъв.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

1

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

79 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца съдът е разпределил да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на вА.дно договорно правоотношение; ответникът е собственик или ползвател на водоснабдения имот на годно правно основание; доставката на водата като количество и стойност.

На първо място, ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на отговор е изтекъл, но до този срок ответникът не е подал отговор. Отделно от това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание по делото, но не се е явил, без да е посочил уважителни причини и без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие. НА.це е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки, посочени в чл.

238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Изпълнени са и изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно – на ответника е указан текстът на чл. 238 от ГПК и последиците от неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Съдът намира също че исковете вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и на основание чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да се приемат за основателни и да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца, който надлежно ги е поискал и е доказал разноските. За заповедното производство се доказва плащането на следното: 60,23 лв. държавна такса и 450 лв. за адвокатски хонорар, заплатен в брой и доказан с договора за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите. За исковото производство се доказва плащането на следното: 60,23 лв. държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. К. А. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. Шести септември № 250, сума в размер на 2 259,07 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 01.07.2014 г. – 2

18.05.2023 г. за обект, находящ се в ***; сума в размер на 752,53 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2014 г.31.05.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 4280/26.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по ЧГД № 9230/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. К. А. с ЕГН:

********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, следните суми: 510,23 лв. за сторени разноски в заповедното производство, и 160,23 лв. за сторени разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването на решението.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението да се цитира и текстът на чл. 240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3