Определение № 3084 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3084 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002103104 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 4896 от 27.06.2025 г., подадена от И. К. Т. чрез адвокат Д. С. от АК – В. срещу въззивно Решение № 84 от 08.05.2025 г. по в.гр.д.№ 88/2025 г. на Апелативен съд - Варна в следните части: в частта, с която е потвърдено Решение № 859 от 22.07.2024 г. по гр.д.№ 2548/2022 г. на Окръжен съд – Варна (поправено с Решение № 1462 от 27.12.2024 г.) в частта, с която е отхвърлен искът на И. К. Т. за осъждане на В.-Л. К. Г. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 25 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства от нанесен побой на 26.01.2018 г. в паркирано в гр. Варна, на ул. „Момина сълза” № 6 моторно превозно средство, при който са получени телесни увреждания, изразяващи се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето, контузия на шията и лявата длан, травма на нервни коренчета в шиен отдел, вагинално кървене и дискова херния на ниво С5-С6, болки, страдания, стрес, страх, унижение, ведно със законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която след частична отмяна на посоченото първоинстанционно решение по гр.д.

№ 2548/2022 г. на ОС - Варна, e отхвърлен искът на И. К. Т. за осъждане на В.-Л. К. Г. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 15 000 лв., претендирана като обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди в резултат от нанесен побой на 26.01.2018 г. в паркирано в гр. Варна, на ул. „Момина сълза” № 6 моторно превозно средство, ведно със законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

1

Ответницата по касация В.-Л. К. Г. е депозирала отговор чрез адвокат С. Т. от АК – В..

Възразява, че отсъства основание за допускане на обжалването, а също така жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по претенция с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства от нанесен на 26.01.2018 г. побой в гр.

Варна, при който са получени телесни увреждания, изразяващи се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето, контузия на шията и лявата длан и травма на нервни коренчета в шиен отдел, вагинално кървене и дискова херния на ниво С5С6, болки, страдания, стрес, страх, унижение. С оглед произнасянето по така предявения иск и в рамките на наведените факти, съставляващи неговото основание, както и в рамките на отправения петитум (включително и след допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение), e прието, че обжалваният съдебен акт е допустим.

Въззивният съд е приел, че тъй като е налице влязла в сила осъдителна част на първоинстанционното решение, с което е установено наличието на извършено от ответницата виновно и противоправно вредоносно деяние, чрез нанасянето на травматични увреждания на ищцата на 26.01.2018 г. (изразяващи се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето, контузия на шията и лявата длан и травма на нервни коренчета в шиен отдел), при описаната фактическа обстановка, то основните два въпроса, поставени за разглеждане във въззивното производство, са следните: дали е налице причинна връзка между нанесените от ответницата на 26.01.2018 г. травматични увреждания и последвалото усложнение в здравословното състояние на ищцата, довело до необходимостта на оперативно лечение на дискова херния в шийния отдел на гръбначния й стълб през м. октомври 2022 г. в Турция (т.е. дължи ли се обезщетение от ответницата и за претърпени от ищцата неимуществени вреди от вагинално кървене и дискова херния на ниво С5-С6); какво е дължимото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания от получените травми, причинени от ответницата.

Въззивният съд е обсъдил детайлно и подробно събраните по делото доказателства и е приел за установено, че на 26.01.2018 г. ответницата, непредизвикана от поведението на ищцата (тъй като по делото не е установено ищцата да е предприела словесни или физически действия, които да провокират агресивното поведение на ответницата), е нанесла с дясната си ръка удари в областта на главата на ищцата – в дясната половина на лицето, в дясна теменна и тилна област, като преди това я била хванала с лявата си ръка за косата. При това движение е имало дърпане и извиване на главата на ищцата, която пък същевременно се опитвала и да се предпази с лявата си ръка. Причинените при ударите травми са били по окосмената част на главата (установени окръглени, силно болезнени подутини с диаметър около 3-4 см), по дясната повърхност на носа с кръвонасядане с диаметър около 15 мм.; по задната повърхност на шията, по срединната линия, вкл. в областта под С7 (седми шиен прешлен); по задната повърхност на лявата длан, в основата на 4-5 пръсти с кръвонасядане с 2 диаметър около 10 мм.

Въззивният съд е кредитирал като обективни и компетентно дадени заключенията на първоначалната единична СМЕ и на тройната СМЕ и допълнително дадените обяснения от експертите непосредствено пред съда, според които не е налице причинно-следствена връзка (нито като пораждаща причина, нито като причина за усложнение) между нанесените травматични увреждания на ищцата на 26.01.2018 г. и констатираната и оперирана през 2022 г. в Турция дискова херния в шийния отдел на гръбначния й стълб. Въззивният съд не е кредитирал заключението на експерта доктор П., като е приел, че то се характеризира с вътрешни несъответствия и липса на логичност при защита на поддържаната теза, като вещото лице не се е основало на приобщените по делото медицински документи и техния анализ, а заключението се явява изолирано предвид другите две заключения и останалите събрани по делото доказателства.

Въззивният съд е приел, че появата на дискова херния в шийния отдел на ниво С5-С6, както и останалите установени във времето изменения в гръбначния стълб на ищцата, са резултат от дегенеративни процеси в организма й и не са свързани с нанесените травматични увреждания на 26.01.2018 г. Този извод е аргументиран с екстензионният механизъм на травмата (чрез разтягане, изтегляне), при който може да се получи увеличаване на шийната лордоза, а не изглаждане на лордозата или кифоза. Вещите лица са констатирали наличието на остеофитоза и са изяснили, че остеофитите се образуват в продължителен период от време и представляват отлагане на калций и вкостяване на лигаменти. Констатираната многоетажност на находките при образното изследване от 30.01.2018 г. (дискова протрузия на ниво С5-С6 и бълджинг на интервертебралния диск на нива С4-С5 и С6-С7), както и находките на ръбови остеофити, говори по-скоро за хроничен дегенеративен процес.

Изяснено е, че „бълджинг“, „протрузия“ и „дискова херния“ са различни степени на увреждане на междупрешленния диск – при бълджинга има изпъкване на диска в цялата си обиколка (над 75% от обиколката му е изпъкнала), като може да има леко разтягане, без разкъсване на фиброзните влакна; при „протрузията“ отново е налице изпъкване, но то е локално и отново няма разкъсване на фиброзните влакна. Това е обратим процес и може да бъде в резултат на хроничен дегенеративен процес. Хернирането на нуклеуса е при наличие на разкъсване на тези влакна. Поради липсата на предходни (преди 2018 г.) образни изследвания и наличието на белези за дегенеративни процеси, вещите лица не могат да приемат, че установената дискова протрузия е била в резултат на травмата от 26.01.2018 г.

Констатираното заболяване Hallux valgus не е свързано с травмата от 2018 г. Ювенилната сколиоза, констатирана при рентгеново изследване на 11.02.2021 г. може да предизвика болков синдром, но не е свързана с травмата, тъй като е налична в гръден и поясен отдел на гръбначния стълб. Установеното на 21.04.2021 г. при рентгеново изследване на шийните прешлени наличие на спондилолистеза (приплъзване на прешлените един спрямо друг) на ниво С4-С5, е липсвало при предходните образни изследвания, поради което същата не е резултат от травмата през 2018 г. Диагностицираната 4 години по-късно на 10.10.2022 г. дискова херния на С5-С6 с миелокомпресия и миелопатия и с компресия вдясно, също не е свързана с травмата, тъй като не е визуализирана през 2018 г. и освен това няма такъв 3 неврологичен дефицит след травмата. Описаното при прегледа на 12.10.2022 г. от специалиста е, че е установена новопоявила се слабост за дясната ръка. Поради находката от ЯМР, направен в Турция за наличието на компресия на нервни коренчета на лумбалния отдел L4-L5, се подкрепя хипотезата за дегенеративни изменения в гръбначния стълб на ищцата. Същата се подкрепя и от следващите изследвания – ЕМГ от 21.11.2022 г. с данни за лекостепенна двустранна С5-С6 радикулопатия по предимно демиелинизиращ тип с вероятно вертеброгенна етиология и МРТ на шиен отдел от 21.11.2021 г. с новоописани находки – на С4-С5 релативна стеноза на спиналния канал, С6-С7 десностранна неврофораминална дискова херния – същите са резултат от напредването на дегенеративните промени и не са резултат от травмата. Експертите са съобразили изложеното от свидетеля Т., че ищцата е носила шийната яка над 10 дни (около месец и половина), което води до отслабване на шийната мускулатура и може да нанесе вреди на гръбначния стълб. По правило лечението на травмата на нервни коренчета включва имобилизация, а не и физиотерапия и рехабилитация. В случая е установено, че ищцата е имала оплаквания и потърсила лекарска помощ след периода на бременността през 2020 г.

Бременността е основен етиологичен фактор при появата на дисковите хернии в лумбалния отдел, но физиологичното разхлабване на съединителната тъкан по време на подготовката на организма за родов акт, засяга съединителната тъкан в целия организъм и може да бъде допълнителен фактор за образуване на дискови хернии и в други отдели на гръбначния стълб. Отделно от това, наличието на Hallux valgus се свързва с повишен риск от дегенеративни гръбначни заболявания (около 2 пъти по-висок риск спрямо хората без такова заболяване). Това е така, защото това заболяване води до промени на натоварването по оста на гръбначния стълб. Ювенилната сколиоза също би могла да е причина за преразпределение на това натоварване. Никотинът пък има инхибиращо (подтискащо) действие върху клетъчната пролиферация и синтез на извънклетъчен матрикс на клетките в нуклус пулпозус, поради което и той има доказан ефект за формирането на дегенеративни гръбначни заболявания. Именно по тази причина д-р В. неколкократно е съветвал ищцата за редукция на тютюнопушенето. Евентуално неправилна статична поза в ежедневието на работното място са основен фактор за развитието на дискова херния в шийната област.

Съобразено е и направеното от експертите допълнение, че нанесените от ответницата удари по главата на ищцата, не могат да създадат компресия в междудисковото пространство. За да се създаде такава компресия, са били нужни по-силни удари и тогава ищцата нямало да се „отърве“ с установените подутини по главата. Поради това тези удари в състояние на екстензия не могат да предизвикат „медианна и двустранна парамедианна дискова протрузия“. Наличието на увреждане на гръбначния стълб и към 2018 г., изводимо от наличието на остеофити, е възможно да е засилило болковите усещания поради нанесените травми. Еднозначно се поддържа, че травмите от 26.01.2018 г. не са ускорили дегенеративните промени, които ищцата е имала преди инцидента, които са се развивали и след него и ще ги има и в бъдеще. Травмите не са и отключили тези дегенеративни процеси.