Определение № 5232 от 19.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5232 гр. Варна, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502064 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба вх. № 63048/06.08.2026г., подадена от В.

Л. Ш. и М. Г. Ш. срещу определение № 9472/16.07.2026г., постановено по гр.д.

№ 10481/2025г. по описа на РС-Варна, 8 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 50716 от 24.06.2026 г., депозирана от ищците В. Л.

Ш., ЕГН: ********** и М. Г. Ш., ЕГН: ********** за изменение на Определение № 7983/09.06.2026 г., постановено по гр. д. № 10481/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, касаещо разноските.

В частната жалба са изложени оплаквания, че определението е постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Жалбоподателите считат, че съдът не е преценил точно и логично проведените съдопроизводствени действия, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Излагат, че и от отговора на изпратената му покана чрез ЧСИ и от отговора на исковата молба не може да се изведе извод, че ответникът е изразявал готовност да окаже съдействие на ищците за достъп до дворното място.

Подчертават, че са се снабдили с дистанционното управление, но чрез съдействие на фирмата, монтирала ролетната щора и едва след второто съдебно заседание, когато от ответната страна им е предоставена техническата характеристика на щората. Сочат, че не отговаря на истината твърдението, че ищците са чакали ответникът да ги снабди с дистанционно, вместо да си купят такова, като с него се заобикаляло нежеланието да им съдейства. Считат, че свидетелят има известна заинтересованост от изхода на спора. Позовават се на 1 обстоятелството, че ответникът не е представил собственото си дистанционно управление и до края на съдебното производство, поради което считат, че е дал повод за завеждане на иска. Молят определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено други, с което да бъде уважено искането им за присъждане на направените от тях разноски.

В законоустановения срок насрещната страна Д. Я. К. е депозирал писмен отговор, с който излага становище за неоснователност на жалбата.

Счита постановеното определение за правилно и законосъобразно. Излага, че във всички случаи при прекратяване на производството по делото поради при отказ от иска на ответника се дължат разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, както и че същият не е станал причина за завеждане на делото. Моли определението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 10481/2025г. по описа на РС-Варна, 8 състав е образувано по искова молба, подадена от В. Л. Ш. и М. Г. Ш. срещу Д. Я. К., с която е предявен иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията, с които пречи на ищците да осъществяват собствеността си чрез достъп до свободното пространство/незастроената част в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, като не им предоставя електронен ключ за електронната система за достъп, изпълнена от него.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който искът е оспорен като неоснователен с изложени аргументи, че ответникът не е оспорвал правото на собственост на ищците, нито им е създавал пречки да го осъществяват в пълен обем. В отговора е посочил, че ролетната врата, през която се осъществява достъпът до свободната част от дворното място може да се отваря и затваря с дистанционно управление и ръчно от стълбищната площадка на партерния етаж. Твърди, че е уведомил ищеца, че следва да си закупи дистанционно и да го настрои.

В становище по отговора ищците са посочили, че до този момент не им е било известно обстоятелството, че ролетната врата може да се отваря и ръчно., както и че това не измества задължението на ответника да представи ключ или дистанционно управление. Твърдят, че последващо дистанционно не може да бъде самостоятелно настроено, без да бъде предоставено първото настроено дистанционно управление.

В съдебно заседание ответникът разяснява, че той е поръчал ролетната 2 щора, която може да се отваря и ръчно, а по отношение на дистанционното, следвало всеки следващ собственик сам да се снабдява ас такова. Излага още, че другият ползвател Веско Малеев си е купил такова и си го е насторил сам, както и че двамата с Малеев са уведомили ищеца от къде да си купи дистанционно и че трябва да си го настрои на място.

По делото е разпитано като свидетел лицето Веселин Малеев, който заявява, че достъпът до незастроената част се осъществява през ролетната щора, която може да се отвори ръчно по всяко време от стълбището или с дистанционно управление. Свидетелят сочи, че той има такова, което си е закупил от интернет. Сочи, че другият собственик му е предоставил дистанционно на място в самата сграда, за да настроят и това на свидетеля.

Имал и още едно, което ми го настроили при ключарите, когато им е занесъл дистанционното на ответника. Свидетелят споделя, че се е виждал с Ш. няколко пъти и са вкарали автомобилите в двора. От него разбрал, че иска да има дистанционно, като говорили и му предложили различни варианти, но той казал, че ще се видят в съда. Искал те да му дадат дистанционно, но той трябвало да си го закупи и да си го настрои. Сочи, е не са му отказали съдействие да го настрои.

С протоколно определение от 04.06.2026г. производството по делото е прекратено, на основание чл.233 от ГПК, поради направен отказ от иска от страна на ищците, които са се снабдили с дистанционно устройство за достъп до свободната част от дворното място.

С определение от 09.06.2026г. съдът е осъдил ищците да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 511 евро, като в мотивите си е приел, че ответникът не е дал повод за образуване на делото.

С молба от 24.06.2026г. ищците са поискали изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, като им бъдат присъдени разноски, доколкото считат, че отвтеникът е дал повод за образуване на производството.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК.

Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В настоящия случай е направен отказ от иска и съответно делото е прекратено.

Константната практика на ВКС приема, че ако ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед 3 определяне на отговорността за разноските, извършени от страните – в този смисъл определение № 388/11.07.2017г. по ч. т. д. № 831/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, IV г. о. и други.

Отправеното от ищците искане по настоящия спор по чл.109 от ЗС е за осъждане на ответницата да преустанови действията, с които им пречи да осъществят достъп до свободната част от дворното място, като не им предоставя електронен ключ/дистанционно управление. В хода на производството ищците са се сдобили с дистанционно управление, което е довело до изчерпване предмета на делото и съответно до отказ от иска.

От събраните по делото доказателства става ясно, че действително е налице поставена ролетна щора, преграждаща достъпа, както и че ищците преди завеждане на делото не са разполагали с дистанционно за същата.

Въпреки това, не са налице данни за отказ на ответника да им съдейства за снабдяване с такова, нито за невъзможност да достъпят дворното място.

Установява се, че преди да подадат исковата молба ищците не са изчерпили възможностите за извънсъдебно уреждане на възникналата ситуация.

На първо място, изпратената чрез ЧСИ покана до ответника има съвсем различна насоченост към общо противопоставяне на ответника да осигури достъп до имота, каквото той отрича с изпратения отговор на поканата. В тази кореспонденция изобщо не се споменава, че реалният проблем е липсата на дистанционно управление на ищците, още по-малко, че става въпрос само за отказ на ответника да им предостави своето дистанционно, за да настроят собствено такова. Видно от показанията на свидетеля, ищците не са били напълно лишени от достъп и дори са паркирали вътре, като такъв са могли да осъществят и като отворят ролетната щора ръчно. По въпроса за дистанционното свидетелят посочва, че им е разяснено, че трябва сами да си купят такова, което после може да се настрои на място, но те не са проявили такава активност. Съдът кредитира показанията на св. Малеев, като не намира, че същият е заинтересован от изхода на спора по смисъла на чл.172 от ГПК, поради обстоятелството, че също ползва дворното място.

При това положение въззивният състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, с оглед на което ищците следва да понесат разноските за водене на същото. Усилията, които ищците са положили след завеждане на производството – да се свържат с фирмата, монтирала ролетната щора за снабдяване с дистанционно, са могли да направят и преди това и реално да поискат съдействие само за настройките при необходимост. Ищците не са доказали своевременно предприемане на такива действия. Напротив, от показанията на свидетеля става ясно, че им е разяснено какво трябва да направят първо – да си купят дистанционно, но те са очаквали такова да им бъде предоставено.

4

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно. Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, включително и когато се подава частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК – в този смисъл Определение № 76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г. по описа на ВКС, III г.о., Определение № 60345/11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3103/2021 г. по описа на ВКС, III г.о. и др.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9472/16.07.2026г., постановено по гр.д. № 10481/2025г. по описа на РС-Варна, 8 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5