Решение № 587 от 23.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Варна , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Томова

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20213100500425 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 290168/17.12.2020г., подадена от "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище гр. София, чрез пълномощник ю.к. А.Ц., срещу решение №261387/25.11.2020 год., поправено с решение №260104/18.01.2021 год., постановено по гр.дело №3969/2020 год. на РС – Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Д. С. С., ЕГН ********** от гр.

Варна, ж.к. Чайка бл.51, вх.Б, ет.2, ап.12 не дължи на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище гр. София, сумата предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20208830400081 по описа на частен съдебен изпълнител Петя Иванова, район на действие Варненски окръжен съд, в размер на 15011.87 лева, от която 5715.98 лева главница, 3035.55 лева законна лихва за периода 28.11.2014г.-21.02.2020г., 4326.27 лева неолихвяеми вземания, 628.02 лева съдебно –деловодни разноски за които суми е издаден изпълнителен лист на 10.12.2014г. по ч.гр. дело № 15128/2014г. на ВРС, сумата 50 лева разноски по изпълнителното производство, както и 1256.05 лева такса по Тарифа към ЗЧСИ, на основание чл.439, ал.2 вр. чл.124, ал.1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Въззивникът излага, че ВРС неправилно е приел, че погасителната давност е изтекла. Твърди, че изпълнително дело 1019/2014г. е било 1 висящо към датата на постановяване на ТР №2/26.06.2015г. Излага, че ТР №2/26.06.2015г. действа занапред и че началото на новата погасителна давност започва след 27.06.2015г., поради което петгодишната давност е започнала да тече отново от този момент. Сочи, че към датата на образуване на новото изпълнително дело №81/2020г. – 03.02.2020г., давността не е изтекла. Моли за уважаване на жалбата и отхвърляне на предявения иск. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата Д. С. С., чрез пълномощник адв. Г.Р., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се представлява от ю.к. А.Ц., която поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна Д.

С. С. се представлява от адв. Г.Р., която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски. В представената в съдебно заседание писмена защита по същество се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, предявен от Д. С. С. срещу "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД с искане да се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20208830400081 по описа на частен съдебен изпълнител Петя Иванова, включваща: 5715,98 лева главница, 3035,55 лева законна лихва за периода 28.11.2014г.-21.02.2020г., 4326,27 лева неолихвяеми вземания, 628,02 лева съдебноделоводни разноски за които суми е издаден изпълнителен лист на 10.12.2014г. по ч.гр. дело № 15128/2014г. на ВРС, сумата 50 лева разноски по изпълнително дело, както и 1256,05 лева такса по Тарифа към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20208830400081 по описа на ЧСИ Петя Иванова с район на действие ВОС. В исковата молба се твърди, че по издаден на 10.12.2014г. по ч.гр. дело № 15128/2014г. изпълнителен лист е било образувано изп. дело №147180401019 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, което е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8, за което съдебният изпълнител се е произнесъл на 26.02.2019г.

По това изпълнително производство последното изпълнително действие е извършено на 16.01.2015г., като същото се е изразявало в налагане запор върху трудовото възнаграждение, за което обстоятелство на длъжника е изпратено съобщение. В последствие е образувано изпълнително дело № 20208830400081 по описа на ЧСИ Петя Иванова с район на действие ВОС, по което е осъществено изпълнително действие – налагане на запор върху трудовото 2 възнаграждение на 11.02.2020г., като от осъществяване на първото валидно изпълнително действие на 16.01.2015г. до осъществяване на посоченото действие по последващо образуваното изп. дело на 11.02.2020г. са изминали повече от 5 години. Счита, че на основание 110 от ЗЗД вземането е погасено по давност.

С писмен отговор ответникът оспорва иска. Излага, че с образуването на изп. дело №1019/2014г. на ЧСИ Данова давността по отношение на ответника се счита за прекъсната, на осн. чл. 116, б.“в“ ЗЗД, като по време на образуваното изп. производство по изп. дело № 1019/2014г. същата е спряла да тече, позовавайки се на ППВС №3/18.11.1980г. Счита, че нова давност е започнала да тече от 26.06.2015г. с влизане в сила на ТР №2/26.06.2015г. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото изпълнителното дело е било все още висящо към момента на постановяване на тълкувателното решение. Излага, че давността не е изтекла.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. № 15128/2014г. на ВРС е издадена заповед № 7665/01.12.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в полза на кредитор "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД срещу длъжник Д. С. С. за 5715.98 лева главница по договор за кредитна карта, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, 4326.27 лева сбора на редовна и наказателна лихви, 650.85 лева съдебно – деловодни разноски. За същите суми на 10.12.2014г. е издаден изпълнителен лист.

Въз основа на изпълнителния лист на 11.12.2014г. е образувано изпълнително дело № 1019/2014г. по описа на ЧСИ №718 Станимира Костова-Данова. По това изп. дело на 09.01.2015г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Д. С. С., връчена лично на длъжника на 05.02.2015 г. (л. 70, дело ВРС).

Изпълнително дело № 1019/2014г. е прекратено, като на 27.02.2019г. е съставен протокол за връщане на изпълнителния лист.

По молба на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД на 03.02.2020г. е образувано ново изпълнително производство за принудително събиране на вземанията, предмет на процесната заповед за незабавно изпълнение - изпълнително дело № 20208830400081 по описа на ЧСИ №883 Петя Иванова.

По това изпълнително дело на 07.02.2020г. е изпратено запорно съобщение до ДКЦ 3 гр. Варна (л.124, дело ВРС) за налагане на запор върху възнагражденията на Д.С.. С писмо изх. №150/1 от 14.02.2020г. „ДКЦ 3 – Варна“ ЕООД е отговорило, че е готово да наложи запор върху възнагражденията на служителя Д. С. С.. На 10.02.2020г. са изпратени запорни съобщения до Юробанк България АД, Райфайзенбанк България ЕАД, ПИБ АД, връчени съответно на 12.02.2020г., 10.02.2020г. и 12.02.2020г.

3

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Институтът на давността има за цел да постигне освобождаване от облигационна обвързаност, основано на принципа за сигурност на гражданския оборот. Става дума за правен факт, с който закона свързва определено потестативно право и правни последици, а именно длъжникът по едно задължение, станало изискуемо, и по което кредиторът в продължение на повече от предвидения от законодателя период от време бездейства, да може едностранно да наложи край на тази своя “вечна” задълженост.

Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на титуляря на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасява правото на иск или на принудително изпълнение. В конкретния случай правото на принудително изпълнение на вземането на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №15128/2014г. по описа на РСВарна. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 05.02.2015г. В двуседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът не е подал възражение по чл.414 от ГПК, поради което заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е влязла в сила на 20.02.2015г. Вземанията по издадената заповед за изпълнение са съдебно установени, поради което се погасяват с петгодишна давност. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, считано от 20.02.2015г. е започнала да тече 5-годишна давност за вземанията по заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР 2/2013г. от 26.06.2015г., прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния 4 съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Разяснено е също така, че при изпълнителния процес давността с прекъсва многократно – с предприемането на всеки изпълнителен способ.

Давността по отношение на процесните вземания е прекъсната на 03.02.2020г., когато е образувано новото изпълнително дело № 20208830400081, както и на 07.02.2020г. с изпратеното запорно съобщение до ДКЦ 3 гр. Варна. Впоследствие, след 10.02.2020г. давността многократно е прекъсвана.

Исковата е молба е предявена на 07.04.2020г. Към датата на предявяване на иска давността не е изтекла, поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло и вместо него бъде постановено друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за първоинстанционното производство, 100 лева за въззивното производство, както и заплатената държавна такса за обжалване решението на ВРС в размер на 311.67 лева, т.е. разноски в общ размер от 561.67 лева.