Решение № 51 от 26.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пазарджик, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Асен В. Велев при участието на секретаря Константина Д. Рядкова в присъствието на прокурора П. Б. С. като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245200600065 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по протест на прокуратурата срещу Присъда № 76 от 06.11.2023 г., постановена по НОХД № 20225220201868 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пазарджик.

С протестираната присъда подсъдимият М. И. М., ЕГН **********, роден на 24.08.1989 г. в гр. Пазарджик, живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, разведен, работещ, е признат за невиновен в това, че на 27.09.2022 г., в гр. Пазарджик, по ул.

„***********“ е управлявал МПС - лек автомобил „******, с peг.

************, след употреба на наркотични вещества - /*******, като деянието е извършено повторно, след като е осъден за престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК, с присъда по НОХД № 239/2020 г. на PC - Несебър, влязла в сила на 06.03.2020 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3 от НК, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. С присъдата е постановено вещественото доказателство тест-касета от техническо средство „********“, с фабр. *******************, намиращо се в кориците на делото, след влизане в сила на присъдата да бъде унищожено по правилата, предвидени в ПАС, предвид липсата на икономическа стойност.

Срещу присъдата е постъпил протест с вх. № 26922/16.11.2023г. от 1 прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик, като са изложени аргументи за нейната неправилност. Излага се становище, че от задълбочения анализ на събраните по делото доказателства можело да се направи категоричен извод за виновност на подсъдимия, съответно за признаването за виновен и за осъждането му повдигнатото срещу него обвинение. Сочи, че за съставомерността на престъплението управляване на МПС след употреба на наркотични вещества не е налице необходимост същата да бъде установена само и единствено в кръвта на водача, респективно само с химичен анализ на такава проба. Поради това, извежда извода, че надлежния начин за установяване на наркотични вещества са всички допустими доказателствени средства, посочени в Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози. Сочи, че наличието на наркотични вещества съобразно чл.

3, ал. 1 от Наредбата се установява с тест, което в случая е извършено. Спазен бил и редът по чл. 7, ал. 2, като се цитира и разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата. По делото не се е установило нарушение на материалния закон, както твърдяла защитата, относно това, че не била дадена възможност на подсъдимия да даде кръвна проба. Счита, че изготвената по делото съдебнотоксихимична експертиза не е доказателство за установяване на употребата на наркотично вещество от водача на МПС, тъй като в посочената наредба не е предвиден ред за изследване на тампона, намиращ се в тестовата касета на тест за установяване на наркотични вещества. Такъв ред бил предвиден единствено за дадена проба от кръв, поради което в случая изготвянето на такава експертиза се явявало недопустимо. Излага, че в самата експертиза било посочено, че годността на изследваната проба не може обективно да бъде преценена, доколкото основни фактори били неизвестни, поради големия период от време, условията за съхранение на пробата и други. С оглед това, че веществото /******* било нестабилно вещество и се разпадало сравнително бързо, полученият резултат от изследването не можел категорично да отхвърли наличието на наркотично вещество /******* към момента на първоначалното изследване, както било посочило и вещото лице.

Счита, че съдът неправилно е приел, че изготвената експертиза е част от надлежния начин за установяване на употреба на наркотични вещества и същата оборвала употребата на наркотични вещества от подсъдимия. Съдът неправилно се позовал на нея, като е игнорирал останалите доказателства, от които по категоричен начин се установявало извършеното деяние. Поради това счита, че постановената оправдателна присъда по отношение подсъдимия М. е неправилна, като се прави искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият М. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Срещу присъдата е постъпило възражение защитника на подсъдимия М., с което е изразено становище за неоснователност на постъпилия протест по подробно изложени съображения. Счита, че съдът не е допуснал отклонение от стандарта заложен в разпоредбата на чл. 14 от НПК при анализа на доказателства и е формирал вътрешното си убеждение след всестранно и пълно изследване на правнозначимите обстоятелства по случая, при спазване на процесуалния закон. Сочи, че от съществено значение за ангажиране отговорността на дееца за конкретното деяние е употребата на наркотично 2 вещество да се установи по несъмнен начин с предвидените от закона средства, а именно средствата и способите по НПК, включително заключение на вещо лице. Счита, че правилно съдът е назначил съдебно-токсихимична експертиза, доколкото в наказателния процес са допустими всички доказателствени средства за проверка на резултатите от пробата от техническото средство, тъй като същият може да се дължи на негова неизправност, а това би означавало осъждане въз основа на негодни доказателства. Счита, че редът за извършване на лабораторното изследване по експертизата не е необходимо да е предвиден в НПК, за да бъде той задължителен. Излага, че правилата в Наредба № 1/19.07.2017г. не ограничават съда какъв вид експертиза да назначи при необходимост от специални знания, доколкото разпоредбата на чл. 303 от НПК изисква присъдата да не почива на предположения, а обвинението да е доказано по несъмнен начин. Счита, че изводът за употреба на наркотични вещества може да се базира на всяко едно допустимо по НПК доказателство, доказателствено средство и способ, каквото е и експертното изследване на биологична проба орална течност. Излага, че недопустимо било един подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредбата, да поставя ограничения относно процедурата по доказване, разписана в НПК, като се има предвид и, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК не е нито препращаща, нито бланкетна. Поради това счита, че изложените в протеста аргументи, че Наредба № 1/19.07.2017г. следва да намери съответно приложение не намирала опора в закона. Доколкото законът не изисква специален ред за установяване на наркотичното вещество, с оглед събраните по делото доказателства излага, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик поддържа подадения протест и го счита за основателен по изложените в него аргументи. Сочи, че основното доказателство, на базата на което постановена оправдателна присъда, е именно извършената химическа експертиза, която е използвала колекторния тампон от техническото средство, с което е установена употребата на наркотично вещество от страна на подсъдимия. Счита, че същото е допустимо процесуално-следствено действие, но излага, че е недопустим начин за установяване на тези факти и обстоятелства, тъй като следвало да бъде направено по надлежния ред, предвиден в Наредбата, а такова изследването на тампона не е предвидено в нея. Счита, че тампонът не може да бъде използван като доказателство за това дали към инкриминираната дата подсъдимият е употребил наркотици и конкретно /*******, доколкото и самото вещото лице заявило това при изслушване на експертизата, с оглед нестабилния характер на тези вещества. Прави искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която да подсъдимият да бъде признат за виновен и му се наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.

Защитникът на подсъдимия оспорва жалбата по изложените във възражението аргументи. Излага, че остатъци от слюнка или засъхнала слюнка може да бъде обект на изследване, както вещото лице било посочило.

3

Сочи, че заключението на вещото лице е категорично, че в настоящия случай няма наличие на /*******, както и на разпадните му вещества. Излага, че ако е имало употреба на наркотични вещества, то би следвало да се установи наличие на разпадните му продукти, каквото наличие вещото лице не е установило. Доколкото не е установена по категоричен начин употреба на наркотици в случая, счита присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.

Подсъдимият М. И. М. поддържа изложеното от защитника си и моли присъдата да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция не се ангажираха и не се събраха нови доказателства.

При извършена проверка за редовността и допустимостта на подадения протест, въззивният съд намира, че същият е редовен и допустим, като подаден от страна в процеса с право на жалба по смисъла на чл. 318 от НПК, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговарящ на изискванията на чл. 320 от НПК.

Въззивният съд, като обсъди доводите в протеста и подаденото възражение‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, като съобрази и събраните по делото доказателства‚ и след като в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, съответно протестът се явява неоснователен, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред.

За да постави присъдата си, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите И.Г., Н.Р., С.Р., А.М. и Л.К., включително и тези прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК и чл. 281, ал. 5, във връзка с ал.1, т.2, предл. 2 от НПК, заключенията на изслушаните и приети съдебно-почеркова и съдебна химико-токсикологична (токсихимична) експертизи, както и от приобщените по делото писмени и веществени доказателства, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Около 19,30 часа на 27.09.2022 г. свидетелите И.Г. и Н.Р. - служители в РУП – Пазарджик, докато извършвали обход като дежурен автопатрул в гр.

Пазарджик, движейки се по ул. „***********“, в посока към ул. „******“, забелязали пред себе си лек автомобил „******, с peг. ************, който имал съмнително поведение – преминавал безпричинно от едната в другата пътна лента на платното с еднопосочно движение. Посредством звуков и светлинен сигнал полицаите спрели автомобила на ул. „***********“, *****, като извършили проверка на документите на водача и на автомобила и установили, че водачът е подсъдимият М. М. от гр. Пазарджик, а управляваният от него автомобил е негова собственост. Свидетелите Г. и Р. решили да го подложат на проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества, макар подсъдимият М. да нямал външни признаци на употребил алкохол или други упойващи вещества. За целта поискали съдействие от дежурните служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пазарджик, където отвели подсъдимия. В сградата на сектор „Пътна 4 полиция” свидетелят С.Р. извършил проба на М. за употребата на алкохол с техническо средство „***************** със сер. № *********** - същото отчело отрицателен резултат. След това му извършил проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство „******** 5000“, със ****, което отчело положителна проба за /*******. На подсъдимия М. му бил издаден **************** г., като му бил съставен и АУАН, *****, **************** г., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. След това свидетелите Г. и Р. отвели подсъдимия М. в Спешно отделение към МБАЛ - Пазарджик за даване на проба от кръв и урина за изследване. Малко преди това подсъдимият споделил на свидетелите Г. и Р., че преди известно време е употребил /*******.