Решение № 619 от 14.07.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 619/14.7.2022г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА

КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ВИДЕВ

2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар

Радослава Цоневска и с участието на прокурора

Стефан Янев изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА к.н.а.х. дело № 544 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл.

63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационната жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, подадена чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Р.Т., против Решение № 210/18.04.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 1956/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 13-002991 от 05.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „Торгус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Хан Омуртаг“ № 2, представлявано от управителя Л.И.Д., на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл.

414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено при неправилно приложение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи че съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност, обоснованост и е постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, като съответно бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 5236/14.06.2022 г., в което ст. юриск. Т., процесуален представител на касатора, който, по изложени съображения, моли съда да уважи подадената жалба и да отмени оспореното решение. Счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. От обективна и субективна страна е установено безспорно, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Ответникът по касационната жалба – „Торгус“

ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Ц., който моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Пазарджик. Счита, че събраните по делото доказателства са обсъдени правилно от първоинстанционния съд, в резултат на което е направил и верни правни изводи, с които е отменил наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на Районен съд гр. Пазарджик за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решението си Районен съд гр. Пазарджик е отменил Наказателно постановление № 13-002991 от 05.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на ответника по касационната жалба, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно:

На „Торгус“ ЕООД е съставен от главен инспектор С.А.в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 13-002991 на дата 13.08.2021 г. за това, че дружеството в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на 29.07.2021 г., на обект: Кафе-клуб „Лаваца“, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „България“ № 13, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Р.Н.Д., ЕГН **********. Р.Н.Д.е установена при извършена проверка на 29.07.2021 г. в гореописания обект на контрол да работи зад бара, като обслужва клиенти.

В собственоръчно попълнена и подписана декларация на основание чл. 402 от Кодекса на труда лицето декларира, че работи в „Торгус“ ЕООД от „вчера 28.07.2021 г.“, на длъжност „сервитьор“, с работно време „от 15:00 часа до 19:00 часа днес, от 10:00 до 14:00 часа вчера“, почивни дни – „не знам“, почивки в работния ден „не знам“, трудово възнаграждение „28 лева за 8 часа“ и че не е получило копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

Нарушението било извършено на 29.07.2021 г. на обект: Кафе-клуб „Лаваца“, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „България“ № 13, когато лицето Р.Н.Д.е заварена да работи зад бара, като обслужва клиенти.

Нарушението е констатирано на 03.08.2021 г. в

Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А, при преглед на фирмената документация, като е изискан, но до приключване на проверката не е предоставен, сключен трудов договор в писмена форма с лицето.

При извършена справка по ЕГН на лицето Р.Н.Д.в Информационната система ИА „ГИТ“ – Регистър трудови договори не са установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между „Торгус“ ЕООД и Р.Н.Д..

С това „Торгус“ ЕООД е нарушил чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Въз основа на акта е издадено и оспореното в първоинстанционното производство Наказателно постановление № 13-002991 от 05.11.2021 г.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В АУАН са изложени фактически обстоятелства, които не са отразени нито в наказателното постановление, нито се подкрепят от показанията на самия актосъставител, както и от тези на свидетелите Д.,Т.,А. и М..

При положение, че в НП се сочи, че Р.Н.Д.е полагала труд без сключен в писмена форма трудов договор, то в тежест на административнонаказващия орган е било да докаже както наличието на установените съществени елементи на всяко трудово правоотношение – изпълняваната от работника трудова функция, допълвана от работно време, уговорено възнаграждение, почивки, така и лицето, което се явява „работодател“ и не е изпълнило задължението си да сключи този договор.

Административнонаказателната отговорност е лична и административно-наказващият орган е длъжен да изследва въпроса кое е наказателно-отговорното лице, като в случая определянето на „Торгус“ ЕООД – в ликвидация, гр. Пазарджик, ул.

„Омуртаг“ № 2, представлявано от управителя Л.Д., като „работодател“ е произволно и не се основава на доказателствата по делото.

Нарушението не е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е отменено наказателното постановление.

Първоинстанционният съд в оспореното решение правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административно наказателна отговорност.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.

Ответникът по касационната жалба не е направил своевременно искане за присъждане на разноски по делото, а и такива реално не са направени, поради което съдът не дължи произнасяне в частта за разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210/18.04.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 1956/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/

2. /П/