Решение № 1120 от 24.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. Варна, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20263110202180 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя, против Наказателно постановление (НП) № 885588-F879895 от 22.04.2026г., издадено от Д. Г. Р.-К., в качеството на Началник на отдел „Оперативни дейности – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП). С обжалваното НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2600.00 (две хиляди и шестстотин) евро на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 от същия закон.

Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Излага подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и за липса на материалноправно нарушение, тъй като увеличението на цената е икономически обосновано. Не претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – НАП - Варна, чрез процесуалния си 1 представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

На 06.04.2026г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F879895 срещу „***“ ЕООД. В акта е отразено, че при проверка, извършена на 12.01.2026г., е установено, че дружеството, в качеството си на търговец, е повишило цената на предлагана от него услуга – технически преглед на леки автомобили за категория №1, от 70.00лева (35.80 евро) на 78,23 лв. (40,00 евро), считано от 01.01.2026г. Увеличението е в размер на 11.76%. Административният орган е приел, че това увеличение не е обосновано от обективни икономически фактори, с което е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

В хода на административнонаказателното производство дружеството е представило писмено становище с икономическа обосновка, в която са посочени конкретни увеличения на разходни пера, включително: ръст на цената на комплекта документи за всеки извършен ГТП с писмо на ИА“АА“към МТС с 1.02евро без ДДС, считано от 01.01.2026г., увеличение на минималната работна заплата от 01.01.2026г. с 12.63%, ръст на осигуровките пряко свързани със МРЗ, инфлационни процеси.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 885588-F879895 от 22.04.2026г., с което административнонаказващият орган (АНО) е възприел изцяло констатациите в акта. АНО е приел, че представената обосновка е непълна, тъй като не е посочено как увеличението на всеки отделен разход повлиява в процентна промяна на общите разходи спрямо приходите.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел съставителят на акта – И. Т. Т.. От показанията му се установява, че при проверката не е изискана документална обосновка за увеличението на цената, и не е правена пълна цялостна проверка със засичане на каса и т.н., а е изготвяне справка единствено и само за установяване цената на предлаганата услуга от дружеството към 11.08.2025г. и 11.10.2025г., а също и от деня на проверката 12.01.2026г. На базата на констатираната разлика в цените между 2025г и 2026г. е съставен и АУАН, като е прието че е нарушен чл. 15 ал.4 от 2

ЗВЕРБ. Свидетелят потвърждава, че не е извършвал анализ на кумулативното влияние на увеличените разходи върху себестойността на услугата.

В хода на съдебното производство не е поискана от страните и не е възлагано от съда изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. За съдът е ясно, че увеличение на цените на предлагана услуга с 11.76%, както е установил АНО е обосновано, дори като се отчете само увеличението на МРЗ за страната от 01.01.2026г, което е 12.63%, а като се добави към това и пропорционално нарастващия размер на увеличението на осигуровките и увеличението на цената на задължителните документи за определяне екологичната група на ППС с 22.72% , считано отново от 01.01.2026г., то безспорно е налице обоснованост на направеното увеличение на цената на услугата. За съдът е безспорно установено, че увеличението на цената на процесната услуга не се дължи на факта, че в РБ е въведено за разплащане еврото ведно с лева за гратисния период, поради което и съдът прецени, че не са необходими особени знания и назначаването на съдебно счетоводна експертиза. За съдът е ясно, че основния компонент за определяне цената на ГТП е работната заплата на работниците в дружество, тъй като дейността по извършване на ГТП е свързана с техните технически познания и експертност и време за извършване на ГТП.

Съдът приема, че при такова повишаване на стойностите на параметрите, формиращи себестойността на услугата, икономическата логика обосновава необходимост от увеличаване на цената на ГТП на автомобилите.

Съдът кредитира изцяло приобщените по административнонаказателната преписка писмени доказателства (АУАН, НП, протоколи, писмена обосновка), тъй като същите не са оспорени от страните и отразяват обективно извършените от административния орган действия.

Съдът кредитира и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Показанията на разпитания свидетел Т., актосъставител, се преценяват като обективни досежно възприятията му за хода на проверката, но същите не допринасят за изясняване на основния спорен въпрос – наличието на икономическа обосновка, тъй като свидетелят потвърждава, че не е извършвал такъв анализ.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и 3 срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които сами по себе си са достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП.

Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе, наказващият орган е длъжен да провери акта, да прецени възраженията и събраните доказателства, а при необходимост – да извърши и разследване. В случая АНО не е изпълнил това си задължение. Вместо да анализира по същество представената от дружеството икономическа обосновка и да извърши служебна проверка на финансовите му показатели (до които НАП има пълен достъп), органът се е ограничил до формалното и бланкетно възпроизвеждане на констатацията, че не е доказано процентното влияние на разходите. По този начин е нарушен принципът на служебното начало и е прехвърлена изцяло доказателствената тежест върху санкционирания субект, което е недопустимо.

На следващо място, описанието на нарушението в НП, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, трябва да бъде пълно, ясно и да съдържа всички елементи от състава на вмененото деяние. Разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е бланкетна и изисква от АНО не само да констатира увеличението на цената, но и да мотивира защо то е „необосновано“. В случая липсва какъвто и да е анализ защо представените от дружеството фактори (ръст на МРЗ, осигуровки, такси за документи) не се приемат за „обективни икономически фактори“ по смисъла на закона. Тази непълнота в мотивите на НП съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като е ограничила правото на защита на жалбоподателя да разбере в пълнота обвинението и да организира адекватно защитата си.

Съдът намира, че извършеното деяние не осъществява състава на административно нарушение по чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

За да е налице нарушение, следва да е установено по безспорен начин, че увеличението на цената е „необосновано от обективни икономически фактори.

В административнонаказателния процес доказателствената тежест за установяване на всички елементи от състава на нарушението, включително и на отрицателния факт за липсата на икономическа обосновка, лежи изцяло 4 върху административнонаказващия орган (АНО). В настоящия случай АНО не е ангажирал доказателства, които да оборят представените от дружеството данни, а се е ограничил до формалното твърдение, че увеличението не е обосновано. Този подход е в разрез със законовия стандарт и съдебната практика.

Легалната дефиниция на понятието „обективни икономически фактори“, дадена в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗВЕРБ, включва изрично „външни за търговеца, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба“, както и нормативни промени. Анализът на събраните по делото доказателства показва, че увеличението на цената на услугата с 11.76% е пряка последица именно от такива фактори:

Увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) и свързаните с нея осигурителни плащания е нормативно регламентирана промяна, която пряко се отразява на разходите за труд на дружеството. По този показател е наличен ръст с 12.63%. Това само по себе си представлява обективен икономически фактор по смисъла на закона.

Увеличението на таксата за закупуване на документи с 22.72% е разход външен за търговеца, тъй като се определят от ИА „АА“ и той не може да им влияе.

При установеното увеличение на разходите, извършеното от дружеството увеличение на цената на ГТП се явява напълно пропорционално и икономически обосновано. Съдебната практика по сходни казуси приема, че основният критерий за преценка е именно съпоставката между процента на увеличение на разходите и процента на увеличение на продажната цена.

Когато увеличението на цената е по-малко или равно на ръста на разходите, не може да се говори за необосновано или спекулативно ценообразуване.

Напротив, това е проява на правото на свободна стопанска инициатива, насочена към покриване на увеличените разходи и избягване на работа на загуба, а не към реализиране на нелоялна печалба.

Следователно, от обективна страна липсва основният елемент от състава на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ – липсата на икономическа обосновка. Деянието е несъставомерно и наказателното постановление се явява материално незаконосъобразно.

Налице е драстична диспропорция между размера на увеличението на 5 цената на един ГТП и наложената санкция (2600.00 евро). Липсват данни за настъпили вредни последици за потребителите или за реализирана значителна нелоялна печалба. Напротив, доказателствата сочат, че увеличението е било необходимо и обосновано за продължаване дейността на дружеството.

Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 885588-F879895 от 22.04.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности – Варна в ГД „Фискален контрол при ЦУ на НАП, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2600.00 (две хиляди и шестстотин) евро за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6