Протокол № 69 от 29.03.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 69 гр. Варна, 29.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500047 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:15 часа се явиха:

Въззивницата С. С. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. К., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна Г. С. Г. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г. Г., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

АДВ.К.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Г.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от С. С. К. чрез процесуалния й представител адв.

М.К. против решение №333/07.11.2022г., постановено по гр.д. № 263/21г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ С. С. К. е осъдена на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД да заплати на Г. С. Г. сумата от 8 293, 36лв., част от парично вземане от 51 010,27 лв., прехвърлено му с договор за цесия от 24.02.2021г., сключен между него като цесионер и „Агро Логистика-ми“ ООД, гр. Добрич като цедент, представляващо стойността на сторените разноски за СМР гранитогрес, оборудване на баня, вентилационна система, остъкляване на лятна тераса, изграждане на вътрешни вертикални стени в кухнята, ремонт и 1 подмяна на покрива на заведението, монтаж на сгъваем покрив, изграждане на конструкция на лятна тераса, кухненски плотове и рафтове, топло и шумо изолация, извършени от цедента „Агро Логистика-ми“ ООД, гр.Добрич в периода 2017г.-2019г. в собствения на ответницата имот, находящ се в гр.

Добрич, ул. “Бойчо Огнянов“ №43, представляващ заведение за обществено хранене с площ от 77,25 кв.м. с идентификатор *** и търговски обект с площ от 34,96 кв.м. с идентификатор ***.; 2/ С. С. К. е осъдена да заплати на Г. С. Г. съдебно-деловодни разноски от общо 819,49лв., от които 331,74лв. държавна такса, 65,03 лв. възнаграждение за вещо лице и 422,72лв. адвокатско възнаграждение. В жалбата и уточняващата молба към нея от 29.12.2022г. се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.

Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск се отхвърли и за горепосочената му част.

Въззиваемият Г. С. Г. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Г.Г.а, поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В жалбата и в отговора не са направени доказателствени искания.

АДВ.К.: Поддържам въззивната жалба, тя е достатъчно конкретна и ясна, насочили сме се към порок, който виждаме в решението, описан достатъчно ясно и конкретно в жалбата. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ.Г.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам изцяло отговора на въззивната жалба в цялост. Считаме, че е налице една огромна съвкупност, която е разгледана от първоинстанциионния съд, съобразно материалния и процесуалния закон и съдебната практика. Няма да соча нови доказателства.

АДВ.К.: Представям договор за правна защита и съдействие.

АДВ.Г.: Не възразявам. Представям молба, претендираме разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 и 3 и ал.2 от ЗАдв.

АДВ.К.: Правя възражение, ако посоченият размер, който се претендира да бъде присъден на колегата, е над минимално определения по Наредбата.

Моят е определен съобразно частта от решението, в която не сме доволни.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А и прилага представения договор за правна защита и съдействие от процесуалния представител на въззивницата.

ПРИЕМА и прилага молба, представляваща списък на разноските, ведно с 2 договора за правна защита и съдействие, представени от процесуалния представител на въззиваемата страна.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло въззивната 2 жалба, тя е в линията и посоката още на писмения отговор по делото.

Подробно няма да преповтарям съдържанието на въззивната жалба. Само ще си позволя да подчертая, че настоящото производство стана възможно поради едни сложни взаимоотношения, в дъното на които стоят имуществени отношения между фактически съжители. Първоинстанционният съд Добрич, трябва да се подчертае това, стори необходимите усилия и фактическите положения по делото са ясни. Намирайки се на плоскостта на чл.61, ал. 2 от ЗЗД, в жалбата си съм посочил с кое моята доверителка не е съгласна. Тази житейска ситуация, в която са изпаднали страните, изисква разрешаването й с необходимия здрав смисъл и не е необходимо акцента да се поставя изключително и само на воденето на чужда работа без пълномощия. В крайна сметка, подведено под линия – имот, построен от цедента, преминал по нотариален ред през негови близки, попада в неговата съжителка; след конфликт между тях и в течение на един ясен договор за наем, в края на краищата отново се озовава в цедента. Много бих искал да подчертая поведението и на двамата. От субективна страна моята доверителка търпи упрек като собственик и дали тя е защитила правата си на собственик, каквато е до новата продажба на имота в полза на цедента през февруари месец 2021г., но пък не може да изключим това, което съм описал и в жалбата, че фактически без нейно знание, съгласие, без уведомяване, са сторени неща, които не са типични за собственик. На това се основава и моята жалба.

Продаден е магазин в края на краищата, делото се води и имотът има характеристиките на търговско заведение - променен е статута, сторени са едни луксозни подобрения, изградена е тераса, за които се оказа, че тя не е подавала заявление и т.н. Ето затова ние държим и поддържаме искането във въззивната жалба за корекция на първоинстанционното решение в конкретните параметри. Моля да измените решението на окръжния съд и претендирам за разноските.

АДВ.Г.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме отговора на въззивната жалба в цялост. Считаме, че първоинстанционното решение е мотивирано и обосновано, съобразено е с трайно установената съдебната практика, с пълен анализ на фактите и обстоятелствата и доказателствената съвкупност. Самият обем е достатъчно красноречив от 13 страници на първоинстанционното решение. Правната конструкция на насрещната страна, видно от въззивната й жалба, започва с: „Не съм доволна от постановеното съдебно решение“. И за нас това решение съответно не отговаря на петитума на моя доверител, но същото е мотивирано и обосновано, доказа се по безспорен начин на първа инстанция, че действително се е увеличила съответно стойността на въпросния имот, който е бил собственост на насрещната страна с 55 350 лв. - видно от представените и защитени СТЕ, неоспорени от насрещната страна. Доказа се по безспорен начин, че всички претендирани СМР са вложени и са извършени в процесния имот, подплатени са както с фактури, така и с констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ експертизи. Видно от тях още в първата СТЕ става ясно, че процесният имот, когато е бил изграден, е бил по БДС. За да влезе в експлоатация това заведение за обществено обслужване и хранене, съответно е трябвало да се извършат определени СМР, които са били необходими. По отношение на другата част от СМР, става въпрос за закриване на лятната терасата, тя има за 3 своя цел да се увеличи съответно броя места в самото заведение от 30 на 70 такива, както и се е увеличила и търговската площ на въпросното заведение за обществено обслужване и хранене от 70 на 130 кв.м. Всички тези дейности са били изцяло в интерес на насрещната страна, същата е знаела за въпросните СМР. Няма правна и житейска логика двама души, когато живеят на семейни начала, в един продължителен период от време, съответно насрещната страна да не знае какви точно СМР се извършват в имота й, а видно и от свидетелските показания същата е посещавала това заведение с моя доверител при вземане на наема. Аз няма да преповтарям също като колегата отговора на въззивната жалба. Акцентирам върху трайно установената практиката на ВС, още с Постановление № 6 от 27.12.1974г. по гр.д. № 9/1974г. на Пленума на ВС и обективирани в цитираната практика и на ВКС, където ясно е посочено кои подобрения съответно са луксозни такива. Всички СМР, с оглед санитарно-хигиенните изисквания за едно такова заведение, самата изолация, самият гранитогрес, не могат да се причислят към луксозни разноски, съответно също така същите извършени СМР не могат и да се отделят от въпросния обект без да се наруши тяхната цялост и целостта съответно и търговския облик на въпросното заведение. В тази връзка претенциите на насрещната страна за подобрения, с характер на луксозни разноски, противоречат на правната и житейска логика и на трайно установената съдебна практика.

Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен акт, по силата на който да потвърдите първоинстанционното решение в цялост.

Претендираме съответно и адвокатски хонорар в днешно съдебно заседание, моля да го уважите в цялост.

Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.25 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4