Решение № 313 от 03.05.2022, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 4781/2021
- Вид
- Решение № 313
- Подписан
- 03.05.2022
- Състав
- Велина Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, ал. 1, т. 6 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57 ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57 ал.1 т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.348 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 420, ал. 3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 313 гр. Стара Загора, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Евдокия Ив. Досева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20215530104781 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В исковата молба ищеца твърди, че с присъда №***г. по НОХД №***г. на Районен съд гр. Казанлък 4 н.с. бил осъден и признат за виновен за престъпление по чл.195 ал.1, т.З и т.4, вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК извършено на 10/11 декември 2019г. в град ..., област Стара Загора.
За така извършеното деяние му било наложено от съда наказание 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим по ЗИНЗС.
Според ищеца присъда №***Г. по НОХД №***г. на Районен съд гр.
Казанлък 4 н.с. в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ била постановена в нарушение на Закона.
Съгласно чл.57 ал.1 т.2 ЗИНЗС първоначалният „строг“ режим на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ се определял, когато същото е наложено за умишлено престъпление и неговият размер е по-голям от 5 /пет/ години и не са изтекли повече от 5 /пет / години от изтърпяването на предходното наложено наказание „лишаване от свобода“, или престъплението е извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложено наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години.
По изключение, предвидено в чл. 57 ал.2 от ЗИНЗС, „строг“ първоначален режим можело да се определи и в случаите, когато следвало да се определи общ. По данните по делото и от справката за съдимост е било 1 видно, че до датата на извършване на престъплението по НОХД №***г. на PC гр.Казанлък 4 н.с. - 10/11 декември 2019г., били изтекли 7 год. 10 месеца и 13 дни - т.е. повече от 5 години от предходно осъждане. По наказателното производство ищеца не бил се укривал и не го осуетявал.
Данните относно вида и размера на наложеното наказание и изтеклия срок от датата на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по предходното му осъждане, и липсата на данни да се е укривал, изключвали приложението на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 от ЗИНЗС за определяне на „специален“ или „строг“ първоначален режим за изтърпяване на наложеното с НОХД №***г. на PC гр. Казанлък. Като е определил „строг“ вместо „общ“ първоначален режим за изтърпяване на наложеното му наказание по НОХД №***г. на P C гр. Казанлък 4 н.с., P C гр. Казанлък бил допуснал нарушение на Закона по смисъла на Закона и конкретно на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, прилагайки чл. 57 ал.1 т.2 б.“б“ вместо да приложи чл. 57 ал.1 т.З от ЗИНЗС. За допуснатото съществено нарушение по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 от НПК било възобновено НОХД №***г. на PC гр. Казанлък 4 н.с. С искане вх.№***г. на ВКП от *** г. на основание чл.420 ал.З алт.1 от НПК било спряно изпълнението на присъдата в частта относно определения режим на изтърпяване. Срокът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при „строг“ режим до неговата промяна в „общ“ било за периода от ***г. до *** г. Ищеца твърди, че бил претърпял в миналото фрактура на крайници „импресионата аперта регио окцилатилис син.контузио“ вследствие на ПТП при която претърпял хирургична интервенция. Непосредствено преди да започне изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при „строг“ режим на ***г. претърпял сложна и болезнена оперативна манипулация в УМБАЛ гр.Пловдив с диагноза „в***“. Наложило се тежка и оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност. Било му предписано лечение с медикаменти и антибиотични средства. На 14.08.2020г. се наложило да се извършат и други пластични операции на мускул. Вследствие на незаконосъобразното налагане на „строг“ вместо „общ“ първоначален режим за изтърпяване на наложеното му наказание по НОХД №***г. на PC гр. Казанлък 4 н.с., и неговото изтърпяване за периода от ***г. до ***г. при здравословно състояние на ищеца му били причинени необратими поражения върху психиката и физическото здраве.
Вследствие на начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при „строг“ режим се затворил в себе си, отказвал да общува с хора и започнал да получава тежки депресии от затворения и суров начин на изтърпяване на наказанието при „строг“ режим. Липсата на разходки на открито, обездвижването, движението и срещата с лица рецидивисти, извършили тежки криминални деяние го стресирали и получавал постоянен страх и негативни усещания в тази среда. Ежедневните заплахи, от тяхна страна, от всякакъв вид и характер касаещи живота му и телесния интегритет, го карали да изживее негативни психически изживявания и силен стрес, който нямало как да изживее при изтърпяване на наложеното му наказание при 2
„общ режим“.
Ежедневната му среща с рецидивисти и хора избрали престъпния начин на живот го сринали психически и изпитвал постоянен страх, тъй като се чувствал и питал какво прави сред тези хора, които постоянно го тормозели и заплашвали. Заради изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при „строг“ режим отказвал свиждания с близките си и конкретно със сина си, за да не го вижда в това състояние сринат и подтиснат психически и страдащ физически. Не можел да допусне детето му да го вижда в това състояние.
Близките на ищеца били подтиснати, че изтърпява присъдата с рецидивисти.
Вследствие на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при „строг“ режим се обострили симптомите и болките вследствие на претърпяната операция и преживяната травма от ПТП в миналото. При крайно мизерните и нехигиенични условия в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при „строг“ режим в затвора, обездвижването, започнал да изпитва остри и непоносими болки в местата, където била извършена медицинската интервенция, като често не можел да спи от постоянна и силна болка. Ищеца понесъл изключително тежко начинът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при „строг“ режим. През времето, когато изтърпявал наказанието лишаване от свобода при „строг“ режим не могъл да работи в обслужващата дейност на затвора, дори и работа на външни обекти.
Разликите в условията и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при „строг“ режим и този при „общ“ били драстични откъм място на изтърпяване и коренно различни откъм режим, свободно време, време за разходки на открито, възможности за работа и др. В мястото, където се изпълнявало наказанието лишаване от свобода при „строг“ режим, бил лимитиран и ограничен начинът на харчене на пари за продукти в магазина на затвора и нещата, които можел да си купи. Ограничени били правата на близките спрямо броя и продължителността на посещенията им. Всичко това довело до необратими поражения върху психиката и тялото на ищеца, които като силен стрес и нерви в резултат на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при „строг“ режим и в момента изпитвал.
Искането до съда е да постанови решение на основание чл.2 от ЗОДОВ за допуснато съществено нарушение на Закона, като съдът е определил „строг“ вместо „общ“ първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание по НОХД №***г. на P C гр. Казанлък 4 н.с., P C гр. Казанлък, с което е допуснал нарушение на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, прилагайки чл. 57 ал.1 т.2 б.“б“ вместо да приложи чл. 57 ал.1 т.З от ЗИНЗС, като за времето на изтърпяване на наказанието при „строг“ режим, моли, да бъдат осъдена ответната страна да му заплати сумата в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на изтърпяване на незаконно определения режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ при „строг“ режим в периода на изтърпяването му от ***г. до *** по НОХД 3
№***г. на 4 н. с. на РС Казанлък., изразяващи се в нервно напрежение, тревожност безсъние, неприятни чувства, силен и дълготраен психически стрес, притеснение и безпокойство, болки страдания в резултата на влошаване на здравното му състояние на прекараната стара травма и проведено непосредствено оперативно лечение през август месец 2020г. вследствие на „строгия“ режима на изтърпяване на наказанието, при който бил подложен като обездвижване и начин на изтърпяване. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответ ната страна взема становище по исковата молба, а именно, че оспорва изцяло така предявения срещу Районен съд - Казанлък иск, като неоснователен и недоказан по следните съображения: Изложените в исковата молба обстоятелства не обосновавали приложимостта на нито една от хипотезите по чл. 2 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при: Задържане под стража, вкл. като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. ДВ, бр. 137 от 1998 г.; попр. ДВ, бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията"; Нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; Обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; Налагане на наказание по НК, или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено; Прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; Изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер; Незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
За да се ангажира отговорността на Държавата и в частност на съда за вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ законът изисквал да е налице кумулативна даденост на следните елементи - обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; да са 4 причинени вреди и да е налице причинна връзка между тези предпоставки.
Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, безспорно била на ищеца, като същият следвало да докаже осъществяването на фактическия състав на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. Обстоятелствата, свързани с осъждането на ищеца П. били следните:
С присъда № *** г. по н.о.х.д. № *** г., IV състав, подсъдимият П. е бил осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК и при приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК, на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в законна сила на *** г., тъй като не е обжалвана от ищеца или неговия защитник или съответно протестирана от Районна прокуратура - Казанлък.
Главният прокурор на Република България е отправил искане до Апелативен съд - Пловдив под № 277/*** г. за възобновяване на н.о.х.д. № *** г. по описа на Районен съд - Казанлък, в частта относно определения първоначален режим за изтърпяване на наложеното на осъдения М.П. наказание „Лишаване от свобода“, като вместо строг режим се определи първоначален общ режим за изтърпяването му. На основание чл. 420, ал. 3, т.1 от НПК е спряно изпълнението в частта на този режим, като е постановено от Главния прокурор П. да търпи наказанието си при общ режим.