Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2956 от 10.08.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2074/2021
Вид
Решение № 2956
Подписан
10.08.2022
Състав
Михаела Светлозар Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.2, т.2 · Закон за защита на личните данни

РЕШЕНИЕ

№ 2956 гр. Пловдив, 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330102074 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Д. П., ЕГН ********** против „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /с променено наименование на фирмата след приключване на устните състезания по делото на „Кей Би Си Банк България“/, ЕИК 831558413, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ищецът твърди в качеството му на ********* на 01.12.2017 г. да е бил упълномощен от управителя на „О.“ ЕООД да представлява дружеството пред трети лица с право да сключва, изменя и прекратява договори за наем и аренда на притежаваните от дружеството зем. земи, при ред и условия каквито намери за добре, както и да открие банкова сметка, по която да бъдат превеждани дължимите възнаграждения. През м. декември 2017 г. открил банкова сметка в ответната банка.

При поредно посещение на 17.05.2018 г., за проверка движението по същата и след изискване на личната му карта и извършена проверка, служител го уведомил, че пълномощното му е оттеглено, а обслужващата партида преместена в друг банков клон. Не успели да постигнат разбирателство за правата на ищеца, а след като поискал информация от управителя на „О.“ ЕООД, бил уведомен, че пълномощията му не са оттеглени.

Било установено, че трето лице Х. Т. /договорен ********* на др. дружество, в което ********** на „О.“ ЕООД Е. бил ***********/ му предоставила заявление за оттегляне на пълномощията на ищеца, написано на български език, без превод. Въпреки уверението на самия Е., че пълномощията не са оттеглени, а е подписал заявлението, т.к. му било обяснено, че за удобство следва да открие сметка в друг клон на банката, *********** Д.Б. отстоявала, че служителите са изпълнили добросъвестно задълженията си.

Предвид подадени жалби и писма до банката, на 19.06.2018 г. ищецът получил писмо, в 1 което бил известен, че след извършена проверка е установено, че на 31.01.2018 г. пълномощията му са били оттеглени от Е. и поради тази причина на 17.05.2018 г. правилно му е отказана информация за движението по банковата сметка на дружеството.

По повод подадена жалба до КЗЛД било образувано дело и с Решение от 10.09.2019 г. било признато за неправомерно предоставянето на личните данни на ищеца чрез изпращане на имейл от директорката Д.Б. до Х. Т.

Предвид изложеното ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди – негативни емоционални преживявания, психическо напрежение и терзания, разочарование и безпомощност в многократните опити пред банката да защити правата си като адвокат и пълномощник на „О.“ ЕООД.

Неправомерното контактуване на банкови служители с лицето Т. – без представителна власт за „О.“ ЕООД и свеждане до знанието му на предприети от ищеца действия при упражняване на правата му, с цел възпрепятстване на поетия ангажимент като пълномощник, причинило допълнително емоционално и психическо натоварване, довело до нарушение в организацията на лично и професионално време. Отразило се негативно и на здравословното състояние на ищеца, който в деня на заседанието пред КЗЛД се почувствал много зле и се наложило да бъде прегледан в Спешен кабинет, поради съмнение за сърдечна криза.

В резултат от развилата се ситуация и въпреки опитите да убеди Е., че е направил всичко възможно в професионален аспект за защита правата на представляваното дружество, банката така и не зачела повече делегираните му права на пълномощник, поставила го в невъзможност да упражнява същите, а поради тези обстоятелства Е. преценил, че ищецът не може да изпълнява делегираните му права, при което с нотариална покана от 21.06.2019 г. оттеглил правата му. Това било съпроводено с прекратяване на всички договорни отношения с дружеството, което довело до допълнителен стрес и унижение, намаляване на финансовите приходи, въпреки изпълняваните различни юридически ангажименти към дружеството в рамките на повече от 15 години.

С оглед изложеното и претърпените неимуществени вреди, отразили се цялостно негативно в личен и професионален план на ищеца и предвид неправомерните – бездействия на служители на банката да зачетат представителната му власт, при което бил възпрепятстван да упражни ********** си професия, както и действията по неправомерно предоставяне на личните му данни на трето лице /Т./, се претендира за присъждане на обезщетение за обезвреда в размер на сумата от 3000 лева – частичен иск от общо 60 000 лева. Моли за уважаването му. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Твърди личната карта на ищеца да е била ксерокопирана само веднъж при откриване на банковата сметка през м. декември 2017 г., в изпълнение на законови задължения.

Твърди при проведена среща на 30.01.2018 г., в офиса на банката, на която присъствала и Х.

Т., ********* на „О.“ ЕООД лично да е поискал да прекрати делегираните права на ищеца, 2 както и достъпа и възможността му да получава информация относно банковата сметка на дружеството, в която връзка подписал и всички необходими документи. Поддържа, че след като пълномощията били оттеглени, при посещението през м. май 2018 г., банковият служител правилно е отказал предоставяне на изисканата информация. Противоправно поведение не било налице. Дори оттеглянето да следвало да се осъществи по нотариален ред, това било сторено впоследствие с отправената нотариална покана. След като в банката бил представен документ с ясно изразена воля, съдържащ дата и подпис на лицето М. Е., то правилно изисканата информация била отказана, за да се защитят интересите на клиента.

Подписаното заявление не било оттеглено от ************ след неговото подаване, въпреки възможността за това, нито било направено волеизявление оттеглянето на пълномощното да се счита за невалидно.

Оспорват се твърденията да е налице нарушение на банкова тайна, т.к. водената кореспонденция между банката и Е., в т.ч. тази с „О.“ ЕООД, не представлявала такава по см. на ЗКИ.

Доколкото липсвало както противоправно поведение, така и причинна връзка с твърдените вреди, се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже положителните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и по-конкретно, че вследствие виновно и противоправно деяние /действие/бездействие/ на лице, за което отговаря ответникът, са причинени описаните неимуществени вреди по вид и степен; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, в това число за такива положителни факти, които изключват, погасяват или намаляват претенцията, а при установяване на положителните елементи от фактическия състав от ищеца, да докаже плащане.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен, поради следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ищецът в качеството му на *********** е бил упълномощен от управител на „О.“ ЕООД , в която връзка през м. декември 2017 г. открил банкова сметка на дружеството в ответната банка; при посещение на 17.05.2018 г. банков служител отказал предоставяне на информация за движението по сметката, поради твърдение за оттеглени пълномощия на ищеца; в банката било представено заявление от 31.01.2018 г., подписано от ********** на „О.“ ЕООД, за оттегляне на пълномощията; с нотариална покана от 21.06.2019 г. пълномощията на ищеца били оттеглени /вж. доклада/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени 3 доказателства.

В представеното пълномощно – чл.4, са делегирани права на ищеца да открие банкова сметка на дружеството в ответната банка, по която наемателите и арендаторите да превеждат дължими възнаграждения по договорите, както и обезщетения, неустойки; с право да получава информация/извлечения за постъпващите по сметката суми. Не е спорно и се установява, че през месец декември 2017 ищецът като **** и *********** е открил банкова сметка на дружеството „О.“ ЕООД в банката.

Въпреки делегираните му права, при посещението на 17-ти май 2018 г. в офис на ответника, банков служител отказал предоставяне на информация за движението по сметката, поради твърдение за оттеглени пълномощия.

По делото е прието заявление/искане, в което е посочено име на клиент „О.“ ЕООД; М. Е., след което с текст на български език е записано „желая оттегляне на пълномощно на Г. Д.

П., ЕГН“. В заявлението на л. 22, след това изписване е налице и текст на английски език, който в превод означава същото. За дата е поставен печат на банката, в който е отразена 30.01.2018 г. и подпис /без автор/. Съдържа се и подпис на заявителя.

Такова заявление/искане е прието като доказателство и като част от съдържащите се документи в досието на фирма „О.“ ЕООД в ответната банка, но този екземпляр не съдържа изписването на текста на английски език.

Установява се от писмените доказателства - водена кореспонденция както между ищеца и служители на отв.дружество, така и между същия и трето за спора лице Х. Т. Разменени са имейли между ищеца и представители от банката, всички касаещи възникналия проблем по невъзможност за ищеца да осъществи правата си като надлежен представител на посоченото дружество, чрез снабдяване с информация относно банковата сметка, каквито права са му изрично делегирани с приетото пълномощно с нотариално удостоверен подпис и последвалия отказ на банката такава да бъде предоставена.

Според съдържанието на електронна кореспонденция от 18-ти май 2018 г., лицето Д.Б., разпитана като свидетел - *********** на два от офисите на банката, е изпратила имейл до г-н Е., с предмет – относно г-н П. /л.27-28/, в който се съдържа изявление, че г-н П. е завел жалба срещу нейни колеги, че са разкрили личните му данни на г-жа Т. Посочено е, че „за жалост“ може би тя му е дала копие от подписаната от адресата молба за оттегляне на пълномощния. Допълва, че в опита си да бъде от помощ, направила грешка, като казала на Т., че той се интересувал от активността на фирма „О.“ в банката. Учтиво моли да бъдат приети извиненията й.

Предвид възникналата ситуация, последвали редица жалби от страна на ищеца до Прокуратурата, Българска народна банка, Комисия за защита на личните данни.

С влязло в сила Постановление на РП – Пловдив /потвърдено/ било отказано образуване на досъдебно производство. Във връзка с проверката по същото и в хода й са снети обяснения от лицето М. Е. в които заявява, че - във въпросното заявление за оттегляне на пълномощно, подписът бил негов. Ищецът бил негов ********* и бил упълномощен да прави справки по 4 банковата сметка, във връзка с дейността на дружеството. Трябвало да се прехвърли документацията в друг клон на банката. Подписал набор от документи и казал, че ищецът има право да проверява сметките, но без право да тегли пари. Разговора водил с ********** на новия клон г-жа Б. на английски език. Пред нея подписал това заявление. Тъй като тя не знаела перфектно английски език може би не го разбрала или го разбрала погрешно. Не помни дали текстът за оттегляне на пълномощното бил написан, но не го писал той. Не можел да пише на български език. Заявява, че никога не е искал това пълномощно да бъде оттеглено и не знаел защо информацията от банката, във връзка с фирмата, била получавана от Х. Т. На тази фирма единствено ищецът бил пълномощник.

Тези обяснения не могат да бъдат ценени като годно доказателствено средство в процеса, тъй като представляват свидетелски показания в писмен вид и с оглед принципа на непосредственост, не могат да бъдат взети предвид. Но следва да бъде отбелязано съществуването им и тяхното съдържание за пълнота.