Решение № 31 от 09.07.2021, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Силистра , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева

Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско дело № 20213400500175 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против Решение № 260034 от 24.03.2021 г. по гр.д.№ 1698/2019 г. на Районен съд Силистра, с което:

В. ВЛ. СТ. от с. Калипетрово, общ. Силистра, ул. „Ново Петрово“ № 80 е осъдена да плати на ИЛ. Д. К. с ЕГН ********** сумата от 1097,48 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка, сключен през юли 2019 г., за подмяна на покривна конструкция на сграда, находяща се в с. Калипетрово, ул. „Ново Петрово“ № 80, заедно със законната лихва върху тази сума от 04.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане;

Отхвърлен е искът за присъждане на възнаграждение по договора за изработка над сумата от 1097,48 лева;

Прекратено е производството по иска за заплащане на законна лихва върху възнаграждението по договора за изработка за периода от 24.07.2019 до 03.11.2019 г. (в тази част решението е влязло в сила поради необжалване).

1

Едната въззивна жалба е на ищеца ИЛ. Д. К. с ЕГН **********, който обжалва отхвърлителната част на решението за сумата от 2205,52 лева, явяваща се разликата между присъдените 1097,48 лева и 3300 лева, колкото вече счита че му дължи ответницата. За сумата от 350 лева в отхвърлената част, която е разликата над 3300 лева до предявените с исковата молба 3650 лева – не се обжалва – и решението на първата инстанция в тази част е влязло в сила.

Жалбоподателят излага подробни доводи срещу правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди наличието на процесуални и материалноправни нарушения и необоснованост на съдебния акт. Моли окръжния съд да прецени събраните доказателства и да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което да му бъде присъдена сумата от 2205,52 лева. Претендира разноски.

Ответницата не депозира отговор на въззивната жалба на ищеца.

Втората въззивна жалба е на ответницата В. ВЛ. СТ. от с. Калипетрово, общ. Силистра, ул. „Ново Петрово“ № 80, която обжалва решението на РС Силистра в осъдителната част, тъй като счита, че е неоснователно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с фактическата обстановка.

Излага подробни доводи във формата на изчисления, с които обосновава искането си за отмяна на обжалваното решение в осъдителната част.

Претендира разноски.

Ищецът намира въззивната жалба на ответницата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства и като съобрази исковата претенция и отговора на исковата молба, оплакванията на жалбоподателите и обясненията им пред настоящата инстанция, Силистренският окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно в осъдителната част, а въззивната жалба на ответницата е основателна; респективно – въззивната жалба на ищеца е неоснователна.

Районният съд е сезиран с иск за неплатено възнаграждение на изпълнителя по договор, сключен през юли 2019 г., за подмяна на покривна конструкция на сграда, находяща се в с. Калипетрово, ул. „Ново Петрово“ № 80. Ищецът К. твърди, че не му е платено цялото договорено възнаграждение, първоначално претендира остатъкът да е 3650 лева. Ответницата признава в отговора на исковата молба, че след частично изпълнение на дължимото от нейна страна възнаграждение е обещала още 3300 лева. С въззивната жалба се претендира разликата над присъденото от районния съд до размера на тази сума от 3300 лева. Следователно спорният въпрос, какво е останало да се дължи на изпълнителя по договора за изработка към момента на завеждане на 2 иска, е изяснен, благодарение на процесуалната активност на страните и техните изявления: веднъж, ответницата със своето признание; впоследствие – ищецът с необжалване на отхвърлителното решение над размера от 3300 лева.

В тази връзка излишно е да се обсъжда как е било уговорено възнаграждението: с включени материали или не; с допълнително възложена работа или не; с приспадане на част от материалите, които са останали от стария покрив или не; с това кой дължи цената за тези материали и т.н. Нещо повече: дори да се приеме, че част от обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба, биха могли да обосноват възражение за прихващане на сумата по дължимото възнаграждение с насрещни вземания на ответницата за невложени, но платени материали; за продадени, но неплатени цигли; за поправяне на щети по оградата, причинени злоумишлено и т.н. – такова възражение за прихващане липсва в отговора на исковата молба. Поне не личи да е ясно изразено. Не са дадени указания на ответницата да изясни волята си, което има за естествена последица тов, че в определението по чл.

146 ГПК не е докладвано възражение за съдебна компенсация с неликвидни вземания. Липсва също така произнасяне в диспозитива на решението, че искът се отхвърля за горницата над 2483 лева, колкото според съда е размерът на неплатеното възнаграждение на изпълнителя; а за разликата над уважените 1097,48 лева до 2483 лева не е проведено разграничение за каква част искът се отхвърля поради уважено възражение за прихващане и за каква част – поради намаляване на възнаграждението, защото изпълнената работа е с недостатъци. Такова разграничение е направено само в мотивите на решението, но за да има сила на пресъдено нещо по отношение на насрещните вземания на ответницата (например за цената на циглите – 265 лева, както е приел районният съд), които са обусловили частичната компенсация, тези вземания трябва да се опишат в диспозитива на решението – аргумент от чл.

298, ал. 4 ГПК. Няма спор в доктрината и практиката, че за да възникне сила на пресъдено нещо относно насрещните права на ответника по чл. 298, ал. 4 ГПК, нужно е по тях съдът да се е произнесъл в решението, разбирано като диспозитив, без да има значение дали ги е признал, или ги е отрекъл. Липсата на такова произнасяне не е явна фактическа грешка, нито е непълно решение, щом още с определението по чл. 146 ГПК не е докладвано, че предметът на делото включва възражение за прихващане с неликвидни вземания и липсва въззивно оплакване за непълнота на първоинстанционния доклад.

Гореизложеното по отношение действията на съда не е защото предметът на въззивната проверка е първоинстанционното решение.

Напротив – не е. Предметът на въззивното производство е предявеният иск и насрещните възражения, но само доколкото същите са обхванати от оплакванията във въззивната жалба. В случая в нито една от двете жалби не са наведени оплаквания за непълен или неточен доклад по чл. 146 ГПК във връзка с липсващото в него възражение за прихващане; нито срещу това, че в 3 диспозитива на решението липсва такова произнасяне. Ето защо и на основание чл. 269, изр. второ от ГПК въззивният съд не следва да обсъжда доводите на страните и събраните доказателства за насрещните вземания на ответницата, с които тя иска намаляване на дължимото възнаграждение на изпълнителя.

Окръжният съд следва да се произнесе единствено по въпроса дължи ли ответницата възнаграждение на ищеца в размер на 3300 лева с оглед наведените в отговора на исковата молба и докладвани от първоинстанционния съд твърдения: че ремонтът на покрива на еднофамилна къща е отговорно начинание и трябва да се спазват определени строителни изисквания; че извършеното ремонтно строителство страда от съществени пороци и е компрометирано по подробно изложени причини, част от които са използването на стари греди, държащи билото на покрива; че има улягане и провисване на задната страна на покрива и чупка по средата и др. Във въззивната ѝ жалба се поддържа, че са налице съществени нарушения на строителните норми и правила, които водят до застрашаване от срутване на част от покрива; описано е подробно в какво се изразява некачественото изпълнение на покривната конструкция; както и че вследствие на извършените сериозни нарушения на строителните норми се е стигнало и до некачествено изпълнение, което води неминуемо до необходимост от демонтаж на съответната част от покривната конструкция и на самия покрив.

Така наведените доводи в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба могат да се квалифицират както по чл. 261, ал. 1 ЗЗД, така и по чл. 265, ал. 1 ЗЗД. И двете норми касаят качеството на изработеното от страна на изпълнителя по договора за изработка. Разликата между тях е в степента на годност на изработеното. Ако построеният покрив не е годен за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, към което навежда твърдението в отговора на исковата молба, че извършеното ремонтно строителство страда от съществени пороци и е компрометирано – нарушен е чл. 261, ал. 1 ЗЗД; а ако е годен, но има недостатъци, които могат да се поправят – приложим е чл. 265, ал. 1 ЗЗД.

Според въззивния съд реконструираният покрив е изцяло негоден да служи за целите, за които е направен. Тоест, налице е неизпълнение на задължението по чл. 261, ал. 1 ЗЗД от страна на изпълнителя по договора за изработка. Това е така, защото според вещото лице Ганева, и според цитираните от нея чл. 137, ал. 1, т. 5 и параграф 5, т. 42 от ДР към Закона за устройство на територията процесният ремонт се определя като „основен ремонт“, строеж V-та категория, за който се изисква проект и съответно строително разрешение. Ищецът признава пред въззивния съд, че когато се е съгласил да извърши възложената работа, не му е представен проект – инвестиционен, архитектурен или друг. Въпреки че е квалифициран работник 4 в строителството – според неговите обяснения, има специалност „Строителство и архитектура“ – не дава отговор защо е приел да изпълни работата без проект.

Липсата на проект е довело впоследствие и до некачествено изпълнение на работата. Според вещото лице Г сериозен проблем представлява направата на покрива от стари греди от демонтирания покрив – каквито са установени при огледа от експерта. Тези греди са монтирани на ниво таван, който е паянтов. Лежат върху стари носещи греди от таванската конструкция или в двата края се подпират на такива греди. Проблемът се състои в това, че те поемат част от натоварването на покривната конструкция. Освен употребата на стари греди за изработването на „нов“ покрив, изпълнението на работата е некачествено и поради друга причина – много по-сериозна. Касае се за съществувал тухлен надзид, който ищецът е избрал да събори и да замени с OSB плоскости, които нямат носеща способност. Същият е подложил хоризонтални греди върху старите от тавана и върху тях е пуснал къси вертикални подпори и още един ред хоризонтални греди върху тези подпори.

Тази конструкция е заменила съборения тухлен надзид. Върху хоризонталните греди са наковани OSB плоскостите, но на места конструкцията е прекъсната или липсва долната опорна греда. Това изпълнение оказва влияние върху здравината на покривната конструкция, защото покривните ребра лягат върху тези O S B плоскости. При визуален оглед вещото лице е забелязало провисване на покритието в този участък на покрива. Експертът не се ангажира да даде оценка за необходимите разходи за отстраняването на последствията от некачественото изпълнение, защото е нужно да се изиска конструктивно обследване от конструктор-проектант. В изслушването си пред районния съд вещото лице Г дава цветуща, със саркастично-пренебрежителен оттенък, оценка на изпълнената работа и поконкретно за конструкцията с OSB плоскостите, като я нарича „някаква измислена конструкция“.

Вещото лице Г по повторната техническа експертиза излага същото по отношение здравината на покрива и решението, което е взел изпълнителя.

Определя го като нецелесъобразно. Необходимо е тепърва да се демонтират OSB плоскостите, „попчетата“ и носещата греда, да се изгради нов зид върху стария и от вътрешната му страна да се изгради отново носеща конструкция.