Решение № 1961 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1961 гр. С., 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100514259 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20166631 от 02.08.2021 г., постановено по гр. д. № 15139/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 140 с-в е осъдена Агенция „П.и.”, ЕИК ****, с адрес: гр. С., пл. **** да заплати в полза на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ****, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди, вследствие на увреждане на здравето при ПТП, реализирано на 16.09.2015 г. с управляваното от ищеца МПС - мотоциклет „Харлей Дейвидсън Спортстер“ с peг. № ****, при движение в гр. С. по ул. „Околовръстен път“ в посока от Казичене към бул. „Ботеврадско шосе“, в резултат на неравности на пътното платно, отговорни за поддържането на което са служители при ответника - Агенция „П.и.“, както следва: сумата в размер на 1735,40 лв. - за закупуване на реконструктивна плака 5 дупки, кортикален винт, както и реконструктивна плака комплект с винтове, ведно със законна лихва от 24.09.2015 г. до погасяването; 52,20 лв. - заплатена потребителска такса за лечение, ведно със законна лихва от 24.09.2015 г. до погасяването; 200 лв. - заплатени скенер, рентгенови снимки и преглед, ведно със законна лихва от 29.09.2015 г. до погасяването; 20 лв. - такса за издаване на дубликат от медицински документ, ведно със законна лихва от 17.02.2016 г. до погасяването, като е ОТХВЪРЛЕН иска до пълния предявен размер от 6584,32 лв., от която сума: 546,72 лв. - разходи за лекарства, ведно със законна лихва от 24.09.2015 г. до погасяването, 1080 лв. - допълнителни разходи за усилена храна, ведно със законна лихва от 17.09.2015 г. до погасяването, 1200 лв. - разходи за болногледач, ведно със законна лихва от 17.09.2015 г. до погасяването, 600 лв. - разходи за рехабилитация, ведно със законна лихва от 30.04.2016 г. до погасяването, 800 лв. - разходи за масажи, ведно със законна лихва от 01.01.2016 г. до погасяването, 150 лв. - разходи за плуване, ведно със законна лихва от 05.02.2016 г„ 200 лв. - разходи за транспорт, ведно със 1 законна лихва от 17.09.2015 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Агенция „П.и.” е осъдена да заплати на М. М. М. сумата от 202,66 лв. - разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца М. М.

М., подадена чрез пълномощника му адв. С. Н., в която се обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдения размер от 2007,60 лева до пълния претендиран размер от 6584,32 лева, както и в частта, относно разноските досежно неприсъденото адвокатско възнаграждение. В жалбата се навеждат доводи, че в обжалваната част, решението е неправилно и необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излагат съображения, че за да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че по делото не са били представени доказателства за извършените разходи за силна храна, за лекарства, за болногледач, за рехабилитация, масажи, плуване и разходи за транспорт. В жалбата се поддържа, че по делото са били събрани достатъчно доказателства, че с оглед уврежданията, които е получил ищецът, разходите, за които е отхвърлен искът е следвало да се извършат.

Сочи се, че това обстоятелство се потвърждавало, както от приложената медицинска документация, така и от приетата по делото СМЕ и от разпитания свидетел. В жалбата се излага, че в постановеното решение, решаващият състав не е коментирал изобщо СМЕ, която е дала заключение, че са били предписани определени лекарства: антикоагуланти антибиотик, противогъбичен препарат и обезболяващи. Сочи се, че тези лекарства са били необходими, за да не се получават допълнителни усложнения при ищеца, в резултат от получените телесни увреждания. Навеждат се доводи, че категорично в заключението си вещото лице е посочил, че е препоръчителен приемът на по силна белтъчна храна, както и че за усилена диета са необходими 6,00 лв. на ден или 180,00 лв. на месец. Излага се, че това обстоятелство се потвърждавало също и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, който като близък човек на ищеца е бил в течение на това как се е лекувал той, дали е правил допълнителни разходи за силна храна или не, поради което предявеният иск, в тази част е доказан. На следващо място се сочи, че в заключението вещото лице е посочил, че пострадалият се е нуждаел от чужда помощ в рамките на 3-4 месеца, което се доказвало по безспорен начин и от показанията на разпитания свидетел. В тази връзка се поддържа, че претенцията за заплащане на разходи за болногледач в размер на 1200,00 лв. също била доказана. В жалбата се сочи, че рехабилитацията също е част от лечението, като в заключението на вещото лице е посочено, че са били направени 30 процедури, от които 10 са платени от здравната каса, а 20 процедури са били заплатени от ищеца, което също се потвърждавало и от свидетелските показания, поради което се поддържа, че по делото е била доказана и претенцията за заплащане рехабилитация. На следващо място се посочва, че от показанията на свидетеля се доказвали и разходите за масажи. По отношение на разходите за плуване се релевират доводи, че от заключението на вещото лице се установявало, че плуването е единственият спорт, който не натоварва ставите и спомага за по-бързото възстановяване, поради което се поддържа, че искът и в тази му част е доказан.

Излагат се съображения, че доказана по делото е и претенцията за заплащане на разходи за транспорт, която е била предявена по делото в минимален размер.

В жалбата се релевират съображения, че посочените претенции са били отхвърлени от първоинстанционния съд, поради това, че неправилно не са били кредитирани показанията на разпитания свидетел по делото М. М.а, поради факта, че същата е дъщеря на ищеца. Поради изложеното се отправя искане към въззивния съд да отмени 2 първоинстанционното решение, в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от ответната страна по нея Агенция „П.и.“.

По делото е постъпила и въззивна жалба от Агенция „П.и.“ /ответник в първоинстанционното производство/, подадена чрез процесуалния представител юрск. Г.Н., в която се обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените искове, както и в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

В жалбата се навеждат доводи, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а също така е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти, при наличието, на които е настъпило процесното ПТП. Излагат се съображения, че констатации и изводите на първоинстанционния съд досежно механизма на настъпване на ПТП са неправилни. Излага се, че съставеният Констативен протокол за ПТП № 767 от 16.09.2015 г. е обективиран съгласно чл.125а от ЗДвП и чл.165 ал.1, т.4 от ЗДвП. Посочва се, че по своята същност Протоколът за ПТП представлява официален удостоверителен документ и като такъв, следва да бъде със съответните задължителни реквизити. Поддържа се, че в представения по делото Протокол за ПТП е бил пълно и ясно е описан механизма на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка, като същият е съставен на 16.09.2015 г. след посещение на място от служители на МВР. Излагат се доводи, че протоколът е официален свидетелстващ документ има обвързваща формална и материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК, относно фактите осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице и е частен свидетелстващ документ относно описанието и механизма на произшествието. На следващо място се поддържа, че дори и да се приеме, че е било налично евентуалното „препятствие” причина за ПТП, с размери и особености, способстващи причиняване на процесното ПТП, то би следвало тази причина да бъде отразена в реквизитите на самия протокол, но в случая това не е било извършено, от което следвало извод, че не е имало препятствие на пътното платно. На следващо място се сочи, че от Констативния протокол за ПТП № 767 от 16.09.2015 г. се установявало също така, че водачът на мотоциклета се е движил с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, от което следвало, че в същия е описан механизма и причината за настъпване на ПТП. Поддържа се, че в конкретния случай, по делото не е било установено дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя, както и дали процесните вреди са в причинна връзка с това изпълнение. В жалбата се навеждат доводи също, че съгласно приетото в т. 7 от ППВС № 4 от 1968 г., при претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна и др., следва да бъдат представени доказателства за необходимостта от извършването на такива разходи, за действителното им извършване и техния размер, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между конкретния разход и лечението на увредите, причинени при ПТП, което е в тежест на ищеца. Оспорва се и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху имуществените вреди като неоснователна.

Поради изложеното, се моли да бъде отменено първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени предявените искове, както и в частта относно присъдените в 3 полза на ищеца разноски, съобразно уважената част от иска като неправилно и незаконосъобразно, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира и разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от ответната страна по нея М. М. М..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Въззивният съд приема, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и, ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество, въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По отношение на правилността му, във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, въззивният съд намира следното: