Решение № 260008 от 14.03.2022, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И E гр.*****,

14.03.2022 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА при секретаря Радостина Кабадалиева……………………………като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д. № 192 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за сума в размер на 26 000 лева.

ИЩЦАТА – И.Т.В., действаща лично и със знанието и съгласието на своя баща Т.С.В. твърди, че на 26.10.2019 год. около 20.00 часа в гр. ***** е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на Х.Д.З., който като водач на лек автомобил *****, отнемайки предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил *****, управляван от Д.П., в който се е возила ищцата на задната лява седалка, е реализирал пътно транспортно произшествие /ПТП/, в резултат на което са й били причинени следните увреждания - мозъчно сътресение, оток в областта на лява лакетна става с наличие на разреждане на костната структура със съмнения за „Бурсит“ /костна киста/ и оток в тилната част на главата, за лечението на които била хоспитализирана в МБАЛ – гр.***** за периода от 26.10.2019 год. до 29.10.2019 год. При преглед, извършен на 30.10.2019 год. от специалист ортопед – травматолог била установена силно оточна лява лакетна става, болезнена при опит за раздвижване с ограничен обем и движения. В резултат на контузията на главата и сътресението на главния мозък, на 06.11.2019 год. по време на учебни занятия на ищцата й причерняло, краката й се подкосили и пребледняла, за което за периода от 06.11.2019 год. до 08.11.2019 год. e била хоспитализирана в „Детско отделение“ на МБАЛ – гр.*****, с диагноза – припадък /синкоп/ и колапс. На 15.07.2020 год. отново получила причерняване, придружено с прилошаване и гърчове, за което била прегледана от специалист по нервни болести. Твърди, че влошеното здравословно състояние се е отразило и на психиката й. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“, сключен между собственика на управляваното от виновния водач МПС и ответното дружество, от страна на което на 26.02.2020 год. е бил постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поискано от ищцата с молба от 06.12.2019 год. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сумата в размер на 26 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2020 год. – денят, следващ датата, на която е изтекъл три месечния срок за доброволно произнасяне по заведената щета. Претендира присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ

– ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр.*** – оспорва иска. Поддържа, че ПТП не е причинено виновно от водача на застрахования автомобил. Заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за съпричиняване, допуснато от пострадалата.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ПГК, съдът прие за безспорно наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил *****, обективиран в застрахователна полица № BG/02/119001623583, със срок на покритие от 13.06.2019 год. до 12.06.2020 год., сключен между ответника - ЗД „БУЛ ИНС“ АД– гр.*** и собственика на автомобила, управляван от Х.Д.З., в сила към момента на настъпване на ПТП, станало на 26.10.2019 год. в гр.*****.

На 06.12.2019 год. ответникът е получил отправената от ищцата застрахователна претенция, видно от приетото като писмено доказателство известие за доставяне, с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, по която е постановен отказ, обективиран в писмо изх.№ НЩ - 1298 от 26.02.2020 год.

Като писмени доказателства по делото са приети акт за установяване на административно нарушение № 17798 от 26.10.2019 год. и наказателно постановление № 19- 0254 - 000929 от 13.11.2019 год., с което на Х.Д.З. на основание чл.50, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за това, че на 26.10.2019 год. в 20.20 часа, в гр.***** като водач на лек автомобил *****при приближаване на кръстовище и при наличие на пътен знак Б-2, не пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил *****, в който се е возила ищцата на задната лява седалка – зад шофьора. От удара между двете превозни средства били причинени увреждания на ищцата - контузна рана на главата и комоцио, за лечението на които била настанена в Неврологично отделение на МБАЛ *****, без опасност за живота.

По искане на страните по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетеля Д.П. се установява, че на 26.10.2019 год., като водач на лек автомобил *****е пътувал заедно със съпругата си, която се возила на предната седалка до него, а отзад в автомобила се возили племенницата му - ищцата В. – на седалката зад него и дъщеря му. Твърди, че и четиримата са били с поставени предпазни колани. Управлявайки превозното средство по бул*****“, в гр.***** и наближавайки кръстовище, забелязал, че към него идва кола, от удара с която била деформирана лявата част на управлявания от него автомобил, където се е намирала ищцата. Вратата била толкова смачкана, че едва успели да я отворят, което наложило пострадалата да излезе от другата врата на автомобила. Водачът на другия автомобил споделил, че нямал спирачки. Ищцата, която се оплаквала от сини болки в главата, била откарана по спешност в болницата. От показанията на свидетелката Бояна В. – майка на ищцата се установява, че в деня на инцидента, дъщеря й се е возила в автомобила на калеко си. Разбрала за инцидента от сестра си, която също се намирала в управлявания от съпруга й автомобил. Първоначално дъщеря й била откарана до болницата в гр.*****, а след това транспортирана с линейка до болницата в гр.****, където била оставена за лечение в Нервно отделение. При приема в болницата, дъщеря й била в съзнание, но говорела несвързано. След изписването й в продължение на един месец дъщеря й била на медикаментозно лечение. На първия ден след като тръгнала на училище, детето колабирало, за което отново била приета за лечение в Детско отделение на болницата в гр.*****. Преди пътния инцидент освен астма и проблеми със зрението, дъщеря й нямала други заболявания. По повод чести световъртежи и причерняване, пострадалата била водена на преглед при невролог. Тези симптоми, проявили се след катастрофата, продължавали и понастоящем. Дъщеря й изпитвала и силно главоболие. Не минавало и месец без да й причернее. Страхувала се да пътува в автомобили, а когато й се наложило се молила да остане жива. Изтръпвала, когато по улицата минавала засилена кола или от звука на спирачки. След второто хоспитализиране, дъщеря й била водена на психолог, който им обяснил, че всичко е на стресова основа. Заминали на село, където било по – спокойно и тихо. След инцидента, дъщеря й се затворила.

Изпаднала в дупка. Сънувала кошмари, викала, плачела. Настроението й било променливо. Избягвали да говорят за катастрофата, спомените от която разстройвали детето. Твърди, че дъщеря й не променила успеха си в училище, но паметта й често се губела. От показанията на свидетеля Х.З. се установява, че в деня на станалия пътен инцидент е управлявал служебен автомобил, спирачната система на който била неизправна и това станало причина за настъпване на ПТП, при което пострадала ищцата. Не успял на спре на кръстовището, и отнемайки предимството на другия водач се ударил в задната, лявата страна на автомобила му, където била и пострадалата. Свидетелят споделя, че веднага след като излязъл от автомобила си видял ищцата, която била много изплашена и стресирана, което го притеснило и се опитал да я успокои. Твърди, че не знае дали детето е било с поставен предпазен колан, защото минало доста време от момента на удара и момента, когато е отишъл до другия автомобил, опитвайки се да излезе от колата си. Поради това, че не могли да отворят вратата, предвид деформацията от удара между двата автомобила, се наложило ищцата да излезе от дясната врата.

В заключението, представено по поисканата от страните и назначена съдебно автотехническа експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно дадено, експертът описва следният механизъм на станалото ПТП, а именно: На 26.10.2019 год., около 20.00 часа в гр.*****, водачът П. е управлявал лек автомобил *****при намалена видимост в тъмната част на денонощието, движейки се в западната част на бул*****“ към кръстовището с ул.“*****“, в посока изток – към църквата, със скорост 30 – 40 км./ч. По същото време и по северната част на ул.“*****“, в посока юг се е движел лек автомобил *****, управляван от водача З. със скорост 40 – 50 км./ч. С приближаване към знака „Стоп“ и кръстовището, последният задействал спирачките, но не спрял на знака и намалявайки скоростта до около 25 – 30 км./ч. безконтролно навлязъл в кръстовището. Виждайки идващия отдясно автомобил, управляван от П. е отнел предимството му и с предната си броня го е ударил в задната лява врата, която в резултат на удара е хлътнала с около 6 – 8 см. Вследствие на инерцията от удара, ищцата, возеща се на задната седалка е политнала наляво и се удрила във вътрешната страна на вратата. Вещото лице посочва, че възникналият от по-рано технически проблем със спирачната система и подценяването му от водача З. са обективна и субективна предпоставка за настъпване на ПТП. Автомобилът, управляван от водача П. е бил снабден с триточкови предпазни инерционни колани на всички седалки за водача и за пътниците, като ефективността им се намирала в пряка зависимост от посоката на движение на тялото на пътника, вследствие инерцията при удара и близостта до различни твърди части от интериора на автомобила или до другите пътници.

От заключението, представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се установява, че при ПТП, станало на 26.10.2019 год., пострадалата В. е получила следните увреждания – контузия на главата – контузионен оток в тилната област; леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието; контузия на лява лакътна става, проявена с оток, с болезнени и затруднени движения. Описаните увреждания можело да се получат при автомобилна травма в купето на лек автомобил. Нямало обективни данни, които да сочат категорично дали пострадалата е била с поставен предпазен колан. Уврежданията като вид и разположение са определени от вещото лице като такива, които биха могли да се получат и с поставен колан. На ищцата било приложено консервативно, медикаментозно лечение. Срокът за възстановяване на травмата на главата е определен от експерта на около 20 дни, а по отношение на възможните прояви на травмена церебрастения – до два месеца. Пристъпните припадъци, по повод на които пострадалата е постъпила веднъж в детско отделение не били свързани с травмата на мозъка и имали съдов произход. Контузията на лакътната става е отзвучала за не повече от 15 – 20 дни. В момента нямало последици от тази травма и движенията в ставата се осъществявали в пълен обем. При ищцата не били установени костна киста и хондром. В устния си доклад вещото лице посочва, че състоянието, в което изпада ищцата, описано като синкоп е в резултат на падане на кръвното налягане, с прояви на така нареченото притъмняване на очите и, че същото не е в причинна връзка с травмата на черепа и мозъка. Симптомалните припадъци не били с неврологичен произход, а със съдов такъв. И двете лакътни стави били с напълно запазена костна структура.

От заключението, представено по допуснатата допълнителна съдебно медицинска експертиза с вещо лице – специалист по неврохирургия се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила лекостепенна черепно – мозъчна травма. Симптомите като причерняване пред очите и подкосяване на краката, типични за синколапен пристъп /припадък/ не се намирали в причинно – следствена връзка със станалото ПТП. Гърчова симптоматика и други патогномонични симптоми за същинско епилептично заболяване при ищцата, не били установени. Към момента ищцата се намирала в добро общо състояние. Описаните симптоми били отшумели, но за в бъдеще било възможно да се манифестират при различни ситуации, включително вследствие на удар и/или по-силно раздрусване на главата. В устния си доклад вещото лице категорично отрича описаните симптоми да сочат на епилепсия. При мозъчно сътресение нямало как да се получат епилептични пристъпи, поради това, че мозъкът е морфологично здрав и няма увреждания. Травмата преминавала в срок от 20 – 30 дни, без остатъчни явления.

Разпечатката съдържа 21 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8939ebfd-3ddd-40ed-bd05-42ce7379374d