Решение № 270 от 28.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000500461 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Р. С. срещу решение № 261695/09.12.2020г. на СГС, ГО, 2ри състав, постановено по гр.д.

№ 1181/20г. в частта, в която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ пълния предявен размер .

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение в атакуваната от него част е неправилно и необосновано.

При постановяването му съдът не е съобразил и обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства. Налице са всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск. Той е основателен в пълния му размер. Присъденото обезщетение е изключително неравностойно в сравнение с претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. То не може да репарира неблагоприятните последици върху живота и здравето му. От събраните доказателства се установява, че е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършени престъпление по чл.321, ал.3 вр. с ал.2 и ал.1 и по чл.213а, ал.2, вр. с ал.1 от НК За периода от 06.06.20212г. до 30.11.2012г. е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Този срок надвишава разумния за вмененото му престъпление,

1 привличането му като обвиняем и внасяне на обвинителния акт в съда.

Според константната практика не само търпените вреди от мярката за неотклонение, но и тези от цялото досъдебно и съдебно производство са прекомерни, за което той трябва да бъде възмезден. Животът на въззивника и на семейството му е безвъзвратно съсипан. Той е лишен принудително от възможността да работи и да получава доход в продължение на пет години.

Бил е отритнат от приятели и близки, всички са странели от него и са го сочели с пръст като престъпник. Счита за неправилен изводът на съда, че не може да се приеме, че увреждането на здравето му е в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Това не кореспондира с приетите по делото доказателства.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Прокуратурата на РБългария в съдебно заседание чрез своя представител оспорва жалбата.

Счита я за неоснователна.

Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата молба ищецът Г. С. твърди, прокуратурата му е повдигнала обвинение за престъпления по чл.321, ал.3 във вр. с ал.2 и ал.1 и по чл.213а вр. с ал.1 от НК. Бил е привлечен като обвиняем на 15.06.2012г. по ДП № 11/12г. по описа на ГДБОП № 246/13г. на ГДНП, пр.пр. № 316/12г. на СпП. За периода от 06.06.2012г. до 30.11.2012г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. С присъда от 20.06.2017г., влязла в сила на 06.07.2017г., ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Счита, че са налице незаконосъобразни действия на Прокуратурата по отношение на него. С тях са му нанесени имуществени и неимуществени вреди- загуба на работа, лишаване от доходи, заплащане на адвокатски хонорар. Нанесени са му и неимуществени вреди- заболявания, придобити вследствие на престоя му в ареста и стрес от образуваното наказателно преследване, продължили по време на цялото досъдебно и съдебно производство. Причинени са му неизмерими болки и страдания. Повдигането на обвинение и задържането са 2 се отразили драстично на начина му на живот. Търпял е болки и страдания от раздялата с родителите му, пропускал е семейни тържества и празници, преживял е сериозни притеснения заради влошеното здравословно състояние на майка му и баща му. Ищецът не е имал криминални прояви, не е бил задържан и адаптирането му към ареста е било непосилно за него. Налагало се е да обяснява на близки и приятели, че не е виновен, да успокоява родителите си, че повече няма да се разделят. Огромна болка и страдание му е донесло отдръпването от него и от семейството му на голям брой приятели.

За ищеца честта и достойнството му означават много. Цял живот е градил име на честен човек и добър баща и не е могъл да приеме, че има хора около него, които вярват, че той е способен да извърши престъпление. Чувствал се е унижен пред семейството си, приятелите и хората, сред които се е движел.

Чувствал се е безсилен и отчаян, което допълнително подсилва негативните емоции. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 160 000лв., в едно със законната лихва върху нея от влизане в сила на присъдата до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Прави възражение за нередовност на исковата молба на основание чл.127, ал.4 от ГПК.

Счита предявения иск за неоснователен. Не са представени доказателства за твърденията в исковата молба за привличането му като обвиняем и задържането под стража. Подържа, че определянето на началния момент на търпене на вредите е от съществено значение за определяне на продължителността на вредите. Ответникът твърди, че не са ангажирани доказателства, че вредите са пряка и непосредствена последица от обвинението по досъдебното производство. Наложената мярка за отклонение „задържане под стража“ е взета от Специализирания наказателен съд и ищецът е търпял вреди не само и единствено от органите на Прокуратурата.

От доказателствата, приложени към исковата молба, не се установява да са вземани други мерки за процесуална принуда. Ответникът сочи, че от справката за съдимост на ищеца се установява, че е осъждан по нохд № 9455/13г. на СРС, по което е сключил споразумение с прокуратурата за извършено деяние на 27.02.2013г. по чл.343б, ал.1 от НК. Срещу Г. С. са били водени общо три досъдебни производства- процесното и още две. Това 3 не кореспондира с твърдението в исковата молба, че ищецът няма криминални регистрации до задържането му през 2012г. Той е с трайно изградени престъпни навици и твърденията за влошено здравословно състояние и за това, че се е чувствал стресиран и унижен са преувеличени.

Не може да се направи разграничение дали твърдените вреди са в причинна връзка само с настоящото наказателно производство или са във връзка с осъждането му и водените други досъдебни производства за тежки умишлени престъпления. Процесното наказателно производство е продължило 5 години и пет дни. Той е с фактическа и правна сложност като по него са участвали още три обвиняеми лица. Следва да се приеме за кратък срокът на приключването му.

Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно и съдебно производство, по които е бил обвинен за престъпление по чл.321, ал.3 вр. с ал.1 и ал.2 от НК и чл.213а от НК от НК.

Досъдебното производство е било образувано с постановление ва СпП на 23.03.2012г.

С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 10.03.2015г. е прекратено наказателното производство по отношение на ищеца за престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. с ал.1 от НК и за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК.

Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт в съда и наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по нохд.

№ 1316/06г. на СпНС. Тя е изменена с решение № 8/23.03.2018г. на АСпНС само по отношение на един от обвиняемите. Този съдебен акт е потвърден с Р № 160/10.10.2018г. на ВКС.

Не се спори, че със заповед от 07.06.2012г. на МВР ищецът е задържан за срок от 24, а с Постановление на СпП от същата дата е задържан за 72 часа.

Безспорно е, че с Постановление за привличане на обвиняем от 07.06.2012г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3 пр.3,т.2 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от НК. На същата дата ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем.

На 07.06.2012г. са извършени претърсване и изземване в жилището на 4 ищеца, за което е съставен протокол за претърсване и изземване, разрешени от СпНС с определение от 06.06.2012г. по нчд № 867/12г. и обиск и изземване, за които е съставен протокол от 07.06.2012г.

На 07.06.2012г. са извършени претърсване и изземване от лек автомобил, собственост на ищеца, за което е съставен протокол от същата дата.

С постановление за привличане на обвиняем от 05.03.2015г. Г. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с ал.2 от НК и е бил разпитан като обвиняем.

Не се спори, че с определение от 09.06.2012г. по нчд № 879/12г. на СпНС спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „ задържане под стража“.

С определение от 30.11.2012г. по внчд № 238/12г. на АСпНС тази мярка за неотклонение е изменена в „парична гаранция“.

От представените по делото протоколи от съдебни заседания на СпНС е видно, че пред него е образувано нохд № 1316/16г., по което подсъдим е бил ищецът. То е приключило с присъда от 20.06.2017г.

Пред АСпНС е образувано внохд № 316/17г., по което са проведени три съдебни заседания, приключило с решение № 8/23.03.2018г.

Пред ВКС, НК е било образувано н.д. № 551/18г. по жалба на един от подсъдимите И. Т.. Производството е приключило в едно съдебно заседание и е постановено решение № 160/10.10.2018г., с което е потвърдено решението на АСПНС в обжалваната част.

Във връзка с твърденията в исковата молба за влошено здравословно състояние на Г. С. са представени медицински документи- епикриза от Клиника по кардиология от УМБАЛСМП „Н.И. Пирогов“ за лечението му от 24.06.2013г. до 27.06.2013г.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят С. е баща на ищеца и желае да свидетелства. Излага, че знае за воденото срещу сина му наказателно производство. Задържали са го в дома му и са направили обиск. Г. С. е бил национален състезател по Муай Тай. Бил е спортист, републикански и балкански шампион. Бил е втори на Европейското първенство. Това, което се е случило е било шок за тях. Тогава 5 свидетелят е получил автоимунно заболяване. На ищеца наказателното производство му се е отразило много зле. Веднъж го е закарал в „Пирогов“ и там е лежал. Не е бил добре с кръвното налягане.

Ищецът се е депресирал. Приятелите са започнали да се отдръпват от тях. Спрели са да работят с фирмата, което се е отразило финансово и на ищеца и на тях.

Когато са излизали навън са ги питали: „Може ли такъв престъпник да отгледаш“. Случилото се с ищеца е било отразено във вестниците.

Съпругата на свидетеля също е постъпила в болницата. Затворила се е в себе си. Не е излизала. Семейни приятели са се отдръпнали. Хора, с които са ходели на почивка в чужбина са спрели да контактуват с тях. От националния отбор са казали на ищеца да отиде, когато делото приключи.

Ищецът се е затворил в себе си. Започнали са да го отбягват приятели. Никой не е контактувал с него. Останали са двама- трима. Преди събитието е бил много контактен, уважаван в спортните среди. Тренирал е заедно с Пулев.

Треньорите по бокс на сина му са отказали да го тренират. Приел е случилото се тежко. Свидетелят е заявил, че синът му няма присъди, имало е дело за алкохол, но е реабилитиран.

Свидетелят Г. познава Г. С. от ученик. Заедно са учили в Езикова гимназия и след това в УНСС. Останали заедно и покрай спорта. Допаднали са си като хора. Първо ищецът е тренирал бокс, а след това тайландски боксМуай Тай. Бил е в националния отбор. След събитията са прекратили отношенията си с него и той го е преживял много тежко. Повдигането на обвинението също. Затворил се е в себе си до степен на депресия. Не му се е излизало. Променил се е. От енергичен и позитивен човек е станал затворен, леко нервен, депресивен и контактите са им намалели. Било е много неприятно. От всякъде се е говорело и шушукало и това му е влияело. С ищеца са се срещали почти ежедневно, но сега не е така. Контактите са им почти нулеви. Той се обажда по телефона от време на време, за да му каже, че е добре. Ищецът е в чужбина от четири години. Там работи и спортува.